Решение № 405 от 13.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. Пловдив, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20245001000458 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 235/21.05.2024 г. по т.д. № 11/2023 г. на ОСПловдив в неговите части, с които е отхвърлен предявеният от „А.**“ООД-с.Т. против „З.к.У.ж.“АД-гр.С. иск по чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата над 7 000 лв. до 48 198,32 лв. (т.е. сумата 41 198,32 лв., която е разликата от исковата сума 48 198,32 лв. минус платената в хода на производството по делото пред окръжния съд сума 7 000 лв.), която сума 48 198,32 лв. включва 30 000 лв. главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания), присъдени с решение по гр.д. № 16 822/2020 г. на РС-Пловдив, 12 608,32 лв. законна лихва върху главницата за периода от 19.03.2019 г. до 9.05.2023 г., когато главницата окончателно е била платена, и 5 590 лв. съдебни и деловодни разноски по гр.д.

№ 16 822,2020 г. на РС-Пловдив, и е осъдено дружеството „А.**“ООД-с.Т. да заплати на „З.к.У.ж.“АД-гр.С. сумата 300 лв.-възнаграждение за юрисконсулт.

Жалбоподателят „А.**“ООД-с.Т. моли решението да бъде отменено в обжалваната негова част като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в жалбата от 1.07.2024 г., и да бъде постановено от 1 въззивния съд решение, с което предявеният от него иск да бъде уважен за сумата 41 198,32 лв. Като ищец по спора предявява пред окръжния съд иск с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 459,ал.1 и ал.3, вр. с чл.438,ал.3 от КЗ, вр. чл.16 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ за осъждане на ответното застрахователно дружество да му заплати сумата 48 198,32 лв., представляваща сумата, която дружеството-ищец общо е заплатило като работодател на Х.Б.С. на това лице, в полза на бюджета на съда и на адвокат Б.Я.Ц. в изпълнение на влязлото в сила решение по гр.д. № 16 822/2020 г. на РС-Пловдив, която сума 48 198,32 лв. включва сумата 30 000 лв. главница, присъдена по предявения частичен иск за обезщетение за претърпени от Х.Б.С. неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на трудова злополука на 19.03.2019 г., сумата 12 608,32 лв. законна лихва върху главницата за периода от 19.03.2019 г. (датата на настъпване на деликта) до 9.05.2023 г. (датата на окончателното изплащане на главницата) и сумата 5 590 лв. съдебни и деловодни разноски в полза на бюджета на съда (за ДТ и експертизи), на Х.Б.С. и на адвокат Б.Я.Ц. като пълномощник на Х.Б.С., и която сума 48 198,32 лв. дружеството-ищец претендира за присъждане в тежест на ответното застрахователно дружество като застраховател по договор, сключен между „А.**“ООД като застраховащ работодател и застрахователното дружество, съгласно застрахователна полица

№************* със срок на покритие от 2.04.2018 г. до 1.04.2019 г. за задължителна застраховка на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“, с която е застраховано и лицето Х.Б.С.. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата „З.к.У.ж.“АД-гр.С. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 19.08.2024 г. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва иска като неоснователен. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено 2 следното:

С подадената на 9.01.2023 г. искова молба дружеството-ищец „А.**“ООД-с.Т. твърди, че между него и ответното застрахователно дружество „З.к.У.ж.“АД-гр.С. е сключен договор за застраховка за задължителна застраховка на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“, като застраховката покрива случаите на трудова злополука по чл.55,ал.1 и ал.2 от КСО и е групова – за 149 лица по списък, а застрахователният период е от 2.04.2018 г. до 1.04.2019 г. Твърди, че в периода на действие на застраховката на 19.03.2019 г. е настъпила трудова злополука с едно от лицата, включени в списъка на застрахованите лица – Х.Б.С.. Твърди, че от това лице е било отправена към застрахователя претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за трайна неработоспособност вследствие на трудовата злополука, по която дружеството е завело щета, но е отказало изплащане на обезщетение с писмо до С. от 14.10.2019 г. Твърди, че Х. С. впоследствие е предявил иск срещу дружеството като негов работодател да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди-болки и страдания от претърпяната на 19.03.2019 г. трудова злополука, за което е било образувано гр.д. № 16 822/2020 г. на ПРС. Твърди, че в производството по това дело той е привлякъл като трето лице-негов помагач ответното сега застрахователно дружество и привличането е допуснато с определение на районния съд от 21.01.2021 г., като дружеството не е предявило в производството по делото пред районния съд обратен иск против третото лице-помагач. Твърди, че с решение на районния съд от 12.01.2022 г. дружеството е осъдено да заплати на С. сума за обезщетение ведно със законна лихва и с разноски, като с решение на въззивния окръжен съд сумата на обезщетението е увеличен и производството по спора към момента е висящо пред ВКС. Затова претендира за осъждането на застрахователя да му заплати посочената в исковата молба сума, която ищецът-застраховащ работодател по сключения със застрахователното дружество застрахователен договор е осъден да заплати на С. в производството по делото на районния съд по спора между С. и неговия работодател „А.**“ООД с участието на застрахователното дружество като трето лице-помагач на ответника. В исковата молба във връзка със заявеното искане за спиране на производството по образуваното по нея дело до приключване на делото на ПРС между „А.**“ООД и Х. С. е посочено, че дружеството не е предявило обратен иск против третото лице-помагач в 3 производството пред районния съд, а привличането на застрахователя в това качество не прекъсва давностния срок, в който „А.**“ООД следва да предяви претенциите си срещу застрахователя, поради което за ищеца е налице правен интерес да предяви този иск срещу застрахователното дружество в рамките на 5-годишния давностен срок съгласно чл. 378,ал.2 от КЗ.

С оглед заявеното в исковата молба искане за спиране на делото до приключването на спора по делото между С. и „А.**“ООД, с определение от 11.01.2023 г. окръжният съд е спрял производството по своето дело. С постъпилата на 3.08.2023 г. молба ищецът е поискал възобновяване на делото поради приключването на спора по делото на районния съд и с определение на окръжния съд от 4.08.2023 г. производството по делото е възобновено. С молбата от 3.08.2023 г. ищецът увеличава размера на своята претенция, като претендира за присъждане на сумата 48 198,32 лв., която вече е заплатил на Х.

С., присъдена съгласно влязлото в сила решение на районния съд, включваща 30 000 лв. главница, 12 608,32 лв. законна лихва за периода 19.03.2019 г.9.05.2023 г. и 5 590 лв. съдебни разноски.

С отговора на исковата молба от 7.09.2023 г. ответното застрахователно дружество оспорва иска. Признава наличието на валидно сключен договор за застраховка между „А.**“ООД като работодател и застрахователното дружество по посочената от ищеца застрахователна полица за задължителна застраховка на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ към датата на настъпване на трудовата злополука. Заявява, че в полицата са описани застрахователните покрития, съгласно които се заплащат фиксирани в полицата суми при настъпване на покрит риск. Заявява, че покритите рискове и изключенията са подробно описани в Общите и специални условия, описани и приложени към полицата. Признава се, че исковата претенция касае събитие, настъпило на 19.03.2019 г. и че Х. С. към този момент е имал сключен трудов договор с „А.**“ООД. Признава се и че пострадалият С. е подал претенция до застрахователя и е била образувана щета по повод трайна нетрудоспособност вследствие на трудова злополука, но е отказано изплащане на обезщетение, тъй като е прието, че пострадалият сам е застрашил безопасността си в нарушение на чл.33 във вр. с чл.34,ал.1,т.2 от ЗЗБУТ и на чл.284,ал.2 от КТ, като в съставения акт за установяване на административно нарушение е посочено, че трудовата злополука е възникнала поради 4 неспазване и нарушение на разпоредбите на чл.126,т.5 и т.6 от КТ. Твърди, че съгласно чл.14,ал.1 от ОУ на застраховката „Трудова злополука“ застрахователят не дължи обезщетение, поради което е било взето решение по щетата, че не е налице достатъчно основание за изплащане на застрахователно обезщетение. Не се оспорва и твърдението на ищеца, че застрахователното дружество е било конституирано като трето лице-помагач на ответника в делото пред районния съд и е взимало активно участие в процеса, подкрепяйки тезата на ответника. Твърди, че ищецът е завел настоящото дело без опит за контакт или покана към застрахователното дружество, като исковата сума многократно надхвърля лимита по сключената задължителна застраховка на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“.

