Определение № 5895 от 17.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5895 гр. София, 17.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20238002104889 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от ответника по иска „МБАЛ Тетевен – д-р А.Пешев“ ЕООД, чрез пълномощник адв. И. С., и обща от ищците Н. И. Г. и П.

А. Г., чрез пълномощника им адв. П. К., срещу различни части на въззивно решение № 98/01.06.2023г. по в. гр. д № 61/2023г. на Апелативен съд – Велико Т., в резултат на което въззивното решение е обжалвано в частите, в които ответната болница е осъдена на основание чл.49 ЗЗД да заплати само на ищцата Н. И. Г. обезщетение в размер на 10 000 лв.

/по частичен иск 30 000 лв. от 50 000 лв./ за болки и страдания от травмиращо и изключително болезнено водено раждане и последици – усложнения и здравословни проблеми, ведно със законната лихва върху него, считано от 24.04.2015 г. до окончателното изплащане, както и на всеки от двамата ищци Н. И. Г. и П. А. Г. обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на детето З. Г., настъпила на 24.04.2015 г. в резултат на допуснати от медицински специалисти при ответната болницата нарушения на утвърдените медицински стандарти и правила за добри медицински практики, както следва: 50 000 лв. на бащата П. А. Г. и 60 000 лв. на майката Н.

И. Г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 24.04.2015 г. до окончателното изплащане, както и в частите, в които са отхвърлени исковете на двамата ищци за обезщетение неимуществени вреди от смъртта на детето им, за разликата над уважените размери съответно 50 000 лв. за бащата и 60 000 лв. за майката, до обжалваеми размери съответно 80 000 лв. за бащата и 90 000 лв. за майката, частични искове от размер от по 200 000 лв. за всеки ищец, респ. и обусловената от това отговорност за разноските.

Предвид обхвата на касационно обжалване по двете касационни жалби, въззивното решение в частите, в които са били отхвърлени предявеният само от ищцата Н. И. Г. иск по чл.49 ЗЗД 1 за обезщетение за болки и страдания от травмиращо и изключително болезнено водено раждане и последици – усложнения и здравословни проблеми, за сумата над 10 000 лв. по предявения като частичен иск за 30 000 лв. / частичен от 50 000 лв./ ведно със законната лихва върху него, считано от 24.04.2015 г., и предявените от двамата ищци искове по чл.49 ЗЗД за обезщетение неимуществени вреди от смъртта на детето им, съответно за бащата за разликата над 80 000 лв. до предявения като частичен иск за 100 000 лв./ частичен от 200 000 лв./ и за майката за разликата над 90 000 лв. до предявения като частичен иск за 120 000 лв./ частичен от 200 000 лв./, като необжалвано е влязло в сила и не е предмет на касационното производство.

В касационната жалба на „МБАЛ Тетевен – д-р А.Пешев“ ЕООД се обжалва въззивното решение в частта, в която исковете на ищците са били уважени, с оплаквания за наличие на всички пороци по чл. 281, т. 3 от ГПК. Моли се въззивното решение да се отмени и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличие на основания за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т .3 и ал.2 от ГПК. Претендират се разноски.

В касационната жалба на Н. и П. Г. срещу въззивното решение в частите, в които са отхвърлени исковете на двамата ищци за обезщетение неимуществени вреди от смъртта на детето им, за разликата над уважените размери съответно 50 000 лв. за бащата и 60 000 лв. за майката, до обжалваеми размери съответно 80 000 лв. за бащата и 90 000 лв. за майката, частични искове от размер от по 200 000 лв. за всеки ищец, се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон. Иска се присъждане на допълнително обезщетение и по двата предявени иска. В изложението, инкорпорирано в жалбата се обективира същестуването на основанието за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК по подробно формулирани правни въпроси. Претендират се разноски от адв.П.К., като пълномощник на ищците, за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.3 ЗАДв.

Всяка от страните е депозирала отговор по подадената от насрещната страна касационна жалба, с който е изразила становище за нейната неоснователност. С отговора на касационната жалба на ответника, адв.П.К., като пълномощник на ищците, претендира и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.3 ЗАДв.

