Решение № 574 от 01.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 574 гр. София, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20231100502407 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 18322/24.02.2023 г. по описа на СГС /вх. № 121533/24.11.2022 г. по описа на ЧСИ/ от длъжника „Топлофикация София“ ЕАД срещу постановление за разноски с изх. № 69294/10.11.2022 г. по изпълнително дело № 20228510402834 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ с район на действие СГС, с което е отказано намаляването на размера на приетите разноски за адвокатски хонорар на взискателя.

Жалбоподателят поддържа, че определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като делото не се отличава с правна и фактическа сложност, както и не са налице действия от страна на процесуалния представител, освен подадената молба за образуване на изпълнителното производство. Моли съда да намали неговия размер до 200 лв., като съответно се произнесе по същество и относно пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендира сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят е подал възражение, с което оспорва жалбата на длъжника като неоснователна. Отрича аргументите на жалбоподателя за прекомерност на възнаграждението и твърди, че освен молбата 1 за образуване на изпълнителното дело са предприети и други действия по хода му, в това число подаване на допълнителни молби и действия по промяна на способа за изпълнение. Претендира присъждане на деловодни разноски по делото като прилага списък по чл.80 ГПК.

С мотивите си по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е взел становище по подадената жалба, като счита последната за допустима, но неоснователна. Счита, че адвокатският хонорар не е прекомерен. Договорът, въз основа на който последният е дължим, е сключен освен за действията по т. 1 на чл. 10 от Наредба № 1 от 09.06.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет (НМРАВ) и за действията по т. 2 от същата разпоредба. Поддържа, че адвокатът на взискателя е извършвал и други действия в хода на изпълнителното производство, като е получавал всички съобщения и е изготвил становище по постъпилото възражение от длъжника. По отношение на искането за съответно намаляване на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ съдебният изпълнител намира, че пропорционалната такса се изчислява не само на основата на сумите по изпълнителния лист, но и на приетите разноски по изпълнението. Моли да бъде оставена без уважение частната жалба и искането за присъждане на разноски на жалбоподателя.

Софийски градски съд, като разгледа жалбата, взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна :

Производството по изпълнително дело № 20228510402834 на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ и район на действие СГС, е образувано по молба на „С.У.“ ЕООД от 21.10.2022 г., подадена от Адвокатско съдружие „Б.Ф.“ чрез адв. В.Ф.С. срещу „Топлофикация София“ ЕАД. С молбата е направено искане за събиране на вземането по представения изпълнителен лист, както и за заплащането на сумата за издаването му от 6 лв. (5 лв. държавна такса и 1 лв. комисиона за банков превод), 3 лв. такса преведена към ЧСИ и адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. Възложено било на съдебния изпълнител да наложи запор на движимите вещи на длъжника, на притежаваните от него дружествени дялове, както и да бъдат възбранени недвижимите имоти негова собственост. Към молбата е представено и споразумение за адвокатско възнаграждение от 20.10.2022 г., сключено между взискателя и Адвокатско съдружие „Б.Ф.“, по което е уговорен адвокатски хонорар в размер на 240 лв., чието плащане удостоверява приложеното преводно нареждане от 20.10.2022 г.

2

Приложен е изпълнителен лист от 13.09.2022 г., издаден в изпълнение на решение № 20233521 от 23.10.2020 г., по гр. д. № 19888 по описа за 2019 г. на СРС, 165 състав, в полза на адв. Н.И.И., с който в тежест на жалбоподателя „Топлофикация София“ ЕАД била възложена сумата от 111,53 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника в исковото производство. Съгласно представен договор за цесия от 14.10.2022 г. адв. Н.И.И. прехвърлил своето вземане на „С.У.“ ЕООД.

Съгласно постановление за разноски с изх. № 61810/21.10.2022 г. по изпълнителното дело и покана за доброволно изпълнение с изх. № 61809/21.10.2022 г. били приети следните разноски: 240 лв. – адвокатско възнаграждение; 9 лв. – държавна такса за издаване на изпълнителен лист и банков превод, 96 лв. – обикновена такса по ТТРЗЧСИ и 43,26 лв. – пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Поканата за доброволно изпълнение била получена от „Топлофикация София“ ЕАД на 26.10.2022 г. На 03.11.2022 г. длъжникът е депозирал възражение срещу определеното адвокатско възнаграждение, като е изложил твърдения за неговата прекомерност и поискал намаляване му от 240 лв. на 200 лв., както и съответно намаляване на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

С обжалвано постановление от 10.11.2022 г. съдебният изпълнител отказал да намали размера на приетите по изпълнителното дело разноски.

