Определение № 144 от 17.03.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 144 гр. Варна, 17.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20243001000394 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се разглежда по реда на чл. 258 и сл. ГПК (след връщането му от касационна инстанция с отменително решение № 128/30.07.2024г. по к.т.д. 1337/23г. на ВКС, I т.о.) и е повторно образувано по приети за съвместно разглеждане две въззивни жалби на насрещни страни срещу две различни части на решение № 260060/22.07.2022г. по т.д. № 787/2019г. на Окръжен съд Варна, с които предявен по реда на чл. 694 ТЗ от оспорващ кредитор Д. А. Д. при задължителното участие на синдика Л. Б., за отричане на съществуване на предявено вземане на С. И. Р., прието в одобрен списък на кредитори на несъстоятелен длъжник „Агробулс" ООД, (№ 3 в Списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, обявен в ТР под № 20200917142110) в сборен размер на 458 540.98лв(формирана от 408 500лв. главница и 50 040.89лв. лихви), претендирано като възникнало по решение на ОС от 27.10.2014г. на дружеството „Агробулс" ООД за изплащане на дивидент и разсрочено с анекс от 11.08.2015г., е бил отхвърлен за дължим остатък от 131 202.16 лв. от дивидента и за начислена за период 31.01.2016г -.19.10.2018г лихва за забава в размер от 28 215.10лв, съответно е бил уважен за отречени горници над тези суми до предявените размери на вземанията на кредитора, както и в частта, с която е била разпределена отговорността за разноски.

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд са разгледани в поредица от подготвителни действия както при първоначалното, така и при повторното образуване на делото (л.54 от ВТД46/23 и л.50 от настоящото дело), като в изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК, въззивният съд наред с доклада по оплакванията на страните и указанията на касационната инстанция, е обявил служебно известните му новонастъпили обстоятелства по движението на производството по несъстоятелност, обуславящи интересът на 1 насрещните страни от исковата защита.

Въззивникът- ищец Д. А. Д., чрез адв. Ж. е изложил оплаквания за необоснованост на изводите на съда относно възникването на основанието на спорното вземане, като счита, че съдът на първо място е игнорирал сборния характер на претенцията, заявена от конкурента му (основана едновременно на определянето на дивидент, така и на изплащане на дружествен дял) и вместо да констатира противоречието, в нарушение на процесуалните правила е възприел цялото искане като съответно на доказаното в процеса основание и превратно е изтълкувал и изявлението на общото събрание за възникване на дълга като валидна и неоспорена сделка. Нелогично според въззивника е признаването на самото решение на дружеството като валидно основание за изплащане на дивидент, при призната непротивопоставимост на този дружествен акт на кредиторите на длъжника, мотивирала съда да определя размер, съответен на установена неразпределена печалба. Като необоснована е оспорена и преценката на волята на договарящите се за прехвърлянето на дружествения дял на напускащия съдружник относно правото на дивидент, като от една страна е прието, че уговорката е била неопределена, а от друга такова право не може да се запази за приобретателя след решението на ОС.

Оспорва се и извода по квалифициране на анексът към решението като спогодба за разсрочване с новационен ефект, чието неизпълнение поражда и вземането за забава. Освен като необосновани със събраните доказателства, изводите за възникване на изискуемо и просрочено вземане на кредитора се оспорват и като незаконосъобразни поради изцяло подмененото основание на претенцията, след приравняването на цялото вземане на дивидент само въз основа на изявлението на ответника; игнорирането на липсата на ясна воля на участниците в общото събрание за каквото и да е основание на определено сборно вземане; липсата на законова пречка отделно право върху неизплатен още дивидент да се прехвърля над правата по дела на напускащия съдружник и неправилно зачитане като воля за новиране на решение на ОС на изявление на лица, които не са били съдружници. С доводи за недоказано пораждане на твърдяното от ответника разсрочено вземане с валидно, ясно изразено като правна сделка изявление на съдружниците, моли за пълно отричане на претенцията, предявена в производството по несъстоятелността на длъжника след отмяна на отхвърлителната част от решението на първата инстанция.

Тези оплаквания са оспорени в отговора на въззиваемия ответник – кредитора

Р., който се позовава на правилно установено от първата инстанция вземане за дивидент след разграничаването му от установен размер на дружествен дял и правилно изтълкувана воля на събранието както по отношение на основанието на вземането, така и на неговия титуляр – напускащия съдружник, спомогнал за формирането на печалбата през периода на членството си, като след това решение единствения начин за прехвърляне на вече възникнало вземане за дивидент е цесия, каквато не е установена в полза на приобретателя. Сочи, че изводите по установяване на действителната воля на събранието, изявена валидно и неоспорена от действащите съдружници, са били обосновани и с последващите действия по изпълнение на това решение, а промяната в уговорените падежи на разсроченото плащане е била договорена валидно от законен представител на длъжника и кредитора.

Позовава се и на изявленията на самия приобретател, вече като управител на 2 дружеството, по учредяване на залог в полза на определения от събранието титуляр на вземането за дивидент и наличието на документ със съдържание, изрично изключващо дивидента от прехвърлените права.

Като въззивник кредиторът с оспорено вземане С. И. Р., чрез адв. Т.

