Решение № 590 от 16.06.2025, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 1871/2024
- Вид
- Решение № 590
- Подписан
- 16.06.2025
- Състав
- Свилен Жеков
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.16 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.100 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 40, ал. 2 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 5 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 75 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 75, т. 3 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.78, ал.1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 78, ал. 4 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.79 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 79, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 80, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.80, ал.3 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 249, ал. 1 · Наказателен кодекс
- член 16 · Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията
- чл. 298 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 590 гр. Стара Загора, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20245530101871 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищцата С. М. Р. твърди, че е клиент на ответната търговска банка БАНКА ДСК АД, като е сключила рамкови договори по силата на които притежава банкова сметка към ответника № *************** с дебитна карта MasterCard/VISA № ********** към посочената сметка. На ********г. около 9.00ч. на електронната й поща на личният й имейл - ************ в поща ***** отворила писмо с подател Банка ДСК. Тъй като ползвала мобилно приложение на същата банка ДСК Смарт за електронно банкиране, не се усъмнила в писмото. Там пишело да си актуализира личните данни в ДСК ДИРЕКТ като се посочвало, къде да продължи с актуализацията. В писмото се твърдяло, че това било политика на Банка ДСК и спазвали стандарти. Пишело, че ако не потвърди данните си, ще блокират сметката. Последвала от личният си лаптоп връзката в посочения линк и следвала инструкциите стъпка по стъпка. По време на тази „актуализация“ на личния й телефон ми пристигнало SMS съобщение, че сумата от 5000,00 /пет хиляди/ лева са приведени на 1 неизвестен за ищцата човек и неизвестна за нея банкова сметка. Веднага се обадила на кол център - единен номер ********* - телефон на банка ДСК и там я свързали със служител. Ищцата обяснила какво се случва в момента и докато разговаряла със служителката, тя я уверявала, че в момента вижда банковата сметка и я уверила, че блокира сумата от пет хиляди лева веднага.
Служителката съобщила, че банковата сметка и картата към нея били блокирани веднага от нея. Съка уверила ищцата, че сумата от 5000,00 лева я виждала на компютъра и че още не е стигнала до другата сметка /не знам коя е/, и парите стояли неизпратени. Блокирала тази сметка с картата и въобще блокирала достъпа до акаунта на ищцата в банка ДСК. Посъветвала ищцата веднага да отиде лично в най-близкия клон на банката в града, в който живее и да подаде писмено заявление за оспорване на транзакция. Също така казала, че това бил фишинг имейл /измамен имейл/. Ищцата веднага отишла около 10.00ч. до най-близкия клон на ДСК - До ************** гр. Стара Загора, на ул. „*******, съобщила на гише на служителка какво я посъветвали от колцентър и подала заявление за оспорване на транзакцията от 5000,00 лева.
Същата служителка й дала нови пароли за достъп до акаунта за електронно банкиране до сметката и пуснала искане за преиздаване на нова дебитна карта.
Старата карта, служителката от гишето я взела и я унищожила. Служителката на гишето също така я уверила, че банковата сметка е блокирана в момента и че също вижда сумата от 5000,00 лева, която сума стои блокирана и тя.
Ищцата се прибрала вкъщи и започнала да активира новите данни, които й дали /пароли за достъп до акаунта/. Започнала регистрация пак от лаптопа си и вече имала достъп до сметката от приложението през лаптопа, видяла, че сумата от 5000,00 лева е блокирана до ********г. Решила, че това е срокът, в който банката да направи вътрешна проверка и ще й възстановяли сумата от пет хиляди лева. Веднага след активацията на нови пароли в рамките на половин час след активация на акаунта - към 17 часа на същия ден ********г., по телефона с ищцата се свързал служител от банката. Той започнал да я разпитва как се е случило това, кога видяла, как отворила пощата. Той я уверил, че стои пред досието на компютъра в момента и задали един необичаен въпрос: Дали вчера - 17.10.2023г. ищцата увеличила лимита?
Предположила, че това е лимит за теглене на суми на ден или за преводи по електронен път и обяснила, че не го е увеличавала. Ищцата била уверена от него, че банката започва вътрешна проверка по случая. Жалбата била подадена 2 към вътрешен отдел за измами и да чакам разглеждането на случая. След разговора с него, веднага блокирали достъпа до акаунта с новите пароли и сметката на ищцата. На 04.12.2023г. ищцата се обадила по телефон до Кол център на единен номер ********* на Банка ДСК, за да разбере докъде е стигнал случаят й и кога. ще има достъп до акаунта и сметката си.
