Решение № 260148 от 14.03.2021, Районен съд - Враца

Р Е Ш

Е Н И Е № гр. Враца, 14.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд - Враца, V граждански състав в публичното заседание на десети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Районен съдия: Калин

Тодоров при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 1669 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по обективно съединени осъдителни искове за заплащане на наемна цена по договор за наем с правно основание чл. 228, ал. 1, във вр. с чл.232, ал.2, предл.1 и чл. 79, ал.

1 от ЗЗД; за заплащане на консумативи, свързани с ползването на наетата вещ с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и за заплащане на обезщетение за вреди, причинени по време на ползването от наета вещ с правно основание чл. 233, ал.1, изр.2 от ЗЗД.

В исковата молба и допълнителната такава от 16.09.2020г. ищецът Н.Р.Г. ***, твърди че на 12.08.2019г. с ответника А.П.М.

*** са сключили договор за наем, с който се задължил да отдаде под наем на ответника собствения си апартамент № 93, находящ се в гр.

***********, за срок 12 месеца, считано от 20.08.2019г., а ответникът се задължил да му заплаща наемна цена, съгласно чл.3, ал.1 от договора, в размер 280 евро или левовата им равностойност по фиксинга на БНБ - 547.63 лева.

Поддържа, че на 21.08.2019г. с ответника подписали приемо-предавателен протокол към договора за наем, описвайки състоянието на наемното жилище. Посочва, че на 05.06.2020г. ответникът му заявил, че счита договора за прекратен и напуснал жилището, без да му е заплатил дължимият се месечен наем за следните месеци: за месец март 2020г. - 347.63 лева (след частично заплащане на сумата 200.00 лева); за месец април 2020г. - 547.63 лева; за месец май 2020г. - 547.63 лева и за месец юни 2020г. - 547.63 лева. Предвид посоченото по-горе, на 05.06.2020г. и в присъствието на ответника, бил извършен оглед в наемното жилище, за което бил изготвен приемателен протокол. По време на огледа била констатирана и описана щета в жилището - счупен профил на крило (при панта) на балконска врата, за която, съгласно чл.17 от договора за наем, наемателят дължи обезщетение в пълен размер. Изтъква, че ответникът отказал да възстанови нанесената от него щета, поради което разноските по възстановяването й били поети от него, като за поправянето на вратата заплатил 450.00 лева. Твърди също, че съгласно чл.12 от договора, ответникът му дължи и суми за използвани и незаплатени консумативни разходи в общ размер 379, 77 лв., както следва: 75.50 лева - за вода; 114.27 лева - за електрическа енергия; 100.00 лева - за такса смет и 90.00 лева - входна такса. Поддържа, че при подписването на договора за наем, ответникът му предал сумата 280.00 евро и по-точно сумата 550.00 лева, която съгласно чл.3, ал.2 от договора, представлява безлихвен депозит, от който наемодателят има право да прихваща суми за щети, причинени от наемателя, при експлоатацията на имота или от друго неизпълнение на договорните задължения. Изтъква, че от дължимата от ответника сума за наем от общо 1990, 52 лв. е извършил прихващане със сумата от 550.00 лева, поради което ответника продължава да му дължи обезщетение за неплатени месечни наеми в размер 1440.52 лева, както следва: за месец март - 345.26 лева, за месец април - 547.63 лева и за месец май - 547.63 лева. Предвид изложеното до тук и след направеното прихващане твърди, че ответникът му дължи общо сумата 2 270.29 лева, представляваща незаплатените месечни наеми, незаплатените консумативни разходи за имота, както и обезщетение за причинените от него щети по наемния имот. Поддържа, че на 12.06.2020г. е изпратил покана до ответника с предложение за извънсъдебно уреждане на отношенията помежду им, за възстановяване и заплащане на дължимите суми по сключения договор за наем. Поканата изпратил по Еконт и същата е била приета лично от ответника на 15.06.2020г., но до подаване на исковата молба не е получил нито отговор на поканата, нито исканите от него суми. Моли съда, като установи изложеното, да постанови решение, с което да осъди ответника А.П.М. да му заплати сумата 2 270.29 лева, представляваща незаплатените от ответника месечни наеми за месеците март, април и май 2020г., използвани и незаплатени консумативни разходи за вода - 75.50 лева, електрическа енергия - 114.27 лева, такса смет - 100.00 лева, входна такса - 90.00 лева, както и обезщетение за причинените от него щети по наемния имот в размер 450.00 лева, по сключеният между страните договор за наем от 12.08.2019г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на предявените по него суми, както и направените по делото разноски.

Ответникът

А.П.М. ***, в писмения отговор по делото в срока по чл.131 от ГПК, оспорва предявените искове и заявява, че не дължи претендиралите суми, съответно и законната лихва върху тях, в посочените размери и за посочените периоди.

Твърди, че не е ползвал имота под наем през месец юни, тъй като правоотношенията им с ответника са приключили с предаването му на 05.06.2020 год. и тъй като уговорката за заплащане на наема е била от 20 до 25 число на текущия на ползването месец, то смята, че наем за м. юни не дължи. Поради това заявява, че ако дължи наем, той е в общ размер 1440.52 лв., както следва: за м. март 2020 год. - 345.26 лв. - частичен наем поради частично плащане; за м. април 2020 год. - 547.63 лв. и за м. май 2020 год. - 547.63 лв. Поддържа, че съобразно договора за наем, наемодателят е могъл да извърши прихващане на внесената като депозит сума от 550 лв. с някой от месеците на ползване на имота, но не и с наема за м. юни 2020 г., когато не е имал качеството на наемател. Посочва, че претендираните суми за консумативи - вода и електрическа енергия, също включват м. юни 2020 год., в който месец е бил в невъзможност да потребява вода и електроенергия в освободения от него чужд имот, поради което и за този месец суми не дължи. Изтъква, че такса смет се изчислява от общината на базата на годишни размери и от същата дължи само за 5 месеца на ползване, както и сумата за входни такси. Претенцията за сумата от 450 лв. за заплатени вреди на апартамента - ремонт на балконска вреда, намира за прекалено висока за такъв вид дейност и за нанесената евентуално от него щета, като твърди, че ищецът е сменил цялата врата, вместо да извърши ремонт на същата. Претендира присъждане на направените в производството разноски. Не възразява чрез преговори да постигнат съгласие с ищеца по дължимите суми и прекратят делото със спогодба.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намери за установено следното:

Установи се, от представеният по делото Договор за наем на недвижим имот (л.6-9), че на 12.08.2019 година в гр.София между ищеца Н.Р.Г. ***, като наемодател, и ответника А.П.М.

***, като наемател, е сключен договор за наем на недвижим имот, с който наемодателят е предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване под наем собствения си апартамент № **, находящ се в гр. *********** (чл.1), за срок 12 месеца, считано от 20.08.2019г. (чл.2), а наемателят се задължил да заплаща на наемодателя месечна наемна цена в размер 280 евро или левовата им равностойност по фиксинга на БНБ (чл.3, ал.1 от договора) от 20-то до 25-то число на всеки месец, представляваща наем за текущия и следващия месец (чл.4). Съгласно чл.3, ал.2 от договора, при подписването на договора за наем наемателят заплаща на наемодателя безлихвен депозит в размер 280.00 евро, от който наемодателят има право да прихваща суми за щети, причинени от наемателя, при експлоатацията на имота или от друго неизпълнение на договорните задължения. В чл.10 от договора е уговорено право на наемодателя да заплаща ежемесечно със свои средства консумативните разходи по ползването на имота (ток, студена вода, ежемесечни вноски за поддържане на общи части на сградата, такса смет) и да представя платежните документи на наемателя, който от своя страна е длъжен да му възстанови изцяло платената сума в деня на поискване. Съгласно чл.12 от договора всички консумативни разходи по експлоатацията на наетия обект - ел. енергия, вода и такса за поддръжка на общите части на сградата, такса смет, считано от 20.08.2019г. до края на договора са за сметка на наемателя. Според чл.17 от договора при унищожаване или повреждане на предоставеното за ползване имущество по вина на наемателя, последния е длъжен да възстанови щетите в пълният им размер.

