Споразумение № 84 от 03.10.2024, Районен съд - Исперих

ПРОТОКОЛ

№ 84 гр. Исперих, 02.10.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елица Д. Бояджиева Георгиева при участието на секретаря Анна В. Николова и прокурора И. К. И.

Сложи за разглеждане докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Наказателно дело от общ характер № 20243310200148 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

СТРАНИТЕ РЕДОВНО ПРИЗОВАНИ.

ЗА РП РАЗГРАД се явява районен прокурор И. И..

ПОДСЪДИМИЯ В. И. се явява лично и с адв.М. отпреди.

ПРОКУРОР- Да се даде ход на делото.

АДВ. М.-Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че няма пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРОКУРОР-Нямам искания по доказателствата.

АДВ.М.-Уважаема г-жо Съдия, водим допуснатите от Вас свидетели от предходно с.з. Други доказателства на този етап няма да сочим.

ПРОКУРОР-Да се разпитат свидетелите.

СЪДЪТ след като изслуша становищата на страните

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА ДО РАЗПИТ в качеството на свидетели лицата Т И. Р, Т Т М и М М М.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛИТЕ:

Т И. Р-на 41г., неженен, осъждан /реабилитиран/, работи, ЕГН **********, б.р.

Т Т М- на 26г., неженен, неосъждан, подсъдимия е син на първи братовчед на свидетеля, ЕГН **********

М М М- на 58г., омъжена, неосъждана, осиновителка на подсъдимия, 1

ЕГН **********

Свидетелите предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Обещават да кажат истината.

Близките родственици са предупредени, че могат да откажат да дадат показания. Същите заявяват, че желаят да свидетелстват.

Свидетелите М М и Т М се изведоха от залата.

Съдът пристъпи към разпит на свидетеля Т Р.

СВИДЕТЕЛЯТ Т.И.-Аз се върнах от нощна смяна към 22ч., легнах да спя и към 15ч. чух глас от другата стая при децата в детската стая където са децата, те се уплашиха, почнаха да плачат. Влиза при мен полицай, „Къде е той?“ пита, викам „Кого търсиш, как се казваш?“ и пак така след малко влезе в третата стая и тогава разбрах, че В. търсят и това е. Изгоних полицая, с едно момиче беше там, после излезе и после дойдоха тези хора. В. беше в третата стая в къщата, не обясни защо го търсят полицаите, те се разминали полицаите по пътя с В. и те обръщат после и тръгват след него уж и тогава влиза при мене. Той идва в моята къща той даже не знае, че го гонят, те пуснаха бурканите, сирените пуснаха и той тогава разбрал, че го търсят полицаите. В. не беше навън, аз като излязох само колата беше навън и полицейската кола беше на 2 м. след неговата кола. В. излезе от вътре от къщи от моята къща. Всичко нормално беше, със съгласие даде документите на колата, поискаха му документите той ги даде, не ги възпрепятства, колата я предостави за достъп, отвориха капака. След проверката не знам къде го заведоха, качи се в колата, доброволно се качи в колата, по нататък не знам как се развиха нещата. По време на проверката беше силно уплашен, бая беше, не е проявявал агресивно поведение, не е отправял обиди, не се е държал неприлично. Аз на единия полицай казах да махне номерата, нямаше обиди, всичко нормално си беше. Аз като излизах полицаите веднага излязоха навън аз след тях излязох, В. след 5 минути излезе. Майка му и кмета бяха навън, полицаите извикаха кмета и той се обади на майка му, и те дойдоха при нас после. В. после излезе, майка му се обади да излезе, първо дойдоха при нас кмета и майка му, тя се обади и той излезе. Полиците дойдоха към 15ч. след обяд, В. в градината не е влизал, чехлите си оставил, видях непознати чехли и като го видях разбрах, че е той. Аз видях двамата и Б. след като влязоха у нас, не съм видял дали са ходили в градината.

ПРОКУРОР-Нямам въпроси.

АДВ.М.- Нямам въпроси.

СВИДЕТЕЛЯТ Т. М-Аз съм кмета на с.Голям извор.

Събота или неделя беше, почивен ден, в къщи бях, чух сирени, запалих колата и тръгнах. Питах едни момчета накъде отидоха, казаха „Нагоре“, спрях навън, Б. и още една колежка беше и той ми каза „Тъкмо на теб звънях“ , с телефона беше, викам „Защо?“, „В. търся“. Викам „Къде е той?“,,“Тук е някъде, не можем да го намерим, виж какво ще направиш, изкарай го“. Аз се обадих на М и викам да го изкара,че ще стане по-лошо.