Служителката след проверка й съобщила, че сумата от 5000,00 лева са преведени към банка ******, незнайно на кой. Учудила се, че всичко било блокирано, а изведнъж парите били приведени. При условие, че била пуснала жалба, заявление да оспорване на транзакцията и всички служители я уверявали, че парите са блокирани. Ищцата подала сигнал до РП Стара Загора, по повод на която в ОД на МВР сектор Икономическа полиция, се водело още проверка-разследване. Няколко пъти разследващ полицай, я викал да дава сведения и обяснение. Проверката все още не била приключила. Подала втора жалба до същия клон банката до момента нямала никакъв отговор от банка ДСК АД. От банката казали, че на дата ********г. била направена транзакцията за сумата от 5000,00 лева /пет хиляди лева/ към банкова сметка на банка ******. До *******г. - деня в който ищцата подала втората жалба в банка ДСК, нямала достъп и не можела да влиза в акаунта си и не можела да нарежда преводи и да прави транзакции /плащания/. През месец март се наложило да прави превод от 4000,00 лева, която сума била задържана по време на операцията в акаунта й в приложението на банката. Обадил се лично по телефона банков служител да потвърди превода /транзакцията/ и едва тогава пуснали парите. Ищцата твърди, че на посочената по-горе дата ********г., не е напускала пределите на страната, поради което твърди, че е невъзможно да извърши операцията от чужбина. Заявява, че не е предоставяла банковата си карта на трети лица, нито я губила, не е предоставяла и кода и пароли или данните си от акаунта на трети лица, не е записвала същия на платежния инструмент, нито съхранявала същия заедно с картата. Не е оставяла банковата си карта без надзор, нито телефона си на който е регистриран акаунта за електронно банкиране. Заявява, че акаунта за електронно банкиране е инсталиран в приложение на банка ДСК Директ, и го ползва на личния си телефон с номер **********. През личният си лаптоп само влиза в банковото приложение на банка ДСК - ДСК Директ. Декларира, че никой освен нея, няма достъп до личния й телефон и личния й лаптоп, нито ги е давала да се ползват от трето лице, нито са били обект на кражба. Моли 3 съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата в размер на 5000,00 лв., която сума представлява неразрешена платежна операция извършена на дата ********г. около 10:00ч., ведно със законна лихва, дължима от датата на депозиране на исковата молба - 24.04.2024г. до окончателното плащане и мораторна лихва от 267,64 лв. дължима за периода от дата 06.12.2023г., до датата на подаване на исковата молба в съда.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, като заема становище за неоснователност на иска.
Признава, че на *******г. между Банка ДСК и ищцата бил сключен договор за откриване и обслужване на стандартна разплащателна сметка на физически лица /Приложение №1/, по силата на който Банката открива на името на титуляра разплащателна сметка в лева с номер ***********. Договорът бил сключен при Общи условия, с които клиентът предварително се е запознал и под които се е подписал /Приложение №2/. Към откритата банкова сметка бил сключен и договор за издаване и обслужване на дебитна карта /Приложение №3/. Договорът бил сключен при действието на Общите условия по договор за издаване и обслужване на дебитни карти на Банка ДСК /Приложение №4/.
Наред с тези договори ищцата е подписала и Искане за достъп до ДСК Директ за граждани /Приложение №5/. Искането за достъп до ДСК Директ заедно с Договорът за откриване и обслужване на стандартна разплащателна сметка имал характер на самостоятелен договор за достъп до електронните канали в системата на ДСК Директ. Неразделна част от Договора за разплащателна сметка и Искането за достъп към него били и Общите условия /по смисъла на чл.16 ЗЗД вр. с чл. 298 ТЗ/ на „Банка ДСК“ АД към договори за предоставяне на платежни услуги, в сила от ********г. /Приложение №6/. Съгласно приложимите ОУ, за установяване на идентичност на клиента и/или удостоверяване на автентичност на наредените от него платежни операции от разстояние, Банката изисква едно или повече измежду предлаганите от банката персонализирани средства за сигурност, сред които е и договорените с ищеца: персонален цифров сертификат, издаден от банката, ПИН за него и еднократен SMS, чрез който се получават еднократни динамични кодове за потвърждение на всяка платежна операция. Следвало да се посочи, че ПИН кодът се определя от клиента и е известен само на него и винаги се въвежда ръчно от съображения за сигурност. На ********г. ищцата подписала Допълнително споразумение за достъп до електронните канали на Банка ДСК, 4 с което е отправено искане за регистрация на мобилен номер и за генериране на 3-D парола за плащания в Интернет /Приложение №7/. В него ищцата е заявила желанието си при транзакции от сметка с IBAN № ************ да получава 3-D парола чрез SMS и ПИН код за нея, като при извършване на плащания в интернет, ще използва мобилен номер +*********. Използването на персонален цифров сертификат, ПИН за него и 3-D парола - код, получен чрез SMS на телефонен номер, посочен от клиента, имал действието на правно валиден електронен подпис по смисъла на чл. 13 ЗЕДЕУУ, който в отношенията между страните се приравнявал на саморъчен такъв и който се ползвал за подписване на електронни платежни нареждания /т.62.7.2 от ОУ/.