Установи се също, от приложените по делото два приемо-предавателни протокола към договора за наем, подписани и от двете страни, че на 21.08.2019г. е извършен опис на състоянието на наемното жилище и същото е предадено за ползване на наемателя, а на 05.06.2020г. след извършен оглед в наемното жилище, същото е предадено от наемателя на наемодателя. По време на този оглед е констатирана и описана в протокола щета в жилището - счупен профил на крило (при панта) на балконска врата.

По делото са представени от ищеца документи, удостоверяващи извършени от него плащания на консумативите в наетия апартамент.

От разписка № 0400011217976789 от 07.07.2020г., издадена от Изи Пей, се установи, че ищецът е заплатил общо сумата 114, 27 лв. за използвана в апартамент 93 електрическа енергия за пет месеца - за периода от 13.01.2020г. до 12.06.2020г., като в приложенията към разписката са посочени дължимите суми по фактури за всеки месец.

От разписка № 0400011217976797 от 07.07.2020г., издадена от Изи Пей, се установи, че ищецът е заплатил общо сумата 75, 50 лв. за използвана вода по осем броя фактури, първата от които е издадена на 08.11.2019г., а последната - на 08.06.2020г.

От приходна квитанция, издадена на 09.06.2020г. от отдел Финанси на Столична община се установи, че ищецът е заплатил общо сумата 652, 03 лв. данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци за 2020г. за имот на адрес гр.

**********, като в квитанцията ръкописно е дописано "92, 93".

От квитанция № 92, 93Б се установява внасянето на сумата 180 лв. на 10.07.2020г., както следва: 92 - м. март-юли 2020г.; 93 - януари-юли 2020г.

Видно от представената по делото фактура № 32 от 08.07.2020г., издадена от "Евро Дорс 2000" ЕООД, че на ищеца Н.Р.Г. е начислена сумата 450,00 лв. за демонтаж на счупена балконска врата, доставка на нова врата, монтаж и демонтаж на адрес гр.

***********. От представеното платежно нареждане от 13.07.2020г. на "ОББ" АД се установява, че Н.Р.Г. е превел сумата 450,00 лв. по фактура № 32 от 08.07.2020г.

Установи се също, че на 12.06.2020г. Н.Р.Г. е изпратил покана до А.П.М., в която е посочил дължимите от наемателя суми с предложение за извънсъдебно уреждане на отношенията помежду им, за възстановяване и заплащане на дължимите суми по сключения договор за наем. Видно от приложената обратна разписка на Еконт, поканата е била приета лично от ответника на 15.06.2020г.

По делото не се твърди от ответната страна и не са представени доказателства за заплащане на исковите суми.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема следното от правната страна на спора:

Договорът за наем е консенсуален по своя характер и се счита сключен с постигането на съгласие между страните за предоставяне на определен недвижим имот за временно възмездно ползване. Същият поражда задължения и за двете страни: за наемодателя – да предостави на наемателя наетата вещ във временно ползване; за наемателя – да плати цената на предоставеното му ползване от наетата вещ, както и разходите, свързани с това ползване (чл.232, ал.2 от ЗЗД). Всяка от страните по договора за наем поема задължения срещу поето насрещно задължение към нея от другата страна. В настоящия случай се прилагат разпоредбите на чл.228-239 от ЗЗД, които уреждат сключването, действието и прекратяването на договора за наем.

Доказателствената тежест по предявените парични осъдителни искове пада върху ищеца-наемодател, който следва да установи, че е бил в наемни правоотношения с ответника-наемател за процесния период (от 20.08.2019г. до края на месец юни 2020г.), възникнали от писмен договор за наем и че е изпълнил задълженията си да предостави за временно и възмездно ползване на ответника процесния имот за договорения период. В тежест на ищеца е да докаже и размера на всяка една от претенциите си - за наемна цена, за консумирана вода, ел. енергия, за такса смет и входна такса и за обезщетение за вредите, причинени по време на ползването от наетия апартамент. В тежест на ответника е да докаже възраженията, направени с отговора на исковата молба.