(извън въпросите относно допустимото упражняване на правото на иск, разрешени вече от касационния съд) излага оплаквания по незаконосъобразните изводи за лимитирането на дължимия в полза на съдружника дивидент до съразмерна на дела му част от неразпределена печалба за минали години, като въззивника сочи, че не са били обсъдени доводите му за изключено прилагане на диспозитивното правило на чл. 133 ал.1 1 т.1 ТЗ при постигнато единодушно съгласие, изразено в решението на общото събрание за определяна на точен размер на дивидента, надхвърлящ този размер, което е било последователно потвърждавано и при договаряне на разсрочване и обезпечаване с особен залог на този дълг. Същевременно счита за неправилно игнорирани и заключения на вещи лица, допускащи осчетоводяване на разпределение на дивидент в отклонение от процентно съотношение на дяловете. Сочи като необоснован и крайния извод за недоказана уговорка за по-голям размер на дивидента при иначе признатото от съда принципно право на общото събрание да определя дивидент в полза на лице, допринесло за формиране на печалба, дори и след като е загубило качество съдружник. Моли за пълно отхвърляне на оспорването на предявеното вземане, след отмяна на обжалваната част от първоинстанционния акт.

Въззиваемият ищец е оспорил оплакванията по правилността на уважителната част от решението с доводи за липса на ясно заявена воля за точния размер на определения дивидент в самото решение (отделно от включен в общата стойност и недължим и изцяло неустановен размер на дружествен дял) и липсата на валидно предоговаряне в анекса към него.

Обосновава правилното прилагане на правилото за съразмерно участие в печалбата при липса на уговорка в действащия дружествен договор за отклонение от диспозитивната норма, обосновано с конкретно изложени мотиви и установените факти, като сочи че становището на вещото лице няма отношение към този правен въпрос.

Призованите за участие във въззивното производство необжалвал необходим другар и въззиваем несъстоятелен длъжник „Агробулс" ООД, чрез законен представител и задължително участващ синдик на несъстоятелния длъжник Л. Б. не са депозирали отговори по жалбите на насрещните страни.

По същество е пледирал само представителя на адв. Т., който поддържа доводите за неправилно приложена диспозитивна норма при наличие на изрично установена воля на съдружниците за отклоняване от предписаното съразмерно разпределяне на печалбата, потвърдено и с цялостното поведение на органите на дружеството по отчитане на изпълнението на това решение.

Синдикът на несъстоятелното дружество е заявил становище за неоснователност на оспорването на предявеното вземане, като моли за уважаване на жалбата на ищеца Р. и потвърждаване на отхвърлянето на иска на оспорващия ищец.

3

И двамата въззивници са отправили претенции за определяне на разноски за въззивно и касационно производство, като списък с разходи въззивника – ищец е представил предходното разглеждане (л.65 от дело ВТД46/23) като пълномощника на ответника е оспорил размера на адвокатското възнаграждение като прекомерен и сам е поискал определяне на възнаграждение за безплатно предоставена адвокатска защита във всички инстанции.

За да се произнесе въззивният състав съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и съответства В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ( формиращи в цялост съдържанието на акта) на предявената от останал неудовлетворен в производство по чл. 690 ТЗ възразяващ кредитор установителна претенция за отричане на съществуване на дълг в полза на друг конкуриращ кредитор на несъстоятелен длъжник, приет за удовлетворяване в производството по несъстоятелност като сбор от вземания, индивидуализирани като главница от 408 500 лв. и лихва за забава 50 040.98лв., произтичащо от решение на общо събрание на съдружниците на несъстоятелното дружество.

Настоящото производство по оспорване на предявено от Р. вземане е било образувано по иск на самия несъстоятелен длъжник, основан бланкетно на оспорване на съществуването както на решението на общото събрание, протоколирано с недостоверна дата и непротивопоставимо на несъстоятелното дружество и кредиторите му, така и на съществуването на самото вземане за дивидент, предмет на допълнително уговорен анекс към посочения от кредитора протокол. Съответно на указанията, дадени от касационната инстанция, присъединяването на оспорващия кредитор Д. към прекратеното впоследствие оспорване на вземанията на кредитора Р. от длъжника, следва да се цени като самостоятелно и своевременно упражнено право на иск и съответно предметът на делото следва да се очертае при съобразяване и на първоначално посочените по ТД 787/19 г. и допълнително обосновани възражения от този, вече единствен ищец след присъединяването му към настоящото дело.

Интересът на възразяващия кредитор Д. от защита с отрицателен установителен иск е обусловен от възникналия спор между кредитори, заявили за удовлетворяване от масата на несъстоятелността на своите конкуриращи се вземания, поради което се налага служебно изследване на легитимацията и на двамата конкуренти според заявените от тях материални права при предявяването на претенциите в универсалното производство по реда на чл. 685 ТЗ и оспорването им пред съда по несъстоятелността(чл.690 ТЗ).

Въззивният съд е установил, че в хода на настоящото производството е приключил спор по установяване на правата на ищеца Д. Д. по придобити с цесии вземания, включени в одобрен списък на НЕПРИЕТИ вземания с т. 4 от определение № 1635/25.04.2019г. (оповестено на 07.05.2019г. в ТР), като с влязъл в сила на 14.06.2024г. акт, претендираните от това лице права са изцяло отречени. При предяване на иска си, обаче, този кредитор е обосновал 4 легитимацията си не само на така отречените спорни вземания в сбор от 2675955.37лв, но и на още едно вземане за 2141лв., което е било включено в списък на ПРИЕТИ вземания с определение № 1635/25.04.2019г. на съда по несъстоятелността и което не е било оспорено по исков ред. Настоящият състав констатира, че това вземане е било признати от съда по несъстоятелността в производство по чл. 690 ТЗ като дължими от длъжника направени от взискател разходи по принудително изпълнение, предприето срещу несъстоятелния длъжник, за събиране на дълг с основание, съвпадащо с вече отречените по реда на чл. 694 ТЗ материални права. Съответно, спрямо това вземане влязлото в сила решение за отричане на събираемия дълг има преюдициално значение и следва да се зачита, като нов факт, изключващ иначе неоспорения дълг поради установената в съдебен процес с взискателя липса на материално правно основание за пораждането му (чл. 79 ал.1 т.1 вр. чл. 433 ал.1 т. 7 ГПК).