Решение № 186 от 22.12.2021, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Кърджали, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Здравка Ив. Дечева Запрянова при участието на секретаря Ралица Р. Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Ив. Дечева Запрянова

Административно наказателно дело № 20215140201066 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-002685 от 17.09.2021 г., издадено от и.д. директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Кърджали, с което на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500лв. на И.О.И. с ЕГН **********, адрес с.***, общ.Кърджали, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.61 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.

Жалбоподателят И.О.И. счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил посоченото в него нарушение при описаната фактическа обстановка. При съставяне на АУАН и наказателното постановление било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и приложението на материалния закон. Моли съдът да отмени атакуваното постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Твърди, че в случая не било налице трудово правоотношение, което да постигне съгласие между страните относно мястото на работа, работно време, трудово възнаграждение и длъжност. При трудовите правоотношения се изпълнявали трудови задължения от работника за един по-продължителен период от време.

При договора за поръчка, респ. договора за изработка, предметът бил постигане на определен резултат, както било предвидено и в приетия по делото договор. Освен това, имало допуснати нарушения на ЗАНН в процедурата по установяване на нарушението.

Жалбоподателят не разбирал добре български език и затова при съставянето на акта и връчването му следвало да присъства преводач. Снетото от жалбоподателя обяснение било написано от лицето Б.Ф.. Последният посочил, че написаните декларации от него и другите 1 лица по гражданския договор, били продиктувани от служителя И.С.. Неправилно наказващият орган определил отношенията между И.И. и Г.Х. като трудовоправни, тъй като между тях имало сключен граждански договор. Този договор носел всички белези на договора за изработка. Моли за отмяна на наказателното постановление, като и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и моли за решение, с което обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Намира за установено по безспорен начин извършеното нарушение на КТ.

Работникът Г.Х. извършвал трудова дейност на обекта на жалбоподателя в един сравнително дълъг период от време, повече от два месеца. Същият потвърдил пред съда, че сам е написал и подписал приложената по делото декларация, в която се описвали всички параметри на извършваната дейност, съставляваща дейност по трудово отношение. Не били допуснати твърдените нарушения при съставяне на АУАН, тъй като безспорно се доказало, че жалбоподателят владеел български език в достатъчна степен, за да разбира в какво нарушение е обвинен. В тази връзка той ангажирал съвсем своевременно и адвокат, който да го представлява пред съда. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на наказващия орган, алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 21.06.2021г. свидетелите И.С., К.С. и А.С.инспектори в Д„ИТ”- Кърджали, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и условията за безопасност и здраве при работа по работни места на обект, представляващ строеж на жилищна сграда в с.**, общ.Кърджали- УПИ IV, кв.10 по плана на с.**, изпълняван от строителни работници, наети от жалбоподателя И.О.И.. Проверяващите свидетели установили на обекта да работи лицето Г.С.Х., който правел зидария на строежа, заедно с още четирима работници. Контролните органи му предоставили на него, както и на другите работници декларации, в които да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната от тях дейност. Г.Х. сам сторил това, в която вписал, че от две седмици работи на обект жилищна сграда в УПИ IV, кв.10 с.**, за И.О.И., без да има сключен трудов или граждански договор, с работно време от 08.00 до 17.00 часа, почивни дни събота и неделя, почивка в работния ден от един час, при дневно трудово възнаграждение в размер на 35лв., като последно получил 35лв. на 20.06.2021г. Проверката продължила и по документи в Д”ИТ”- Кърджали. На 30.06.2021г. там се явили собственикът на обекта- И.И., както и един от работниците- свидетелят Б.Ф.. Жалбоподателят дал обяснение във връзка с извършената проверка на процесния строеж, което било написано под негова диктовка от Б.Ф.. Според обяснението, И.И. възложил на работниците да извършат строителството на сградата. Наетите от него 5 лица, сред които и Г.Х. започнали 2 работа две седмици преди проверката. Те трябвало да извършат груб строеж на сградата за около два месеца. Жалбоподателят посочил още, че ще представи на работниците необходимите документи за започване на работа на 07.07.2021г. Така даденото обяснение било входирано на 01.07.2021г. в Д”ИТ”- Кърджали. На 06.07.2021г. там бил представен граждански договор от 07.06.2021г. сключен между И.О.И., като възложител и лицата Б. Ф.

Ф., М.Ю.М., Ф.С.И., М.О.Р. и Г.С.Х., като изпълнители. Според договора изпълнителят приемал да извърши на свой риск и срещу възнаграждение от страна на възложителя, строително- ремонтни работи на УПИ IV, кв.10 по регулационния план на с.**- масивна двуетажна жилищна сграда. Количеството, обемът и видовете ремонтни работи и влаганите материали следвало да се изпълнят съгласно уговореното в приложение 1 от договора.

