Решение № 283 от 21.01.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 14686/2024
- Вид
- Решение № 283
- Подписан
- 21.01.2025
- В сила
- 06.02.2025
- Състав
- ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА НЯГОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.150 · Закон за движението по пътищата
- чл.165, ал.2, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 2а, б. "а" · Закон за движението по пътищата
- чл. 345 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл.78а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а, ал. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 161, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 5, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305, ал.3, изр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Решение № 283/21.01.2025 г., постановено по НОХД № 14686 по описа на 2024 година, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 131-ви състав
Председател: Веселина Няголова
Софийска районна прокуратура внесла обвинител акт по досъдебно производство № 1334/2024г. по описа на 04-то РУ-СДВР, пр. пр. № 29244/2024г. по описа на Софийска районна прокуратура, с който срещу В. З. О. е повдигнато обвинение, за това, че на 22.06.2024 г., около 03:20 ч. в гр. София, по ул. „Хенрих Ибсен“ с посока от ТЦ „Парадайз“ към ул. „Луй Айер“, по ул. „Козяк“, с посока към посолството на САЩ, по бул. „Джеймс Баучер“ и по бул. „Черни връх“, в близост до кръстовището с ул. „Елин Пелин“, управлявал моторно превозно средство – автомобил марка „*****“, модел „*****“, с рама № *****, без регистрационни табели, което не е било регистрирано по надлежния ред, посочен в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места…“ и чл. 140, ал. 2 от ЗДвП: „Условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с Наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната“, както и чл. 2 от Наредба № 1-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства: „Моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от звената „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) или Областните дирекции на вътрешните работи (ОДМВР) по постоянни адрес на собственика – за физическите лица, или по адреса на регистрация – за стопанските субекти - престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
В проведеното открито разпоредително заседание са били констатирани основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно –„Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, поради което на основание чл. 248, ал. 5, т. 4 от НПК делото е било насрочено за разглеждане по реда на глава XXVIII от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като намира същото са доказано от обективна и субективна страна. При наличието на предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност, пледира за постановяване на решение, с което обвиняемият В. З. О. да бъде освободен от наказателна отговорност като му се наложи административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Защитниците на подсъдимия – адв. Янков и адв. Харизанов пледират за прилагане на института за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в минимален размер.
Обвиняемият О., не дава обяснения, в хода по същество поддържа изложеното от защитниците си, като в последната си дума моли да му бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доказателствени средства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемият В. З. О., ЕГН: **********, е роден на 12.02.2006 г. в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, трудово ангажиран, неосъждан, неженен, с постоянен адрес: гр. София, *****.
Обвиняемият О. притежавал лек автомобил автомобил марка „*****“, модел „*****“ с рег. № *****. На 21.05.2024г., свидетелите В. Г. и А. Д.- полицейски служители от състава на ОПП-СДВР, при изпълнение на служебните си задължения спрели проверка по реда на чл.165, ал.2, т.1 ЗДвП, посоченото превозно средство, управлявано от обвиняемия. В хода на същата, му бил съставен АУАН № GA 1277027, за редица нарушения на ЗДвП, включително нарушение по чл.150 ЗДвП, а именно управлява МПС, без да е правоспособен водач. В тази връзка още със съставянето на АУАН били демонтирани регистрационните табели на превозното средство, а със Заповед № 1497/21.05.2024г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка- прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство за срок от 6 месеца, за което собственикът на МПС- обвиняемият О. бил надлежно уведомен от датата на издаването на ЗППАМ. Освен това със Заповед № 24-4332-003132/11.06.2024г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, също била наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, поради предприето от обвиняемия управление на превозното средство на 27.05.2024г., отново като неправоспособен водач.
Въпреки това, независимо от обстоятелството, лек автомобил марка „*****“, модел „*****“ с рег. № ***** бил с прекратена регистрация и без регистрационни табели, през нощта на 21.06.2024г. срещу 22.06.2024г., обвиняемият О. отново предприел управление на същия на територията на град София, като заедно с него в автомобила била и свидетелката Б. М..
При това на 22.06.2024г., около 03:20 ч. свидетелите В. Е. и К. М., полицейски служители от състава на 04-то РУ-СДВР, които изпълнявали служебните си задължения като АП 105, при обход на района, забелязали движещия се автомобил марка „*****“, модел „*****“, който бил без поставени регистрационни табели, управляван от обвиняемия, като същият се движел по ул. „Хенрих Ибсен“. Водачът на автомобила възприел полицейския автомобил, при което опитал да се оттегли, но полицейските служители го последвали, като със съдействието на друг полицейски патрул – ППГ 62, го принудили да преустанови движението на автомобила. Свидетелите Е. и М. установили самоличността на водача на автомобила марка „*****“, модел „*****“, като обвиняемия В. З. О..
При това на обвиняемия бил съставени актове за установени административни нарушения № GA 1255022 за нарушение на чл. 150 от ЗДвП и № GA 1255021 за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП.