Не оспорва твърденията на ищцата, че на ******** г. от нейна сметка с IBAN ************ бил нареден паричен превод към *********** с размер на сумата 5000,00 лева. Трансакцията била наредена от лице, овластено да използва дебитната карта на клиента и/или знаещо нейните данни, необходими и използвани при извършването на операцията - пълният номер на картата /16 цифри/, датата на изтичане на валидността й и допълнителният код за сигурност /CVC2/CW2/ от гърба на картата. Горепосоченият паричен превод бил подписан от ищцата, чрез уговорения в Допълнителното споразумение за достъп до ДСК Директ метод и начин - чрез персонален цифров сертификат, ПИН за него и въведен SMS код, изпратен на тел. номер +*********.
Оспорената трансакция била извършена успешно и нямало данни, които биха могли да свидетелстват за неправомерна употреба на банковата карта. За извършената трансакция било изпратено съобщение от електронните канали на „Банка ДСК“ АД на посочения в допълнителното споразумение мобилен телефон с номер +*********, съдържащо еднократна 3D парола, чрез която било потвърдено плащането. Прилага справка за транзакция по дебитна карта на ищцата, както и справка за получени CMC съобщения от CMC системата на „Банка ДСК“ АД, от които било видно, че на ********г. към тел. номер +********* било изпратено съобщение съдържащо код за авторизация на клиента, като наредител на превода: - CMC, съдържащ авторизационен код:
*******, с който бил потвърден процесният превод /Приложения №8 и 9/.
Ищцата пропускала да отбележи това обстоятелство в исковата си молба.
Задължение на клиента било, преди да въведе еднократния код за потвърждение, да свери данните, съдържащи се в CMC съобщението с данните от реалното плащане. В случай, че имало някакво несъответствие, 5 клиентът не следвало да потвърждава плащането чрез въвеждането на еднократния код. Освен получаването на потвърдителен авторизационен код, при проведен телефонен разговор с Кол център на Банка ДСК, ищцата е заявила, цитирам „Получих един имейл, който се оказа, че е фишинг, за актуализиране на данни. И аз започнах да правя всички там стъпки, които ми изискваше и накрая се оказа, че от моята сметка са изтеглени пет хиляди лева.“, което явно сочи към грубо нарушение на задължението по чл.75, т.3 ЗПУПС и т.63.1 от Общи условия на „Банка ДСК“ АД за предоставяне на платежни услуги съгласно която „Клиентът е длъжен да използва инструментите за отдалечен достъп и персонализираните средства за сигурност само лично и в съответствие с условията за тяхното издаване и ползване“. Неспазването на горните нормативно и договорно определени задължения представлявало груба небрежност, която на основание чл.80, ал.3 ЗПУПС изключвала отговорността на Банка ДСК за конкретната операция по чл.79 ЗПУПС. Това е и причината в т.63.7. от Общите условия Банката да не носи отговорност, в случай че в резултат на неизпълнение от страна на Клиента на задълженията му по предходните точки, инструментите за отдалечен достъп бъдат използвани от трети лица. Въз основа на изложеното по-горе, счита че е налице неизпълнение на задълженията на клиента по чл.75 ЗПУПС за запазване на персонализираните средства за сигурност на платежния инструмент и съгласно чл.80, ал.3 ЗПУПС платецът понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, независимо от размера им, ако ги е причинил с неизпълнението на едно или повече от задълженията си умишлено или поради груба небрежност. Твърди, че при изпълнение на оспорената платежна операция Банка ДСК е спазила всички нормативно и договорно установени между страните изисквания за това и не са налице основания за ангажиране на отговорността й съгласно ЗПУПС, тъй като: а/ съгласно чл.78, ал.1 ЗПУПС банката по безспорен начин е установила автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране и осчетоводяване, както и това, че същата не е била засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставяна от Банката. б/ съгласно чл.100 ЗПУПС, при изпълнение на процесната платежна операция, банката е приложила процедура за задълбочено установяване на идентичността на наредителя. В изпълнение на законовите си задълженията по ЗПУПС, Банката прилага комбинация от два независими елемента, както следва, знание /нещо, 6 което само Клиента знае/, а именно парола за достъп до профила в ДСК Директ и четири цифреният ПИН код, определен лично от ищцата и известен единствено на нея, който не може да бъде запаметен в браузър или друго подобно средство за запаметяване на пароли и/или биометричен идентификатор и се въвежда ръчно при потвърждаване на всяка платежна операция; също така и потребителското име и паролата за достъп до електронното банкиране; притежание /нещо, което само Клиентът притежава/.