Строително- ремонтните работи трябвало да се осъществят със средства, материали и съответната квалифицирана работна ръка на изпълнителя. Уговорена била цената, която възложителят ще заплати на изпълнителя за строително- ремонтните работи- 35лв. на ден на човек, както и срок за изпълнение на работата до завършване на грубия строеж. Плащането трябвало да се извършва до 5-то число на месеца. На контролните органи били представени и книги за инструктаж, от които било видно, че на работника Г.Х. е проведен начален инструктаж при започване на работа на 07.06.2021г., а впоследствие бил инструктиран и ежедневно. При направена служебна справка в регистъра на уведомления за трудови договори било установено, че с работника Г.Х. нямало сключен трудов договор, такъв не бил представен и до приключване на проверката. Затова контролните органи приели, че работодателят И.О.И. на 07.06.2021г. не е уредил отношенията с работника Г.Х. като трудови, чрез сключване на трудов договор. По този повод на 09.07.2021г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.61 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ, който той подписал и получил без възражение. На 17.09.2021г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от КТ наложил на И.О.И. административно наказание „глоба” в размер на 1500лв. за извършено нарушение по чл.61 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ.

При оценката на гласните доказателства съдът възприе изцяло като достоверни показанията на свидетелите И.С., К.С. и А.С., които са очевидци, извършили проверката по работни места и установили лицето Г.Х. да извършва трудова дейност на строителния обект, изпълняван от жалбоподателя. Те не само са възприели непосредствено лицето да работи на строежа, но и са събрали писмено данни за това от работника, който декларирал при какви обстоятелства се намира на проверявания обект, описвайки основни елементи на трудово правоотношение. Показанията на С., С. и С. са последователни, логични и кореспондиращи помежду си, потвърждават се напълно и от всички приложени по делото писмени доказателства. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Б.Ф. в частта им, в която заявява, че за работата на обекта той и останалите работници сключили граждански договор с жалбоподателя, че с него нямали уговорка за работно време, почивки и конкретен работен ден. Твърденията му се явяват изолирани и се опровергават от доказателствата, обсъдени погоре, които настоящата инстанция кредитира изцяло, с изключение на гражданския договор.

Казаното от Б.Ф. при разпита му в съдебно заседание противоречи и на декларацията, 3 подписаната от Г.Х. в деня на проверката. В нея последният е декларирал, че работи на обекта без да има трудов или граждански договор, описвайки и основните елементи на трудовото правоотношение като място на работа, длъжност, работно време, почивни дни и трудово възнаграждение. Показанията на свидетеля Б.Ф., че данните в обяснението, което написал от името на жалбоподателя И., му били диктувани от проверяващите служители са голословни и несъстоятелни и не намират опора в доказателствения материал.

Съдът не кредитира представения от жалбоподателя граждански договор от 07.06.2021г., тъй като противоречи на събраните по делото гласни и писмени доказателства, установяващи, че отношенията между И.О.И. и Г.Х. не са гражданскоправни, а трудовоправни.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима поради подаването й от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН. За това следва да бъде разгледана по същество.

Разпоредбата на чл.1 ал.2 от КТ гласи, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, поради което за тях на общо основание са приложими нормите на КТ. Според другата посочена в атакуваното постановление правна норма чл.61 ал.1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. От доказателствата по делото безспорно се установи, че Г.Х. е предоставял работна сила за жалбоподателя, като е осъществявал трудова дейност в обект изпълняван от него, с оглед на което е налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. В тази връзка следва да се приеме, че административното нарушение е извършено, тъй като работодателят не е сключил трудов договор с работника преди постъпването му на работа, с което и не са спазени правилата на чл.61 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на И.О.И. на основание чл.414 ал.3 от КТ, предвиждащ наказание „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1500 до 15000лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 или 3 и чл.63 ал.1 или 2 от КТ. Жалбоподателят попада в обхвата на разпоредбата на § 1, т.1 от КТ, регламентираща кой може да бъде работодател по смисъла на КТ, тъй като към процесната дата той се явява физическо лице, което самостоятелно наема работници по трудово правоотношение. Затова законосъобразно е определено, че същият има качеството на работодател, респ. като такъв е и субект на административното нарушение. Наложената санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и атакуваното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния 4 състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.61 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ, както и на санкционната такава по чл.414 ал.3 от КТ. Именно това са разпоредбите относими към осъщественото от жалбоподателя деяние. Нарушението се явява доказано, предвид изложените по- горе съображения. Друго не следва и от представения граждански договор от 07.06.2021г., сключен между И.О.И., като възложител и лицата Б. Ф.