На място било извършено претърсване и изземване на осн. чл. 161, ал. 2 от НПК, като автомобил марка „*****“, модел „*****“, с рама № WDC1631131A335654, без регистрационни табели, е бил иззет по надлежния ред.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства – гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите Б. М. /л. 7-8 от ДП/, В. Е. /л. 9 от ДП/, К. М. /л. 10 от ДП/, В. Г.
/л. 42 от ДП/, А. Д. /л. 43 от ДП/, както и от писмените доказателствени средства – протокол за претърсване и изземване /л. 18-19 ДП/, както и писмени доказателства- справка за нарушител/водач от ОПП-СДВР /л. 32 от ДП/, справка за съдимост /л. 34 от ДП/, издадени АУАН, издадени ЗППАМ /л. 45-75 от ДП/, преценени от съда по реда на чл. 378, ал.2 от НПК.
2
Съдът дава вяра на събраните и проверени по делото гласни доказателствени средства, като намира, че същите са логични, подробни и последователни. Не са налице противоречия между показанията на отделните свидетели. Напротив, същите се допълват и навеждат до един и същи извод за времето, мястото, начина на извършване на деянието и авторството му.
От показанията на свидетелите очевидци Б. М., Е. и М., по категоричен начин се се установява, че на 22.06.2024г. В. О. е предприел управление на лек автомобил марка „*****“, модел „*****“, без поставени регистрационни табели. Показанията на св. Е. и св.
М. се допълват от тези на св. В. Г. и А. Д., и двамата работещи като младши автоконтрольори в ОПП – СДВР, които пък потвърждават факта на снемане на регистрационните табели на превозното средство във връзка с извършеното по-рано нарушение.
От приложените по делото писмени доказателства, а именно: справка за нарушител/водач , АУАН серия GA 1277027/21.05.2024 г., , справка по история за ПС с рег.
№ *****, ЗППАМ № 1497/21.05.2024 г., издадена от ОПП- и ЗППАМ № 24-4332-003132, издадена от ОПП-СДВР, които съставляват официални документи, в чиято автентичност съдът не намери основание за съмнение, се установява, че към момента на извършване на деянието предмет на настоящото производство, регистрацията на автомобил марка „*****“, модел „*****“ е била прекратена за срок от 6 месеца. Съдът дава вяра на посочените писмени доказателствени средства, намира, че същите са достоверен източник на информация по делото, доколкото допълват и напълно кореспондират с показанията на свидетелите по делото.
По отношение на протокола от претърсване и изземване /л. 18 от ДП/, съдът констатира, че той е изготвен в съответствие с правилата на НПК. Нещо повече, той е бил одобрен от съд, следователно настоящата съдебна инстанция му дава.
От приетата по делото справка за съдимост на В. О. се установи, че същият не е бил осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на глава XXVIII от НПК. Предвид това, че се касае за официален свидетелстващ документ, издаден по надлежния ред от длъжностно лице в това му качество, съдът не поставя под съмнение автентичността и достоверността на справката за съдимост, приема я в цялост и следва да я вземе предвид при определянето и индивидуализацията на наказанието на подсъдимия.
Съдът намира, че събраните по делото доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се, като ги кредитира изцяло, и по аргумент за противното от разпоредбата на чл.305, ал.3, изр. 2 от НПК, съдът намира, че не дължи по-подробно обсъждане на отделните доказателства. Въз основа на същите се установяват по несъмнен начин включените в предмета на доказване факти, така както са приети от съда.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
С деянието си обвиняемият В. З. О. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление с правна квалификация чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
От обективна страна обвиняемият О. на 22.06.2024г. около 03.20 часа, в гр. София, управлявал лек автомобил марка „*****“ с номер на рама *****, който не е регистриран по надлежния ред. Разпоредбата на чл. 345 от НК е бланкетна като препраща към ЗДвП и Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни 3 за регистрираните пътни превозни средства, в които именно са регламентирани редът и правилата за регистрация на МПС.
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че подсъдимият В. О. е управлявал автомобил марка „*****“, модел „*****“ по отношение, на който на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП по отношение на подсъдимия е била наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 /шест/ месеца, като са му били отнети и СРМПС № ***** и 2 бр. регистрационни табели № ***** Следователно към момента на извършване на деянието автомобил – марка „*****“, модел „*****“ действително не е бил регистриран по надлежния ред.
От субективна страна, след преценка на психическото отношение на дееца към деянието и общественоопасните му последици, настоящият състав приема, че обвиняемият е действал с пряк умисъл. Заповедите за прилагане на принудителна административна мярка са били връчени надлежно на О., следва да бъде направен извод, че. той е знаел за наложената му принудителна административна мярка. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял именно това, като интелектуалния момент на умисъл са събрани безспорни писмени доказателства, а волевият се манифестира чрез управлението на автомобила по пътищата за обществено ползване.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО