Решение № 1428 от 21.03.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3229/2023
- Вид
- Решение № 1428
- Подписан
- 21.03.2023
- В сила
- 21.03.2023
- Състав
- Калина Анастасова, Темислав Малинов Димитров, Теодора Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.78, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 79 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 82 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 83 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 1428 гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Калина Анастасова
Членове:
Темислав М. Димитров
Теодора Иванова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20231100503229 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на ЗАД А. АД С ЕИК ******* – длъжник по изпълнително дело № 20218600400828 по описа на ЧСИ В.М. с рег. № 860 по описа на КЧСИ срещу Постановление от 17.01.2023 г. на ЧСИ М., с което е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на размера на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до размер на сумата от 200.00 лв.-дължимо адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело и съответно за намаляване на размера на таксата по т.26 от ТТР ЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на обжалвания акт.
Счита, че в случая определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, предвид действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело и следва да бъде намалено до минимален размер от 200.00 лева, съгласно по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа, че разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба №1/2004г. е неприложима, тъй като не са извършени изпълнителни действия от страна на взискателя. Жалбоподателят заявява, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е неправилно изчислена. Моли за отмяна на обжалвания акт на съдебния изпълнител и намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение до размера на сумата 200.00 лв., както и за редуциране на определената като дължима такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
1
Взискателят Ф.Н.А., чрез адв. Г.Г.Р. е подал писмени възражения по жалбата, в които е изразил становище за нейната неоснователност.
По делото са депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от частен съдебен изпълнител М., с които се заявява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че длъжникът дължи адвокатско възнаграждение, което в случая е определено в минимален размер, като същото не следва да се намалява до 200.00 лв. По отношение на таксата т. 26 ТТРЗЧСИ заявява, че същата е била правилно изчислена върху материалния интерес и разноските за адвокатското възнаграждение в изпълнителното дело.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 20218600400828 по описа на ЧСИ В.М. с рег. № 860 по описа на КЧСИ, е образувано по молба от 14.06.2021 г. на взискателя Ф.Н.А., чрез адв.
Г.Г.Р. срещу ЗАД А. АД С ЕИК ******* – длъжник, въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 3720/2020 г. по описа на АС София за принудително събиране на присъдената в полза на взискателя сума в размер на 500000.00 лв.-главница, ведно със законната лихва от 13.09.2017 г. до изплащане на вземането.
Молбата за образуване на изпълнителното производство е депозирана чрез адв.
Г.Г.Р., като към нея е представен договор за правна защита и съдействие, в който е удостоверено, че е уговорена безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.2 ЗА.
С молбата е направено искане да бъдат наложени запори върху банковите сметки на длъжника в посочените банки. На основание чл.18 ЗЧСИ е възложено извършване на действия по делото.
По делото е налице изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, която е получена от последния на 14.06.2021 г., в която са посочени дължимите до този момент суми по изпълнителното производство, а именно сумата от 500000.00 лв.главница, ведно със законната лихва в размер на 190277.78 лв., сумата 9440.00 лв.присъдени разноски, сумата от 20657.23 лв. – такси по ТТРЗЧСИ.
На 14.06.2021 г. са изпратени запорни съобщения до ОББ АД и до ЦКБ АД.
На 17.06.2021 г. длъжникът е депозирал възражение до ЧСИ М., с което е поискано да се намали адвокатското възнаграждение до законоустановения минимум, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.
С обжалваното постановление от 17.01.2023 г. възражението на длъжника е оставено без уважение, като същото е връчено на длъжника на 20.01.2023 г.
Не са ангажирани доказателства за доброволно плащане на сумите по изпълнителния лист от страна на длъжника.
2
Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е депозирана в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е допустима. От подадената жалба става ясно, че същата е изпратена на 03.02.2023 г., което е в предвидения от закона двуседмичен срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Отговорността за разноски в изпълнителното производство се урежда по правилата на чл.79 ГПК, глава VII (чл.78 - 82) от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) и Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн. ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.
Съобразно чл.78, ал.1 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и извършването на други действия, а съгласно ал.2 размерът и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице (чл.
79 ЗЧСИ). Обикновените такси се събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.
Съгласно чл.79 ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; или когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Минималният размер на адвокатско възнаграждение според указаното в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 200.00 лв. за образуване на делото и за по чл.10, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1000 лв. 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 от наредбата.
Според задължението към взискателя, дължимият минимален размер на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата 15379.00 лв., от които 200.00 лв. за образуване на изпълнителното дело и 15179.00 лв. без ДДС за процесуално представителство.
Възражението на жалбоподателя, че не дължи адвокатско възнаграждение за 3 процесуално представителство по образуваното изпълнително дело, съдът намира за неоснователно.
По образуваното изпълнително дело се установи, че плащане на сумите не е извършено в срока за доброволно изпълнение от длъжника. Същевременно от страна на ЧСИ са били извършени същински изпълнителни действия – налагане на запори по вземания на длъжника от банковите му сметки в посочените банки, които са били изпълнени.
Освен това в случая взискателят е представляван по конкретното изпълнително дело от адв. Г.Г.Р. в хипотеза на безплатно оказана от адвоката адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА за образуване и процесуално представителство по ИД.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА регламентира заплащане на възнаграждение при успешен резултат за адвоката за осъществената от него безплатна правна помощ по чл.
38, ал. 1 ЗА. Съдебният изпълнител по ИД определя размера на възнаграждението, който не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. При оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски /по своята правна същност обезщетение/ на спечелилата делото страна по чл. 78 ГПК, не се касае до заплатено от страната възнаграждение за адвокат по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което и определеното възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА е неатакуемо поради прекомерност. В случая разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, поради което и адвокат Г.Г.Р., оказал безплатна адвокатска помощ на взискателя в хипотеза по чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА, и при невъведено в процеса възражение от длъжника за неналичие на предпоставките по чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА, има право на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, което съдебният изпълнител следва да определи в размер не по - нисък от предвидения в НМРАВ и осъди другата страна /длъжника/ да го заплати. Доколкото адв. Г.Г.Р., имащ право на адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, е упълномощен от първоначалния взискател не само за образуване на ИД, но и за процесуално представителство, защита и съдействие по същото, то дължимото му възнаграждение се отнася и за процесуално представителство по чл. 10 т. 2 НМРАВ и за образуване на ИД по чл. 10 т. 1 от НМРАВ.
С оглед това, описаните в постановлението разноски възнаграждение за процесуално представителство са дължими. за адвокатско
Поради така изложените съображения, съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОСТАВЯ без уважение жалба на ЗАД А. АД С ЕИК ******* – длъжник по изпълнително дело № 20218600400828 по описа на ЧСИ В.М. с рег. № 860 по описа на КЧСИ срещу Постановление от 17.01.2023 г. на ЧСИ М., с което е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на размера на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК от сумата 9440.00 лв. до размер на сумата от 200.00 лв.дължимо адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5