Решение № 48 от 14.06.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Габрово, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Неделчев

Членове:

Благовеста Костова

Пламен Попов при участието на секретаря Ваня Ил. Николова в присъствието на прокурора Н. Тр. Ж. като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234200600108 по описа за 2023 година Въззивното производство е образувано по жалба на адв. Б. от ГАК в качеството му на служебен защитник на подсъдимия Е.Р.М. от гр.Търговище срещу Присъда № 13 от 08.02.2023г., постановена по НОХД № 798/2022г. на РС - Габрово.

С горната присъда, Габровски районен съд е признал подсъдимия М. за виновен в това, че на 07.03.2022 г. в гр. Габрово с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у П.Г.П. от гр. Габрово заблуждение, че ще му продаде юбилейна монета с лика на Гоце Делчев, която реално не притежавал, мотивирайки П. да изпрати парична сума в размер на 350.00 лева, чрез „Изипей“, като с това му причинил имотна вреда в размер на горепосочената сума, като за извършеното престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК и на основание чл. 58а, ал.1 от НК съдът му е наложил наказание от осем месеца лишаване от свобода, като постановил същото да се изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал.1 от НК, РС - Габрово е определил на подсъдимия М. едно общо наказание по настоящата Присъда и по Споразумение по НОХД № 439/2022 г. на РС - Силистра от ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода при първоначален строг режим.

Съдът на осн. чл. 68, ал. 1 от НК е привел в изпълнение Присъда № 1

14/11.12.2018 г. по НОХД № 223/2018 г. по описа на ОС - Търговище, влязла в сила на 27.12.2018 г. с която на М. е наложено наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода, като е постановил наказанието да се изтърпи при първоначален строг режим.

РС - Габрово е уважил предявения граждански иск от П.П. за сумата от 350.00 лева имуществени вреди причинени му от подсъдимия, считано от 07.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Няколко месеца преди престъплението по настоящото дело, подсъдимият е извършил пет измами от различен характер за които по НОХД № 439/2022 г. на РС - Силистра след одобряване на споразумение му е наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода.

На подсъдимия е възложена и дължимата държавна такса от 50.00 лева.

В законният срок присъдата е обжалвана от адв. Б. в качеството му на служебен защитник на подсъдимия М., като незаконосъобразна. Прави се искане съдът да отчете всички смекчаващи вината обстоятелства, както и тежестта на извършеното престъпление и да измени обжалваната присъда, като преквалифицира престъпното деяние по чл. 209, ал. 3 от НК или алтернативно приложи разпоредбата на чл. 55, от НК.

Подсъдимият Е.М. и неговия защитник адв. Б. се явяват лично в съдебно заседание. И двамата поддържат депозираната жалба, като представят заверено копие от разписка удостоверяваща, че подсъдимия е възстановил причинените имуществени вреди на пострадалия.

Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва жалбата в частта относно неправилно приложение на материалния закон и не я оспорва в частта касаеща несправедливост на наложеното наказание.

Гражданският ищец не изразява становище по жалбата. Потвърждава, че са му преведени парите.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Атакуваната присъда на РС - Габрово е постановена по реда на глава 27 от НПК, въз основа на искане, направено от подсъдимия и неговия защитник адв. Б. от ГАК. При провеждане на предварителното изслушване на подсъдимия, съгласно чл. 371, т. 2 НПК, той признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Първоинстанционния съд е констатирал, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, след което е обявил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от подсъдимия самопризнания по чл. 371, ал. 2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за същите факти.

Районният съд, като е съобразил разпоредбите на чл. 373, ал. 2 и 3 от 2

НПК, е приел за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание от подсъдимия и на доказателствата, събрани на предварителното производство, които ги потвърждават и сочат на категоричния извод, че подсъдимия е извършил престъплението за което е предаден на съд. Налице е съответствие между признатите факти и фактическите положения, изложени в мотивите с оглед изискванията на чл. 305, ал.3 НПК.

Първоинстанционният съд е извършил необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства, като правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема.

На основание приетата за установена фактическа обстановка, решаващият съд е приел от правна страна, че подсъдимия М., както от обективна, така и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл е осъществил състава на престъпленията по 209, ал.1 от НК.

Неоснователно е искането на защитата за преквалифициране на престъпното деяние извършено от подсъдимия, като маловажен случай, за да може да се ползва от привилегирования състав на чл. 209, ал. 3 от НК.

Съгласно чл. 93, т. 9 от НК едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на обществена опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи отговорността обстоятелства. Преценката по този въпрос се извършва на основание фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на осъществяване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В конкретния случай предмет на деянието са 350.00 лева. Въпреки, че сумата е под размера на минималната работна заплата за страната, същият сам по себе си не обосновава извод за маловажност на случая. Съгласно трайната практика на ВКС, паричната равностойност на предмета на престъплението не е единствения критерий, който характеризира казуса, като маловажен. Въпреки, че сумата от 340.00 лева е възстановена от подсъдимия преди разглеждане на делото от настоящата инстанция, неможе да се приеме, че разглежданото престъпление се характеризира с незначителност на вредните последици още по-малко с липса на такива. Тук следва да се анализира механизма на извършеното деяние. подсъдимият е регистрирал във социалната мрежа „Фейсбук“ с име различно от неговото, публикувал обява, че притежава монета за която знаел, че е издадена в малък тираж и е търсена от нумизматите и така е създал предпоставка да въведе в заблуждение не само пострадалия от конкретното престъпление, а един много по-широк кръг лица. За преценка наличието на маловажност на случая е от изключително значение и личността на подсъдимия. М. е осъждан за престъпление по чл. 269, ал. 1 от НК и в изпитателния срок на тази присъда е извършил както престъплението по 3 настоящото дело, така и това по НОХД № 439/2022 г. на РС - Силистра.

Прави впечатление, че подсъдимия в приблизително същия времеви диапазон е извършил при условията на продължавано престъпление пет измами на територията на гр. Силистра. Престъпното поведение на М. сочи, че същия има трайно установени криминални навици, склонност към измами и липса на критичност към този вид деяния. Настоящият въззивен състав на основание изложеното счита, че деянието на подсъдимия не съставлява маловажен случай.

За извършеното престъпление от М., РС - Габрово е определил наказание от една година лишаване от свобода, което е редуцирал по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК и е наложил на подсъдимия М. наказание от осем месеца лишаване от свобода, като е приел, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства. Като такива съдът е отчел направените признания от подсъдимия и съдействието му за разкриване на обективната истина, критичното отношение към извършеното и ниската стойност на причинената вреда. Съдът е пропуснал да отчете като отегчаващо вината обстоятелство сравнително високата степен на обществена опасност на подсъдимия като деец. Престъплението по настоящата присъда същият е извършил в изпитателния срок на предходна присъда по която му е наложено наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода. Налице е и една присъда за извършени пет измами при условията на продължавано престъпление. Подсъдимият е млад човек с висше образование и въпреки това няма постоянна работа и трудови доходи.

Настоящият въззивен състав намира, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да мотивират съда да приложи чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК и да наложи на подсъдимия наказание под законовия минимум предвиден в закона. Това, че подсъдимия е възстановил на пострадалия причинената му имуществена вреда по своята същност не съставлява изключително облекчаващо вината обстоятелство. Въззивният съд намира, че така наложеното наказание от осем месеца лишаване от свобода съответства на степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца и ще постигне целите на генералната и на лична превенция.

РС - Габрово правилно е приложил материалния закон, като на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК е определил на подсъдимия М. едно общо наказание за изтърпяване от осем месеца лишаване от свобода по настоящата присъда и по Споразумение по НОХД № 439/2022 г. на РС - Силистра при първоначален строг режим.

РС - Габрово неправилно е приложил материалния закон, като с обжалваната присъда е привел в изпълнение Присъда №14/11.12.2018 г. по НОХД № 223/2018г. на ОС - Търговище, тъй като същата е била приведена в изпълнение с определение №471/24.11.2022 г. постановено по НОХД № 439/2022 г, влязло в сила на 12.12.2022 г. и към настоящия момент се изтърпява от подсъдимия в Затвора Плевен. Обжалваната присъда в тази и 4 част следва да бъде отменена.

Присъдата не е обжалвана в частта относно уважения граждански иск и в тази част не е предмет на въззивна проверка.

При извършената служебна проверка на присъдата, на основание чл.314 от НПК, въззивният съд не установи при постановяването й да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до нейното отменяване в наказателно-осъдителната и част и същата следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА №13 от 08.02.2023 г., постановена по НОХД № 798/2022 г. на РС - Габрово, като я отменя в частта в която по отношение на подсъдимия Е.Р.М. на осн. чл. 68, ал. 1 от НК е приведена в изпълнение присъда № 14/11.12.2018 г. по НОХД № 223/2018 г. на ОС - Търговище от една година и осем месеца лишаване от свобода, като незаконосъобразна.

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА №13 от 08.02.2023 г., постановена по НОХД № 798/2022 г. на РС - Габрово в останалата и част.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5