Определение № 7953 от 25.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7953 гр. София, 25.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20231110114985 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Съдът е сезиран с молба с вх. № 155345 и 155364 от 13.05.2024 г. от „****“ЕООД с искане за изменение на постановеното по делото определение № 18111/26.04.2024 г. за прекратяване на производството по отношение на „****“ЕООД в частта за разноските като му бъдат присъдени сторените разноски в размер на 1800 лева.

С молба с вх. № 172404/28.05.2024 г. ищецът оспорва искането, като посочва, че оттеглянето на иска срещу молителя е извършено преди връчването на препис от исковата молба. Посочва и че не е налице разпореждане за връчване на препис от исковата молба за отговор на „****“ЕООД и препис не е връчван. Поддържа, че приложеният договор за правна защита е съставен за нуждите на настоящото производство, а банковият превод е извършен от Н. Т.. Под условие, възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Молбата е допустима. Подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.248, ал.1 ГПК.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

В случая първоначално производството е образувано по подадената от „***“ ЕООД искова молба срещу Н. Г. Т. и *** ЕООД. Поради нередовности на същата на ищеца са дадени указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, които същият е изпълнил с молби от 18.04.2023 г. и от 04.05.2023 г., като във втората изрично е посочил, че оттегля исковете срещу **** ЕООД. Поради това и с разпореждане №58236/11.05.2023 г. е разпоредено да се връчи на „ответника“ /а не на „ответниците“/ препис от исковата молба заедно с приложенията и от уточнителната молба от 18.04.2023 г. и от 04.05.2023 г. с указание към 1 него, че в едномесечен срок от получаване на преписите може да подаде до съда писмен отговор съгласно чл. 131, ал. 2 ГПК. Поради деловодна грешка книжата са изпратени освен на единствения ответник, спрямо когото е поддържана исковата молба – Н. Г. Т., и на***** ЕООД. Постъпил по делото е отговор от ***ЕООД чрез адв. Р. Ж.. Във връзка с констатираната деловодна грешка е постановено Определение №1811/26.04.2024 г. за прекратяване на делото спрямо това лице.

По направеното иска за допълване на посоченото определение, следва да бъде съобразено, че преди съдът да приеме исковата молба, т.е. да счете, че е редовно сезиран с нея, производството е едностранно – то се развива единствено между ищеца и съда – арг. от чл. 129, ал. 3, изр. посл., чл. 130, чл. 131, ал. 1 ГПК. Поради това и във фазата на проверка на редовността на исковата молба съобразно правилата на чл. 129 ГПК е налице едностранно процесуално правоотношение между ищеца и съда. Погрешното връчване на книжата на лицето, спрямо което исковете са оттеглени, респ. спрямо което исковата молба не е приета от съда за редовна и не е разпоредено връчване за отговор, не обуславя различен извод /в подобен смисъл - Определение № 4390 от 19.12.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4152/2022 г., II г. о., ГК и Определение № 470 от 28.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1713/2023 г., I т. о., ТК/.

В случая съдът е приел за разглеждане исковата молба само срещу ответника Н. Г. Т., поради което и .... ЕООД изобщо не е ставало ответник, съответно адресат на процесуални права и задължения. Следователно в полза на дружеството не е възникнало и право на разноски в исковия процес, какъвто срещу него не е започвал, доколкото разпореждането да се връчи исковата молба и да се подаде отговор по реда на чл. 131 ГПК касае само един ответник, идентификацията на който е ясна от изпратените книжа – искова молба и две уточнителни молби.

На следващо място, за да се уважи искане за присъждане на разноски, същите следва да са доказани като действително сторени от страната. В този смисъл съгласно дадените в ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, само когато е доказано извършването на разноски от страната в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Само доказателствата за извършени от страната плащания представляват основание за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение /в този смисъл определение № 14 от 07.01.2014 г. по ч. т. д. № 3082/2014 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, определение № 110 от 25.02.2016 г. по ч. т. д. № 311/2016 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, определение № 274 от 15.05.2017 г. по ч. т. д. № 739/2017 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, Определение от 10.08.2021 г. на СГС по ч.гр.д.№ 9289 / 2021 и др./. Заплатените от трето лице разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат като разноски, сторени от страната, която е представлявана от този адвокат, тъй като не е доказано да са извършени от нея.

В случая с молбата по чл. 248 ГПК е представен договор за правна защита и съдействие от 22.05.2023 г. между ... ЕООД и адв. К. Л. – К. с предмет: оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и депозиране на отговор на искова молба по гр. д. № 14985/2023 г. по описа на СРС, 118-ти състав срещу възнаграждение от 1800 лева, платимо по банков път. Представено е и платежно нареждане, видно от което през мобилно 2 банкиране на 30.06.2023 г. е нареден преводза сума в размер на 1800 лева от Н. Г. Т. в полза на адвокат К. К. Л. с основание „адвокатски хонорар“. От представените доказателства съдът намира, че не се доказва нито че самостоятелният правен субект.... ЕООД е сторил разноски в размер на 1800 лева, нито че тази сума съставлява именно разноски за адвокатско възнаграждение за защитата ... ЕООД по делото, тъй като защитата е предоставена единствено чрез подаване на отговор на исковата молба не от получателя на превода и страна по договора за правна защита - адвокат Ладова, а от друг упълномощен адвокат - адв.

Р. Ж.. За посочения извод е без значение и обстоятелството, че физическото лице е управител на търговското дружество, доколкото плащането не може да се приеме, че е за сметка на дружеството, за да е налице основание за присъждането му като реален негов разход с оглед самостоятелната правосубектност и имуществена обособеност на същото. Не следва да бъде пренебрегнато в тази връзка и обстоятелството, че именно физическото лице е единствената ответна страна в производството, като в рамките му е представлявано предимно от адв. Л., което поставя под съмнение твърдението, че преводът касае именно плащане по представения договор за правна защита и съдействие , сключен между адв. Л. и „Г***“ ЕООД, а не защитата, оказана на самият Н. Т..

По тези съображения молбата за допълване по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 155345 и 155364 от 13.05.2024 г. от „***“ЕООД с искане за изменение на постановеното по делото определение № 18111/26.04.2024 г. за прекратяване на производството по отношение на „****“ЕООД в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от съобщението.

Препис да се връчи на „****“ЕООД и на ищеца "****" ЕООД.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3