Решение № 44 от 24.01.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Казанлък, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20245510102080 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от Х.М. и П.В., чрез юрк. Б.Т. - пълномощник на управителите, тел. ****, имейл адрес: **** срещу:

Б. Ш. Б., ЕГН **********, с адрес: ****. Процесуалният представител на ответното дружество сочи, че по ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на Районен съд Казанлък, длъжникът Б. Ш. Б., ЕГН **********, депозирал възражение срещу издадената заповед, като в законоустановения срок, „А.Б.Б.“ с ЕИК:

203374133 упражнява законовото си право да предяви иск, с който да се признае за установено по отношение на ответника Б. Ш. Б., ЕГН **********, че същият дължи на „А.Б.Б.“ с ЕИК: 203374133 вземане, предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на Районен съд Казанлък и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.

Сочи, че на **** година длъжникът Б. Ш. Б., ЕГН: **********, сключил Договор за потребителски кредит № **** със „С.К.“ ООД, по силата на който получил сумата от 800 лева, срещу което се съгласил да върне 1 брой вноски по 223 лева и 4 броя вноски в по 273 лева в срок до 05.12.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на 1 разходите в размер на 47.18 %. Сочи, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Приложените Общи условия и Договор за паричен заем № ******** г. по безспорен начин установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Сочи, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване.

Изложеното обосновавало извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10. чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. В чл.

31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл.

33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „С.К.“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Сочи, че горепосочените договори са по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за 2 комуникация от разстояние - едно или повече. Дори и съдът да не приемел, че договорите са сключени по електронен път, то следвало да приеме, че Договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се считал за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Ответникът Б. Ш. Б., ЕГН ********** не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. Сочи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. г., „С.К.“ ООД като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: ****. Вземането срещу длъжника по настоящото производство било индивидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия.

Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и със CMC на посочения от него телефонен номер. Длъжникът не изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Сочи, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника имало за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор цедент. Връчването на уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика нямало пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следвало да се счита надлежно извършено. Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес, не е извършено надлежно, то моли съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.(Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС). Сочи, че ответникът Б. Ш. Б., ЕГН ********** не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не било погасено. С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, следвало съдът да приеме за установено, че ответникът Б. Ш. Б., ЕГН **********, дължи на „А.Б.Б.“ ЕООД, с ЕИК 203374133 парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № ****/**** г., а именно сумата в общ размер от 659.26 лв., формирана както следва: главница в размер на 560.3 лв.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 98.96 лв. за период от 3

05.12.2019 г. до 27.06.2024 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендираната сума за лихва за забава представлявало обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X.

„Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г“ в сила от 14.05.2020 г.). Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника Б. Ш. Б., ЕГН **********, че същият дължи на „А.Б.Б.“ с ЕИК 203374133 със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от юрк. Б.Т. сумата в общ размер от 659.26 лв., формирана както следва: главница в размер на 560.30 лв.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 98.96 лв. за период от 05.12.2019 г. до 27.06.2024 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендира за разноски по заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.

В законоустановения срок е депозирано възражение по чл. 414 от ГПК по ч. гр. д. № ****/**** г. по описа на РС-Казанлък, от длъжника Б. Ш. Б., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. А. З. Д.. Заявява, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение и твърди, че сключеният договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК вр. с чл. 26, ал.1, предл. първо ЗЗД. Сочи, че не било посочено кои точно разходи формират ГПР. В съдебната практика се приемало (Решение № 1638 от 19.12.2022 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2218/2022 г.): че за да отговаря на изискванията за яснота и разбираемост (чл. 10, ал. 1 от ЗПК), договорът за кредит следва да включва освен величината на самия ГПР, получена след приложение на формулата по чл. 19, ал. 2 от ЗПК, но така също и разходите и допусканията, представляващи изходни данни за изчисляване. Не било достатъчно само разходите (възнаградителна лихва и такси и т. н) да са упоменати в договора, а било нужно споразумението да съдържа яснота кои точно разходи формират ГПР. В практиката на СЕС трайно било проведено разбирането, че изискването за посочване на ГПР е нарушено не само когато величината не е посочена в точен процент, но така също и когато не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване 4

/Решение от 20 септември 2018 г. по дело С-448/17 на СЕС/. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не било достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.

11, т. 10 от ЗПК била на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следвало да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябвало да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречало на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди, че тази неточност в посочването на размера на разходите поставяла потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) било оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно била недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.