Определение № 260568 от 23.07.2021, Районен съд - Пловдив

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е №260568 гр.Пловдив, 23.07.2021год.

Пловдивски районен съд, ХIV н.с. в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и паръва година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КЮРТОВ след като се запозна с приложените материали по ЧНД №7008/2020 год. по описа на ПРС, ХIV н.с. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.3 от НПК.

С Постановление по пр.пр.№1816/19г. от 27.10.2020год. Районна прокуратура - Пловдив е прекратила наказателното производство по д. пр.№17/2019 год. по описа на Сектор РПП-Пловдив, водено срещу З.Д.З., ЕГН ********** за престъпление по чл.343, ал.3, б.”а”, вр. ал.1, б.“б“, вр. с чл.342 ал.1 от НК на основание чл.243, ал1, т.1 НПК.

Недоволен от постановлението за прекратяване останал пострадалия С. Д., който моли прокурорския акт да бъде отменен като незаконосъобразен и необоснован.

Съдът след като се запозна със събраните в хода на досъдебното производство материали и във връзка с направеното оплакване настоящата инстанция намира следното:

Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Досъдебното производство е водено против обв.З. за това, че на 26.02.2019г. в гр.Пловдив като нарушил правилата за движение, а именно чл.20, ал.2, изр.2-ро ЗДвП, чл.116, чл.119 и чл.120 от с.з. при управление на МПС по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на пешеходец – свид.С.Д., ЕГН **********. Всъщност именно поради първоначално приетото качество на пострадалия като пешеходец възникнали и проблемите по делото. Правилно е установено по делото , че същия се движел по велоалея на бул.България в гр.Пловдив върху скейтборд. Същият се явява МПС, тъй като е снабден с двигатели. Същите имат не спомагателно действие към мускулната сила, а обратното. При това положение пострадалия не се явява пешеходец и няма как водача З. да наруши тези правила за движение по пътищата. Същевременно се установя също по безспорен начин, че ударът между „Строена“ на обвиняемия и детето, настъпил при предприет десен завой от първия от бул.България към ул.Дилянка. В този момент фактически пострадалия се движел по велоялеята, но като водач на МПС би се намирал в насрещното движение по бул.България.

Вместо това той, считайки че следва да ползва велоалеята, се движел по нея пресичайки улица Дилянка в посока от запад на изток. Причина за ПТП се явява факта, че водача З. изобщо не възприел приближаващото на скейтборд дете. Ето защо той извършил завоя и така настъпил удара поради пресечните траектории на движение на двете МПС. В анализираната ситуация обаче прокурорът след като обсъдил доказателствата приел, че няма нарушение на правилата за движение от водача на лекия автомобил. Именно с последното не е съгласна настоящата инстанция. Всъщност изобщо не е изследвана от държавното обвинение хипотезата на чл.20, ал.1 ЗДвП, която изисква водачите на МПС непрекъснато да контролират управляваното от тях. А да „контролират“ означава освен да следят приборите в автомобила и оперират с тях, но и непрекъснато да следят пътя, в обхвата на който влизат тротоарите, ерго и велоалеите изградени там.

В случая именно последното не е спазил З.. По тази причина не е възприел идващата опасност в лицето на постр.Д.. Следва д асе има предвид и че последния е дете, а съгласно практиката на ВС и ВКС на Р България действията на децата са непредвидими.

Затова и същите представляват винаги предвидима опасност. В този смисъл, ако не бе нарушил нормата на чл.20, ал.1 ЗДвП, то обвиняемия, би възприел наличието на опасност в обхвата на пътя и би следвало да предвиди възможността от настъпването на ПТП с пострадалия.

Така процесното постановление е издадено в нарушение на нормата на чл.14 НПК и при правилно установени факти, прокурорът е стигнал до грешни правни изводи. Последното е съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на издаденото постановление за прекратяване на наказателното производство.

Не е основателно обаче възражението на пострадалия, че снабденият с двигател скейтборд не бил МПС. По делото е извършена експертиза, която доказва точно обратното. Същата е изготвена от лице с нужните специални знания, и е съвсем логична и в съответствие с доказателствата по делото. Без значение за нарушението извършено от обвиняемия обаче е дали правомерно или не пострадалия се е движил по велоялеята. Всеки следва да носи отговорност за своите си действия и когато те са в причинна връзка с настъпилия резултат, то не може да снеме тази отговорност от плещите си. Дори пострадалия де се бе движил в насрещното движение, като праводвижещ се той би имал предимство, а завиващия автомобил следва да го пропусне. Същото касае и движещите се по велоалеята на ул.Дилянка.

На практика е без значение от фактическа страна дали детето Д. е бил велосипедист или не в този момент. Механизма на ПТП е същият. Ето защо настоящата инстанция намира, че Постановлението на прокурора е следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на РП-Пловдив, с оглед правилното приложение на закона.

Предвид горното и на основание чл.243, ал.5, т.3 от НПК Съдът

О П

Р Е Д

Е Л И

ОТМЕНЯ Постановление по пр.пр.№1816/19г. от 27.10.2020год., с което Районна прокуратура - Пловдив е прекратила наказателното производство по д. пр.№17/2019 год. по описа на Сектор РПП-Пловдив, водено срещу З.Д.З., ЕГН ********** за престъпление по чл.343, ал.3, б.”а”, вр. ал.1, б.“б“, вр. с чл.342 ал.1 от НК на основание чл.243, ал.1, т.1 НПК.

След влизане в сила на

Определението делото да се върне на РП-Пловдив за изпълнение на указанията в същото.

Копие от Определението да се изпрати на жалбоподателя, обвиняемия и на РП-Пловдив.

Определението подлежи на обжалване и протест в 7 - дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред ПОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.