Решение № 1200 от 06.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1200 гр. София, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ЕВГ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20211110210164 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ХР. Б. Б. против издадено срещу него наказателно постановление (НП) № 326660/12.01.2018 г. от Е.И.К. в качеството на зам.кмет на СО, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лв., на основание чл.35, ал.7, т.1 от Наредба за реда и условията на пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община /НРУПОГТТСО, Наредбата/ (отм), за нарушение на чл.18, т.1, б.”А’, „Б” и „В” и чл. 35, ал. 1, вр. чл.34, ал.3 от Наредбата.

С жалбата се поддържа, че обжалваното НП никога не е било връчвано на жалбоподателя. Счита се, че не е имало основания за приложение на разпоредбата на чл.58, ал.2 ЗАНН. Освен това се претендира, че обжалваното НП е незкаоносъобразно и неправилно поради това, че от съдържанието му не става ясно какво точно е нарушението, за което е наложена глоба в размер на 200.00 лева, тъй като не е уточнено състава на коя от цитираните букви на чл.18, т.1 от НРУПОГТТСО (отм.) е нарушен, нито е описано кои са приложимите хипотези на съответните правни норми, доколкото в тях се 1 съдържа повече от едно предложение. Счита се, че е незаконосъобразен и размерът на наложената глоба, поради противоречие на разпоредбата на НРУПОГТТСО (отм.) с приложимия акт от по-висок ранг, какъвто е Законът за автомобилните превози (ЗАвтП) – чл.101. Излагат се доводи за липса на компетентност на актосъставителя, тъй като разпоредбата на чл.34,ал.1,изр първо от Наредбата е в противоречие с разпоредба от акт с по-висока степен, а именно чл.37, ал.1, б“б“ от ЗАНН. С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно. В условията на алтернативност се иска от Съда да приложи чл.28 от ЗАНН, като се излагат аргументи в тази насока. Моли се за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 380.00 лева за правна помощ и процесуално представителство за една инстанция.

В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, не се явява.

Не се явява и процесуалният представител – адв. К..

Въззиваемата страна – Столична община, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

От фактическа страна:

На 16.12.2017г. г., около 12.57 часа, в гр.София, жалбоподателят ХР. Б.

Б. пътувал в автобус № 305/инвентарен номер 3116/, след спирка МС Ал.Балан, в посока община Младост, район Младост. Била извършена проверка дали пътниците притежават редовни превозни документи от св. Г.Н.

Алексиева – контрольор по редовността на пътниците в „ЦГМ“ ЕАД и било установено от нея, че жалб. Б. няма редовен превозен документ и е отказал да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольора, за което му е съставен АУАН №0000326660/16.12.2017 г. за нарушение на чл.18, т.1, б.”а”, „б” и „в” и чл.35, ал.1, вр. чл.34, ал.3 от Наредба за реда и условията на пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община. АУАН е бил съставен в присъствие на един свидетел, който се подписал в акта.

Съставеният АУАН бил връчен на жалб. Б., който го подписал, без да вписва възражения.

Въз основа на така съставения АУАН, при идентично описание на фактическата обстановка и посочване като нарушени разпоредбите на чл.18, т.1, б.”а”, „б” и „в” и чл. 35, ал. 1, вр. чл.34, ал.3 от Наредбата, на 11.12.2017 2 г. е издадено обжалваното НП.

По делото не са представени от АНО доказателства за датата на връчване на същото на жалб. Б., с оглед на което съдът прие, че за жалбоподателя не е започнал да тече срокът по чл.59, ал.2 ЗАНН и подадената жалба, по която е образувано настоящето дело следва да се приеме за подадена в срок.

По доказателствата.

Горната фактическа обстановка се установява от съдържанието на АУАН и НП /досежно вписаните в тях обстоятелства/ и показанията на актосъставителя Алексиева, която макар и да заяви при разпита си пред настоящия състав, че няма спомен за конкретния случай, с оглед на изминалия период от време, то доколкото АУАН е написан и подписан от нея потвърждава фактическите обстоятелства, които е описала в него. Същите не се оспорват и от жалбоподателя в подадената до съда жалба.

От правна страна:

Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите. Съдът приема, че жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок, доколкото АНО не представи доказателства за датата на връчване на обжалваното НП на жалбоподателя. Не бяха представени от страна на АНО и надлежни и достатъчни доказателства за това, че са били налице всички законово предвидени предпоставки по чл.58, ал.2 ЗАНН, за да се приеме, че жалбоподателят не е бил намерена на адреса си, тъй като е напуснал същия. Безспорно е, че разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН съдържа една правна фикция като приравнява правните последици на личното връчване с тези на невръчване на наказателното постановление. Тъй като фикционната норма е изключителна - представлява отклонение от общата уредба на съответната материя по смисъла на чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните актове, нейното тълкуване е само ограничително.

Следователно, за да е осъществен фактическия състав на чл. 58, ал. 2 ЗАНН е необходимо да са налице точно посочените в нормата предпоставки нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият адрес да е неизвестен.

3

От доказателствата по делото е видно, че не е установено наличието на нито един от кумулативно изискуемите факти и обстоятелствата. Няма никакви доказателства търсен ли е Б. на посочения адрес, намерен ли е, неизвестен ли е новият му адрес. Следователно от така установените по делото факти, не може да се направи извод, че наказателното постановление е връчено надлежно на жалбоподателя при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. С оглед на това извода на АНО, че същото е влязло в сила и породило правни последици е неправилен.

Жалбата изхожда от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес да обжалва издаденото срещу него НП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

В хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са опорочили издаденото НП и са абсолютно основание за отмяната му.

На жалбоподателя е наложено административно наказание, на основание чл.35, ал.7, т.1 от НРУПОГТТСО /в редакцията, действаща към момента на проверката и към момента на издаване на обжалваното НП/ за нарушение на чл.18, т.1, б.”а”, „б” и „в” и чл. 35, ал. 1, вр. чл.34, ал.3 от Наредбата.

Съгласно чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата „Кметът на Столична община възлага на Изпълнителния директор на „ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА МОБИЛНОСТ“ ЕАД да определи длъжностните лица, които да осъществяват контрола по редовността на пътниците в обществения транспорт.

Длъжностните лица - контрольори по редовността на пътниците, определени от Изпълнителния директор на „ЦГМ“ ЕАД, съставят актове на нарушителите за всяко установено от тях нарушение според предоставените им с тази наредба правомощия. Съгласно чл. 35, ал. 5 от Наредбата „въз основа на съставените актове за установяване на административни нарушения, посочени в чл. 35, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, във връзка с чл. 34, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата, кметът на Столична община или определен от него заместник кмет издават наказателни постановления.“

Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, с надлежно делегирани правомощия с представените по делото заповеди.

4

Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община е приета с Решение № 520 по Протокол № 48 от 26.09.2013 г., с последващи изменения и допълнения /действала към момента на деянието и към момента на издаване на обжалваното НП и отм. с Наредба за реда и условията за пътуване с обществен градски транспорт на територията на Столична община, приета с Решение № 178 по Протокол № 51 от 5.04.2018 г./. Именно това е приложимият подзаконов нормативен акт, съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН, доколкото това е действалата Наредба към датата на деянието. Същата действително не се явява по-благоприятен закон с оглед на предвидения размер на глобата в новоприетата Наредба, но този въпрос следва да подлежи на обсъждане само в случай, че се приеме, че НП е законосъобразно издадено, при обсъждане на размера на глобата.

В съответствие с чл. 10 и чл. 12 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ подзаконовият нормативен акт е издаден при наличието на законова делегация. Съгласно чл. 21, ал. 2 от Закон за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ общинският съвет като орган на местно самоуправление има правомощие да издава подзаконови нормативни актове за регулиране на определени обществени отношения с местно значение, изброени в чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА. Общественият превоз, чиято легална дефиниция дава законодателят с разпоредбата на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, в рамките на общината е предмет на регламентация от общинските съвети /чл. 17, ал. 5 от ЗАвтП/. Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 1 и чл. 21, ал. 1, т. 7 ЗМСМА общинските съвети могат да определят и таксите за предоставянето на услугата по превоз на пътници, осъществявана чрез средствата за масов градски транспорт.

Контролни правомощия на местните власти във връзка с реда за осъществяване на обществен превоз на пътници са предоставени, в този смисъл разпоредбите с обект „административнонаказателна отговорност“ не са в противоречие с нормативен акт от по-висока степен. С ДВ, бр. 9 от 2017 г., е регламентирано Общинският съвет да определя условията и реда за пътуване по маршрутите на обществения градски транспорт на територията на съответната община /чл. 21, ал. 1, т. 25 ЗМСМА/. Доказателство за това е и изменената разпоредба на чл. 91, ал. 11 ЗАвтП, ДВ, бр. 9 от 2017 г., с която е въведена възможност за контрол по чл. 101 ЗАвтП от страна на длъжностни 5 лица, упълномощени от кмета на общината. Въпреки това е недопустимо Столичен общински съвет, при липсата на законова делегация, да създава различни от посочените в ЗАвтП норми относно длъжностните лица и техните правомощия, размера на глобата и процедурата по налагане на административно наказание, когато се отнася до извършване на проверки в автобусите от градския транспорт, както е в конкретният случай.

Следователно санкционните разпоредби относно размера на глобата и процедурата по налагане на административно наказание са в противоречие с нормативен акт от по-висока степен, а именно чл. 101 от ЗАвтП.

Следва да се посочи, че са допуснати и съществени процесуални нарушения при описание на деянието, касаещи неговата съставомерност, които нарушения ограничават възможността на санкционираното лице да ангажира адекватно правната си защита.

В чл. 18, т. 1 от НРУПОГТТСО /действаща към момента на деянието/ са предвидени задължения за пътниците, както следва: а) да притежават редовен превозен документ до слизането си в района на спирката на наземния транспорт или в платената зона на метрото; б) да предоставят превозния си документ на контролните органи за проверка, а пътуващите с персонализирани карти да показват документ за самоличност при поискване;в)при констатирано нарушение и отказ за закупуване на карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците или карта за нетаксуван пътник с абонаментна карта на електронен носител в тролейбуси и трамваи, да слязат от превозното средство на следващата спирка и да предоставят на контролните органи лична карта/личен паспорт за съставяне на акт за административно нарушение. След като се твърди, че лицето е извършило няколко нарушения - по чл. 18, т.1 б. „а“, б. „б“ и б. „в“ е следвало да му определят отделни наказания за всяко от тях, което в случая не е сторено. По този начин не става ясно наложеното наказание за кое от трите нарушения е наложено - за това, че лицето не е притежавало превозен документ /б. „а“, за това, че не го е представило на контролните органи /б.