Решение № 1880 от 19.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1880 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н. Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100509522 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20031013 от 19.04.2022г., постановено по гр.дело №64338/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, е отхвърлен искът, предявен от С. И. А., с ЕГН **********, срещу В. К. В., с ЕГН **********, и Д. А., с ЕГН **********, действащ чрез законен представител В. К. В., с ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на В. К. В., с ЕГН **********, и Д. А., с ЕГН **********, действащ чрез законен представител В. К. В., с ЕГН **********, на основание чл.124, ал.1 ГПК, че С.

И. А., с ЕГН **********, е собственик на 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху недвижим имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.София, находящ се в гр.София, ж.к.“****; на основание изтекла придобивна давност, считано от 1997г. до 19.07.2021г.. С решението е признато за установено по отношение на С. И. А., с ЕГН **********, на основание чл.108 ЗС, че В. К. В., с ЕГН **********, и Д. А., с ЕГН **********, действащ чрез законен представител В. К. В., с ЕГН **********, са собственици на 1/2 ид.ч. или всеки от тях на по 1/4 ид.ч. от правото на собственост върху недвижим имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.София, находящ се в гр.София, ж.к.“****; на основание наследяване по закон на Н. И. А., с ЕГН **********, починал на 24.11.2017г.. С решението е осъден С. И. А., с ЕГН **********, на основание чл.108 ЗС да предаде на В. К. В., с ЕГН **********, и Д. А., с ЕГН **********, действащ чрез законен представител В. К. В., с ЕГН **********, владението върху 1/2 ид.ч. или всеки от тях на по 1/4 ид.ч. от правото на собственост върху недвижим имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.София, 1 находящ се в гр.София, ж.к.“****. С решението е осъден С. И. А., с ЕГН **********, да заплати на В. К. В., с ЕГН **********, и Д. А., с ЕГН **********, действащ чрез законен представител В. К. В., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 и чл.78, ал.1 във вр. с чл.211 ГПК сумата от 2499.62 лв., представляваща направени по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца по първоначалния иск - С. И. А., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Х. Ч., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва изцяло решение №20031013 от 19.04.2022г., постановено по гр.дело №64338/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, с което е отхвърен предявеният от ищеца срещу ответниците положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и е уважен предявеният от ответниците срещу ищеца насрещен иск с правно основание чл.108 ЗС. Релевирани са доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено в противоречие на материалния закон и събраните по делото доказателства и при допуснати процесуални нарушения. Излага се, че ищецът С. И. А. е установил при условията на пълно и главно доказване всички елементи от фактическия състав на предявения от него иск за собственост, а именно, че е собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот на посоченото от него в исковата молба основание – изтекла придобивна давност за период от повече от десет години. Твърди се, че от анализа на доказателствата по делото се установява, че ищецът - С. И. А. от 1997г. упражнява фактическата власт върху имота, владее постоянно непрекъснато, явно и с намерение да държи вещта като своя процесната 1/2 ид.ч. от процесния имот, както и че по делото е доказано, че ответниците не са имали свободен достъп до имота, същите са били уведомени, че ищецът владее имота, полага грижи за неговата поддръжка, като е заплатил с негови средства извършени ремонтни дейности, както и заплаща всички сметки за ел.енергия, топлоенергия, вода, такси и данъци. Твърди се още, че първоинстанционният съд е обосновал погрешен извод, че ответниците се легитимират като собственици на 1/2 ид.ч. или всеки от тях на по 1/4 ид.ч. от процесния имот на основание наследяване, без да се отчете факта, че притежаваните от тях идеални части от правото на собственост върху имота са придобити от ищеца на оригинерно правно основание – изтекла в негова полза придобивна давност. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и постанови друго, с който да уважи предявения положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и да отхвърли предявения ревандикационния иск с правно основание чл.108 ЗС. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. В молба от 22.10.2025г. е обективирано възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК по отношение на претендираните от въззиваемите страни разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззиваемите страни, ответници по първоначалния иск и ищци по предявения насрещен иск – В. К. В., с ЕГН **********, и Д. А., с ЕГН **********, действащ чрез законен представител В. К. В., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.К. К., депозират писмен отговор, в който вземат становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Изложени са аргументи в смисъл, че обжалваното решение е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при анализиране на релевантни по делото факти и обстоятелства и при правилно прилагане на материалния закон. По изложените съображения молят съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното съдебно решение 2 като правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК.

Предявен е от С. И. А., с ЕГН **********, срещу В. К. В., с ЕГН **********, и Д. А., с ЕГН **********, действащ чрез законен представител В. К. В., с ЕГН **********, при условията на субективно и обективно съединяване положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КК и КР на гр.София, с административен адрес: гр.София, ж.к.“****.

По реда на чл.211 ГПК е приет за съвместно разглеждане предявен от В. К. В., с ЕГН **********, и Д. А., с ЕГН **********, действащ чрез законен представител В.

К. В., с ЕГН **********, срещу С. И. А., с ЕГН **********, насрещен иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника по насрещния иск - С. И. А., с ЕГН **********, че всеки от ищците по насрещния иск В. К. В., с ЕГН **********, и Д. А., с ЕГН **********, действащ чрез законен представител В. К. В., с ЕГН **********, е собственик на основание наследствено правоприемство от общия им наследодател - Н. И. А., с ЕГН **********, починал на 24.11.2017г., на по 1/4 ид.ч. от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КК и КР на гр.София, с административен адрес: гр.София, ж.к.“****; и осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху имота, съобразно притежавания от всеки тях наследствен дял.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд.

Пред настоящата инстанция са ангажирани доказателства на основание чл.266, ал.2, т.2 ГПК, както следва: протокол от съдебно заседание на 31.05.2023г. по нчхд №16888/2020г. по описа на СРС, Н.О., 97 състав; присъда от 31.05.2023г. по нчхд №16888/2020г. по описа на СРС, Н.О., 97 състав, с отбелязване, че е влязла в сила на 06.12.2023г. и решение №869/06.12.2023г. по в.н.д.№5627/2023г. по описа на СГС, Н.О., ХІV възз. състав, които се явяват нововъзникнали доказателства след постановяване на обжалваното решение, но доколкото от тях не се установяват релевантни за настоящия спор факти и обстоятелства, се явяват неотносими и като такива не следва да се обсъждат. Следователно приетите във въззивното производство и описани по-горе писмени доказателства не водят до промяна на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

3

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. ОСГТК на ВКС).

В конкретната хипотеза настоящият въззивен състав приема, че според съществуващата практика на ВКС допустимостта на съвместното разглеждане на положителен установителен иск за собственост (чл.124 ГПК) и насрещен ревандикационен иск (чл.108 ЗС) за една и съща идеална част от имот е призната, когато са налице процесуалните предпоставки за насрещен иск и когато между двете претенции има връзка по предмет и страни. Съгласно чл.211 ГПК насрещен иск може да бъде предявен, ако е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск. В конкретния случай изискването на нормата на чл.211 ГПК относно предявения насрещен иск е спазено. В практиката на ВКС се приема, че когато ищецът предяви положителен установителен иск за собственост върху 1/2 ид.ч. от имот, а ответникът предяви насрещен ревандикационен иск за същата част, и двата иска могат да бъдат разгледани в едно производство, тъй като предметът им е идентичен – правото на собственост върху същата идеална част от имота, макар и на различни придобивни основания (придобивна давност и наследяване). В този смисъл съдът следва да изследва и двете основания и да се произнесе по същество на спора с едно решение. В разглеждания случай първоинстанционният съд, съобразявайки се с трайно установената съдебна практика на ВКС, е обсъдил посочените от страните основания, на които твърдят, че са придобили правото на собственост върху съответната 1/2 ид.ч. от имота, в съответствие със събраните по делото доказателства. Изложеното мотивира въззивният съд да приеме, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от С. И. А., с ЕГН **********, срещу В. К. В., с ЕГН **********, и Д. А., с ЕГН **********, действащ чрез законен представител В. К. В., с ЕГН **********, при условията на субективно и обективно съединяване положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КК и КР на гр.София, с административен адрес: гр.София, ж.к.“****; както и е уважен като основателен предявения от В. К. В., с ЕГН **********, и Д. А., с ЕГН **********, действащ чрез законен представител В. К. В., с ЕГН **********, срещу С. И. А., с ЕГН **********, насрещен иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника по насрещния иск С. И. А., с ЕГН **********, че всеки от ищците по насрещния иск - В. К. В., с ЕГН **********, и Д. А., с ЕГН **********, действащ чрез законен представител В. К. В., с ЕГН **********, е собственик на основание наследствено правоприемство от общия им наследодател - Н. И. А., с ЕГН **********, починал на 24.11.2017г., на по 1/4 ид.ч. от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КК и КР на гр.София, с административен адрес: гр.София, ж.к.“****; и е осъден ответника да предаде на ищците владението върху имота, съобразно притежавания от всеки тях наследствен дял. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на 4 задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон като е обосновал правилен краен извод, че ищецът по първоначалния иск не е доказал, че е придобил право на собственост върху 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот на посоченото в исковата молба основание, респективно прието е, че общият наследодател на ищците по насрещния иск се легитимира като собственик на спорната 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот и съответно след неговата смърт, настъпила на 24.11.2017г., всеки от наследниците му по закон, които са ищците по насрещния иск, са придобили по 1/4 ид.ч. от правото на собственост върху недвижим имот по аргумент на чл.9, ал.1 ЗН. Така изложените от първоинстанционния съд мотиви са законосъобразни, постановени при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон в съответствие с доказателствата по делото, поради което на основание чл.272 ГПК въззивният съд изцяло препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът намира следното: