Решение № 12 от 12.01.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Стара Загора, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Х. Ангелов при участието на секретаря Веселина Н. Станчева като разгледа докладваното от Х. Ангелов Административно наказателно дело № 20255530202940 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1228-002765 от 23.07.2025г. на Г. Й. А. –Началник група в ОД на МВР – Стара Загора, сектор Пътна полиция Стара Загора, упълномощен със Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с което на Е. М. А. с ЕГН **********, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата си жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и моли същото да бъде отменено.

В с.з. не се явява, не изпраща представител и не изразява становище.

Въззиваемата страна изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на др. страна.

Районна прокуратура - Стара Загора, редовно уведомена, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.

По делото бяха събрани писмени доказателства: № 25-1228-002765 от 23.07.2025г., Постановление на РП – Стара Загора от 20.06.2025г., справка за регистрация на МПС, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач.

Въз основа на събраните доказателства, преценени в своята съвкупност 1 и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът установи от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 21.02.2025г. в с **********, общ.Стара Загора, служители на ОД на МВР – Стара Загора спрели за проверка лек автомобил марка „**********“ с регистрационнен номер **********, управляван от Е. М. А. с ЕГН ********** и констатирали, че автомобилът е собственост на водача и е с прекратена служебно регистрация от 21.07.2023г., тъй като не е регистриран в определения срок от придобиването му. Съставен бил АУАН, който в последствие бил анулиран и материалите били докладвани на РП-Стара Загора с оглед извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК.

С Постановление от 20.06.2025 год. на РП – Стара Загора за отказ за образуване на досъдебно производство е посочено, че не са събрани данни за извършено престъпление от общ характер по смисъла на НК, като е прието, че материалите следва да се изпратят на АНО за преценка дали бъде реализирана административно наказателна отговорност за допуснатото от нея нарушение по ЗДвП.

Въз основа на горното, на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН било издадено и обжалваното Наказателно постановление, с което на Е. М. А. с ЕГН **********, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните доказателства преценени и анализирани по отделно и в съвкупност. От доказателствената съвкупност по делото се установяват релевантните факти по безспорен и категоричен начин - на 21.02.2025г. в с **********, общ.Стара Загора, служители на ОД на МВР – Стара Загора спрели за проверка лек автомобил марка „**********“ с регистрационнен номер **********, управляван от Е. М. А. с ЕГН ********** и констатирали, че автомобилът е собственост на водача и е с прекратена служебно регистрация от 21.07.2023г., тъй като не е регистриран в определения срок от придобиването му.

От правна страна:

Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че 2 жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.

Разгледана по същество, жалбата е НЕ ОСНОВАТЕЛНА.

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган, видно от приобщената по делото заповед, които удостоверява материалната и териториална компетентност на административнонаказващия орган.

Наказателно постановление е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, на основание Постановление на РП-Стара Загора за отказ да се образува досъдебно производство от 20.06.2025 г., от която дата тече и шестмесечният срок за издаване на оспореното НП № 25-1228-002765 от 23.07.2025г.

Административнонаказателната отговорност на Е.А. е ангажирана за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, която регламентира, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, а в чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е предвидено налагането на административно наказание на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По делото безспорно се установи, че процесното МПС, собственост на Е.А. не е регистрирано към датата на нарушението – 21.02.2025 г., поради служебно прекратена регистрация на 21.07.2023 г., с оглед неспазен срок за регистрация при придобиване на МПС.

Не се спори и по това, че водач на същото е жалбоподателят Е.А. Автомобилът е придобит на 19.07.2023 г. и собственикът му не е изпълнил задължението си като да го регистрира по надлежния ред в двумесечен срок.

Служебното прекратяване на регистрацията в хипотезата на чл. 143, ал.

15 ЗДвП настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган и закона не предвижда издаване на акт или уведомяване на собственика на автомобила, както това е предвидено например при служебното прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143, т. 10 ЗДвП. За наличието на формата на вина се правят изводи от установената фактическа обстановка и от обективираните действия на нарушителя. В качеството си на водач, управляващ процесния автомобил, жалбоподателят Е.А. е длъжна да познава 3 произтичащите от ЗДвП задължения към приобретателите на МПС за регистрирането им по реда и в срока по чл. 145, ал. 2 ЗДвП и да знае последиците от неизпълнение на тези задължения.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата отворени за обществено ползване се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. При нарушение в тази насока в разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидено съответното наказание глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца.

По силата на чл. 7, ал. 1 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като ал. 2 предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Такова изключение не е предвидено в нормата на чл.

175, ал. 3 ЗДвП, поради което и деянието правилно е било санкционирано, дори и при липса на установен пряк умисъл за извършването му. Да се приеме обратното, означава да се допусне несправедливото третиране на многократни случаи, в които водачите, нарушаващи правилата за движение по пътищата да бъдат освободени от отговорност, само защото са пропуснали пререгистриране в определения от закона срок. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. На всеки водач на МПС е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред.

Настоящият съдебен състав намира, че е доказана субективната страна на деянието. Непознаването на закона не извинява никого, поради което незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Съгласно легална дефиниция, съдържаща се в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, "регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП вменява задължение към приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок от един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба, като аналогични са и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал. 4 и чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Когато това задължение за регистрация не бъде изпълнено от собственика в двумесечен срок от придобиването, разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП 4 предвижда прекратяване на регистрацията на регистрираното пътно превозно средство, което прекратяване става служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването на регистрацията има за последица липсата на административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение. За разлика от други случаи на прекратяване на регистрацията, предвидени в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., при служебно прекратяване на регистрацията в хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, администрацията не дължи уведомяване, тъй като прекратяването на регистрацията е вследствие на виновно неизпълненото задължение. По делото не е доказано, че санкционираното лице е знаело, че управляваното от него МПС е било със служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП регистрация, но това изключва единствено и само доказаността на умисъла на дееца за извършване на деянието. По изложените по горе съображения, съдът приема за доказано, че деянието е извършено при форма на вината "непредпазливост". Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, вкл. че управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, че е преминало технически преглед, че за него има сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и т. н. В този смисъл дори и санкционираният водач да не е съзнавал и да не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, е бил длъжен и е могъл да го предвиди. В този смисъл дори и санкционираното деяние да не е извършено умишлено, а по непредпазливост, не се променя крайният извод за неговата съставомерност от субективна страна и съответно за виновно извършено от А. нарушение на чл.

140, ал. 1 ЗДвП. Да се приеме обратното, би означавало да се толерира неправомерното поведение на лицето и то да черпи права от него, което е недопустимо.

Предвид изложеното съдът намира, че основателно и правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за така вмененото му нарушение.