Горното постановление било съобщено на длъжника на 14.11.2022 г., а жалбата срещу него била подадена на 24.11.2022 г.

По делото не се съдържат данни за изпълнение на задължението от страна на длъжника „Топлофикация София“ АД.

При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е допустима – подадена е в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на съдебен контрол акт на съдебен изпълнител съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следното:

Въпросът за разноските в изпълнителното производство е свързан с общия принцип за отговорността за разноски в гражданския процес, поради което спрямо него приложение намират правилата на раздел II от глава VIII на ГПК.

Съгласно чл. 79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото бъде прекратено въз основа на чл. 433 от ГПК, 3 освен поради плащане направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда; или когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Отговорността за разноски включва не само разноските в производството (разноски в тесен смисъл), но и възнаграждението за един адвокат. Страните могат свободно да уговорят размера на адвокатското възнаграждение, като следва да съобразят предвидените минимални размери в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет (НМРАВ). Както в исковото, така и в изпълнителното производство, съществува процесуалната възможност за насрещната страна да поиска намаляване на възнаграждението поради прекомерност съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, като това искане следва да бъде отправено до съдебния изпълнител. Актът, с който съдебният изпълнител се произнася, подлежи на съдебен контрол пред съда.

В чл. 10 от НМРАВ са уредени минималните размери на възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителни дела. С оглед данните по делото в настоящият случай адвокатското възнаграждение на страната на взискателя е определено съобразно правилата на чл. 10, т. 1 и 2 от НМРАВ.

В настоящият случай е налице подадена молба за образуване на изпълнително дело, в която са посочени бланкетно способи за изпълнение на задължението, чиено посочване е задължителен реквизит на молбата по чл. 426 ГПК. В последствие с допълнителна молба взискателят е оттеглил посочените изпълнителни способи и е поискал единствено налагането на запор на банковите сметки на длъжника. Освен тези не са налице други процесуални действия по защита и съдействие в изпълнителното производство, които да са довели до погасяване на задължението. След като от представителя на взискателя не са извършвани други същински изпълнителни действия освен да се подаде молба за образуване на изпълнително дело и при съобразяване на обстоятелството, че процесното изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност се налага извода, че направеното от длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК се явява основателно и следва да бъде уважено. В този смисъл взискателят има право на възнаграждение единствено за образуването на изпълнителното дело, поради което и настоящият състав счита, че адвокатският хонорар следва да бъде намален до размера, посочен в чл. 10, т. 1 от НМРАВ, а именно до 200 лв.

4

По отношение на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ същата се изчислява върху материалния интерес, който включва единствено сумите по изпълнителния лист, но не и авансово събираните такса и адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело. В конкретния случай пропорционалната такса е изчислена не само върху сумите, посочени в изпълнителния лист, но и върху присъдения адвокатски хонорар.

С оглед на това съдът смята, че пропорционалната такса следва да бъде намалена от 43,26 лв. с ДДС на 13,38 лв. с ДДС.

По разноските:

Претенции за присъждане на сторените в настоящото производство разноски са направени от длъжника и от взискателя. Същите се явяват неоснователни, тъй като по делата за обжалване действията на съдебния изпълнител чл. 78 от ГПК не намира приложение. Това е така поради естеството на производството, в което предмет на съдебен контрол е законосъобразността на действията и актовете по принудителното изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди е съдебният изпълнител. Последният не е страна в производството по чл. 435-438 от ГПК и защитата на страната, сторила разноски по дело за обжалване действията и актовете на съдебния изпълнител, следва да се осъществи по общия исков ред с предявяване на иск по чл. 441 от ГПК и чл. 74 от ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление с изх. № 69294/10.11.2022 г. по изпълнително дело № 20228510402834 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ с район на действие СГС, в което е отказано намаляването на размера на приетите разноски за адвокатски хонорар на взискателя, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК размера на адвокатското възнаграждение на взискателя „С.У.“ ЕООД по изпълнително дело № 20228510402834 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ с район на действие СГС, дължимо от „Топлофикация София“ ЕАД от 240 лв. на 200 лв.

НАМАЛЯВА пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, дължима от 5 длъжника „Топлофикация София“ ЕАД по изпълнително дело № 20228510402834 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ с район на действие СГС, от 43,26 лв. на 13,38 лв. с вкл. ДДС.

ОТХВЪРЛЯ претенциите на „Топлофикация София“ ЕАД и „С.У.“ ЕООД за присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

Препис от настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6