Въззивното решение е постановено при участието на д-р Н. Т. Б. като трето лице помагач на страната на ответника „МБАЛ Тетевен – д-р А.Пешев“ ЕООД, която не изразява становище по касационните жалби.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационните жалби са допустими.

С решение № 169/ 28.09.2022 г. по гр. д. № 108/ 2021 г. по описа на ОС – Ловеч, ответникът МБАЛ Тетевен "Д-р Ангел Пешев“ /Болницата/ е осъдена да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на детето З. Г., настъпила на 24.04.2015 г. в резултат на допуснати от медицински специалисти при болницата нарушения на утвърдените медицински стандарти и правила за добри 2 медицински практики, както следва: 50 000 лв. на бащата П. А. Г. и 60 000 лв. на майката Н.

И. Г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 24.04.2015 г. до окончателното изплащане, като за разликата над тези суми до сумата 100 000 лв. за бащата и до сумата 120 000 лв. за майката, исковете, предявени като частични от 200 000 лв., са отхвърлени като неоснователни. С решението съдът е отхвърлил като неоснователен предявения лично от Н.

И. Г. против Болницата иск за сумата 30 000 лв., предявен като частичен от сумата 50 000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от травмиращо и изключително болезнено водено раждане и последици – усложнения и здравословни проблеми, ведно със законната лихва върху него, считано от 24.04.2015 г. до окончателното изплащане.

С обжалваното въззивно решение, горецитираното първоинстанционно решение е отменено в частта по личния иск на Н. Г. за сумата до 10 000 лв. и вместо него е постановено друго, с което Болницата е осъдена да заплати на ищцата 10 00 лв., а в останалата част, вкл. по частичните искове на двамата родители за причинените им неимуществени вреди от смъртта на детето, присъдените обезщетения са счетени за справедливи и същото е потвърдено.

За да постанови този резултат, въззивният съд е приел за установено, че след полунощ, на 22.04.2015 г., бременната в деветия месец Н. Г., с настъпил на 20.04.2015 г. термин на раждане, е била откарана от съпруга си в МБАЛ-Тетевен поради почувствани болки. По нареждане на дежурния лекар д-р Н. Б. тя била прегледана, но не била приета до започване на работното време, а само останала под наблюдение. В 8.45 ч. тя била хоспитализирана в АГО с начална родова дейност, като около 10.00 ч. й била включена система за вливане на лекарствения препарат „Окситоцин“, последвала и втора, а в 16.30 ч. била приведена в родилна зала с водещ раждането д-р Б.. Като се позовал на изготвената АГО епикриза относно хода на раждането, въззивният съд възприел изцяло отразеното в нея, а именно, че в 16.45 ч. родилката била с мат.контракции на 2 мин. х 40 сек., текла система окситоцин, напъвала неефективно, кратко, през 3-4 мин. В 17.00 ч. след два поредни напъна се установява на монитор трайна брадикардия на плода до 90 уд./мин. при обективен статус: пълно разкритие, ПОМ, глава, ангажирана с голям сегмент във входа на таза, незавършена ротация на главата – сутура сагиталис в I-ви кос диаметър. Поради остро настъпилата асфикция на плода и наличните задължителни условия за налагане на изходящи коси щипци за бързо родоразрешение, се наложил форцепс и направила епизиотомия, но поради невъзможност за сключване на лъжиците, не се упражнила тракция и същите били извадени.

ДСТ се забавили до 40 уд./мин. и се взело решение за спешно родоразрешение чрез цезарово сечение – извикал се операционен екип на разположение. Посочено е, че оперативната интервенция е започнала в 17.30 ч., преминала без усложнения и приключила в 19.30 ч., като е изваден жив доносен плод от женски пол в депресивно състояние с наличие на сърдечна дейност и единични дихателни движения. Според приложената документация бебето е родено в 17.45 ч., било поето от педиатър, акушерка и анестезиологичния екип за кардио-пулмонална ресусцитация и медикаментозна реанимация. Същия ден в 21.45 ч. то е било предадено за транспорт към Клиниката по неонатология в гр. Плевен, където било прието в 23.15 ч., но въпреки проведената там реанимация, то починало на 24.04.2015 г. в 3