Твърди, че лимитите са посочени в полицата и в случая дружеството може да отговаря само до размер на 880,94 лв. като обезщетение за временна неработоспособност за 180 дни на пострадалото лице (процент от база месечна брутна работна заплата за всеки започнат месец или мБРЗ 1258,49 лв. по 10% по 7 месеца). Изрично е посочено, че сключената задължителна застраховка на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ покрива само и единствено отговорността на работодателя до посочените лимити в самата полица и не се покрива цялата отговорност на работодателя.

Заявено е, че така определеното обезщетение в размер на 880,94 лв. ще бъде възстановено на „А.**“ООД като работодател, тъй като той е бил осъден да заплати обезщетение в общ размер на 39 476,67 лв. Твърди, че с изплащането на обезщетение в размер на 880,94 лв. застрахователното дружество ще е изпълнило изцяло задълженията си, произтичащи от застрахователния договор, а сумата в размер над 880,94 лв. до пълния претендиран размер се явява недължима.

С допълнителната искова молба от 11.10.2023 г. ищецът посочва относно твърдението, че ответникът не дължал обезщетение, тъй като трудовата злополука била настъпила вследствие груба небрежност на работника, че в хода на производството по спора между работника и работодателя е прието от съда съпричиняване като основание за намаляване на претендираното от работника обезщетение, поради което не е налице трудова злополука, настъпила вследствие на груба небрежност в претендирания от ответника в отговора на исковата молба смисъл. Заявено е, че това се подкрепя и от поведението на ответното застрахователно дружество, което на 13.09.2023 г. е 5 заплатило на ищеца „А.**“ООД по банков път сумата 880,94 лв. с основание на плащането номера на заведената щета. Заявено е, че посочената сума е изрично призната с отговора на исковата молба като дължимо според ответника обезщетение по сключената с „А.**“ООД застрахователна полица, т.е. ответникът сам признава с отговора на исковата молба и с изплащането на определената от него едностранно сума по застрахователната полица, че не е освободен от отговорността си като застраховател, респективно, че настъпилата трудова злополука не влиза в изключените от застрахователната полица рискове. Заявено е, че влязлото в сила решение по делото на районния съд обвързва застрахователното дружество като участник в производството, включително по отношение вида и характера на вредите и тяхното възмездяване, които вреди са настъпили в резултат на осъществен риск „трудова злополука“ и застрахователят отговаря за репариране на вредите, чийто размер е съдебно установен. Относно твърдението на ответника за лимити на сключената задължителна застраховка на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ посочва, че съгласно т.2 от раздел „Специални договорености“ на застрахователната полица между „А.**“ООД и застрахователното дружество е договорен конкретен лимит на обезщетение за временна загуба на работоспособност, а именно че обезщетението за временна загуба на работоспособност се определя в процент от застрахователна сума 10 000 лв. вместо посочената месечна брутна работна заплата на застрахованото лице. Заявено е, че дори и да се приложат твърдените от ответника лимити на зстрахователното обезщетение, то той следва да дължи на ищеца не сумата 880,94 лв., изчислена като 10% от месечната брутна работна заплата на работника (1258,49 лв.) за периода на временната неработоспособност за всеки започнат месец (7 месеца), а като 10% от специално договорената в застрахователната полица сума 10 000 лв. за същия период (7 месеца). Твърди обаче, че размерът на отговорността на застрахователя за осъществения риск „Трудова злополука“ е съдебно установен и не може да бъде дерогиран от лимити.

Разпечатката съдържа 22 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/447988e0-08f3-4dd5-a143-90db6e2be339