В. не мога да кажа от къде дойде, в къщата беше, от там излезе след като каза Б. „Изкарай го“ и аз като казах на лелята тя влезе вътре и излезе с него, тя го извика, той не обясни защо се е скрил на мен лично.

2

Незнам какво е правил, не говорих, той се показа и даде талона на колата. „Дай си документите и защо бягаш от нас“ и той вика „Не съм“ и това беше и почнаха да пишат и го качиха на колата за И.

Не мога да кажа дали В. беше изплашен като излезе от къщата, с наведена глава беше. Той доброволно даде всичко, документите, не прояви агресия или заплахи към служителите, даде си малкия талон, предостави възможност да отворят автомобила, той си беше отворен, даде талона, личната карта не помня дали даде. Не е изричал думите „Не извършвайте проверка“, прилично поведение имаше, нямаше избухване и закани.

ПРОКУРОР-Нямам въпроси.

АДВ.М.- Нямам въпроси.

СВИДЕТЕЛЯТ М. М-Обади се племенника ми и ми каза /свидетелката сочи свидетеля Т М/ „Тъй и тъй търсят В.“ и аз тръгнах с мъжа ми с колата, видях колата спряна пред Тодор и момчето беше вътре и аз му викам „В., излез моето момче“, излезе уплашен, стресиран, той се е уплашил. Беше уплашен, той излезе доброволно момчето след като те се разминаха с полицая той влезе при братовчеда ми, стресирал се, патрулката видяла сина ми, не е правоспособен водач на МПС. Наложило му се да кара, те само се разминаха с патрулката и той тръгва към Т, нямало гонка. Аз не съм била там, но всички хора в селото казаха,че не са го гонили. При разминаването те са го разпознали и не са го гонили с палка, той влезе при Т и след като ми се обади кмета и аз викам „В,той знае, че няма право да кара“, той само се разминал, но нямало гонка да го гонят един километър да вдигнат палка.

От тогава той заеква, още е уплашен, съжалява за грешката си, няма да се повтори повече. Аз не бях като му извършиха проверката полицаите, аз като влязох вътре и излезе момчето ми, патрулката я нямаше, тогава те направиха една обиколка и и аз го изкарах навън.

Аз като отидох патрулката я нямаше, като дойде патрулката В. беше при мен, аз влязох вътре и му казах „Излез мамо“. Като дойдоха той предостави доброволно всичко, и книжката, и личната карта, не се е държал агресивно, неучтиво, унизително към служителите, доброволно беше всичко.

Те го заведоха в И, доброволно се качи, не се е противил , въпреки че аз ревях, не исках да го пусна, виках „Къде ми вземате момчето?“. После не разбрах дали са му съставили акт в И , колата му на място беше с неработещ двигател. Той не е плашлив човек, не сме имали такива случаи не сме имали такива случаи, от тогава заеква, а не беше такъв.

После ми споделяше, аз му се скарах, не е хубаво каза „Наложи ми се да изляза, разминахме се и аз отидох при Т“.Не разбрал, че го следват, той като пристигнал те тръгнали да го дирят.

ПРОКУРОР-Нямам въпроси.

АДВ.М.- Нямам въпроси.

Със съгласието на страните свидетелите се освободиха от съдебна зала.

ПРОКУРОР-Ако може да му се дадат 5 минути.

ПОДСЪДИМИЯ -Моля за 5 минути да помисля.

СЪДЪТ ДАВА 5 минути почивка.

След почивката с.з. беше възобновено в 14.20ч.

ПОДСЪДИМИЯ-Аз се консултирах с моите близки и искам да сключа споразумение с прокурора, ще приема споразумение да сключа с прокурора.

ПРОКУРОР-Постигнахме споразумение за решаване на делото с подсъдимия и защитника му, което представяме и моля да бъде одобрено.

АДВ. М.-Уважаема г-жо Съдия,постигнахме споразумение с прокурора 3 относно вида и размера на наказанието.

Искаме промяна на реда на съдебното следствие, моля да одобрите споразумението.

СЪДЪТ след като изслуша становищата на страните и заявеното от подсъдимия, че желае да сключи споразумение с представителя на държавното обвинение, намира, че са налице предпоставките по чл. 384, ал.1 във вр. с чл. 275, ал.2 от НПК, като следва да бъде допусната промяна в реда на съдебното следствие и се премине от насрочената процедура по реда на Глава 24 от НПК към производство по реда на Глава 29 от НПК.

По изложените съображения и на основание чл. 384, ал.1 във вр. с чл.

275, ал.2 от НПК съдът

Разпечатката съдържа 60 от 121 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4478d9cd-d727-48ba-94e8-0c621ec48a8b