12.15 ч. Въз основа на съдебно-медицинската експертиза, въззивният съд приел също така, че причината за смъртта на детето З. Г. е непреодолима перинатална асфиксия, настъпила вътреутробно поради недостиг на кислород до плода, дразнене на дихателния център в ЦНС и последвали дихателни движения с аспирация на околоплодно съдържимо, вследствие на което са настъпили метаболитни промени, довели до ацидоза поради включване на анаеробни метаболитни системи. След родоразрешението, въпреки проведените реанимационни мероприятия, асфиксията е довела до полиорганна недостатъчност, дисеминирани кръвоизливи и огнищни некрози на вътрешните органи. Според експертите, в генезата на настъпване на смъртта участва и черепно-мозъчната родова травма, изразяваща се в масивен субгалеален хематом и субдурални кръвоизливи. Въззивният съд счел, че майката е изписана от болницата на 27.04.2015 г., като съгласно епикризата е била в добро общо състояние, без оплаквания.

Констатирал е още решаващият съд, че срещу водилата раждането д-р Б. е проведено наказателно производство. С влязла в сила присъда № 100131/ 08.07.2020 г. по внохд № 270/2019 г. по описа на ВТАС, тя е призната за невинна и е оправдана по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.123, ал.1, пр.2 от НК за това, че на 22.04.2015 г. в гр.

Тетевен, в АГО при МБАЛ „д-р Ангел Пешев“ ЕООД – гр.Тетевен, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – упражняване на медицинска професия, при водене на раждане от Н. И. Г., като дежурен лекар, акушер-гинеколог, с призната специалност по акушерство и гинекология, е нарушила чл.80 ЗЗ във вр. с Правилата за добра медицинска практика – Медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, утвърден с Наредба № 19, както следва: глава XI, т.1.2.10 – парентерално (вътрешно) въвела лекарствен продукт „Окситоцин“ с голяма концентрация и форсирала въвеждането му на родилката Н. И. Г. и глава XII, т.2.2.5.8 и т.2.2.5.8.8. – не проследила състоянието на родилката Г. и не диагностицирала наличието на следното нейно АГ състояние „тесен таз и съмнение за пелвифетална диспропорция“, като с това по непредпазливост е причинила на 24.04.2015 г. смъртта на детето на Г. – З. П. Г..

От приетите гласни доказателствени средства въззивният съд възприел, че в деня на раждането по обяд д-р Б. излязла от отделението, казала, че си има работа и ще дойде покъсно, като се върнала към 15.30 ч. Към 17.15 ч. докато ищецът и свидетелят А. Х. – брат на ищцата, чакали пред отделението, санитарка извела сестра му с включената система, с навита до кръста нощница и гола надолу, с навито парче лигнин между краката, напоено с кръв и от което течала кръв, и я оставила в общото помещение на болницата. Ищцата трябвало да се качи с асансьора до операционната на третия етаж. Качили се, като свидетелят Х. я занесъл на ръце до операционната маса, където чакала д-р Б.. Асансьорът бил в кръв и свидетелят бил в кръв, а сестра му била много отпусната и му казала: „Бате, умирам, не ме оставяй!“. След излизането си навън свидетелят срещнал анестезиолога, а слизайки на партера видял детската лекарка, която влязла в болницата и тичала нагоре по стълбите. След операцията анестезиологът излязъл и казал, че никога няма да забрави този ден. Въззивният съд приел за установено също така, че бебето се родило в тежко депресивно състояние, само със сърдечна дейност, без дишане като не било интубирано, а само обдишвано. Много късно 4 бебето започнало да диша, но не изплакало чисто. Било поставено в кувьоз и му се подавал кислород, а след не повече от 2 часа дошъл неонатолог от П., който го взел с кувьоза. Св. Х., заедно с ищеца, дочакали неонатолога, който излязъл с бебето на ръце и им казал, че нямал надежди, а по телефона лекарите от Плевен също им казали, че шансът на детето да оцелее граничи с нула и дори да оцелее, ще има много тежки увреждания.