Определение № 3850 от 19.11.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Частно наказателно дело 6890/2025
- Вид
- Определение № 3850
- Подписан
- 19.11.2025
- В сила
- 19.11.2025
- Състав
- Цветан Иванов Колев
Цитирани разпоредби
- чл.132 · Конституция на Република България
- чл.213,ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3850 гр. София, 19.11.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 37 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Цветан Ив. Колев като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Частно наказателно дело № 20251100206890 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.213,ал.4 от НПК.
Образувано е по жалба, депозирана от Е. Д. М. против Постановление на Софийска апелативна прокуратура.
С Разпореждане от 04.11.2025 година съдът е оставил без движение жалбата като е указал на подателя и да уточни следва ли тя да се счита като такава срещу Постановление на Софийска градска прокуратура, с което е отказано образуването на досъдебно производство по подаден от М. сигнал.
Е. Д. М. е получил съобщение и копие от Разпореждането на съда на 10.11.2025 година.
В срок М. е депозирал писмено становище, /озаглавено отново "жалба"/, в което заявява, че иска съдът да разпореди да бъдат уважени жалбите му до СГП и САП и да бъде извършено "пълно разследване", каквото според него не е извършено.
Съдът приема, че с това жалбоподателят е отстранил нередовностите в жалбата си и същата следва да бъде разгледана, както по отношение на нейната допустимост, така и "по същество".
Жалбата е процесуално-допустима. Няма доказателства кога М. е получил Постановлението на Софийска апелативна прокуратура, за да се изчисли напълно точно седем дневния срок за атакуването по съдебен ред на Постановлението на СГП, но като се съобрази, /при липсата на изрични доказателства/, срокът в интерес на жалбоподателя, а и това, че Постановлението на САП е издадено на 01.09.2025 година, а жалбата си М. е подал на 11.09.2025 година, съдът смятайки и времето за деловодна обработка и последващо движение от САП до ЦСЗ е склонен да приеме същата за депозирана в срок.
"По същество", съдът намира следното:
Първоначално по два сигнала, депозирани от Е. Д. М. е образувана прокурорска 1 преписка № 17192/2025 година. В сигналите се твърди, че Софийският градски прокурор Русинова не го е освободила, въпреки, че е знаела, че той незаконно е бил лишен от свобода.
Към тези две първоначални жалби са приобщени и други две такива, в които М. твърди, че въпреки незаконното си задържане той не е бил освободен по вина на други прокурори, наблюдаващи преписка № П-123/2022 година на СГП.
Оставяме на страна това кое убеждава М., че прокурори от СГП "са знаели, че е незаконно лишен от свобода", при положение, че той е търпял наказания "лишаване от свобода" и е бил с мерки "задържане под стража", постановени от съд и самоволното им произнасяне за освобождаването му, /особено по отношение на влезлите в сила присъди/, би нарушило служебните им задължения. Тук съществено е друго принципно и законово обстоятелство, което е отчетено от прокурорите.
Съгласно разпоредбата на чл.132 от Конституцията на Р.България функционалният имунитет на магистратите, означаващ гражданска и наказателна неотговорност за техни служебни действия и за постановените от тях актове се разпростира върху всички български магистрати. Несъстоятелността на сигналите на М., а от там и на настоящата жалба се корени в оплакванията, които сам той е релевирал в сигналите и жалбите си незаконосъобразни според него действия на прокурори, извършени при изпълнение на служебните им задължения и чрез постановени от тях актове за отказ да бъде освободен от изтърпяване на наказания по влезли в сила присъди или откази да му бъдат изменяни мерки за неотклонение. Правилата за оспорване на съдебни и прокурорски актове са нормативно уредени в НПК и доколкото съдът направи и служебни справки по част от наказателните производства на М., от тези възможности той широко и енергично се е възползвал.
Изключително подробно в Постановлението на Софийска градска прокуратура е обсъдена разликата между функционалната защита на магистрата и евентуално осъществени от него действия извън тази функционална защита, в който смисъл постановлението се явява обосновано. Изводите, до които прокурорът е достигнал за изначална, неналагаща щателна проверка неоснователност на сигналите и жалбите се споделят от настоящия състав, поради което и съдът ги намира за правилни.
Основавайки се на горното, съдът намира, че следва да остави без уважение жалбата и съответно да потвърди атакуваното постановление на СГП.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Е. Д. М. срещу ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 14.07.2025 година на Софийска градска прокуратура по преписка № 17192/2025 година по описа на същата прокуратура.
2
ПОТВЪРЖДАВА ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 14.07.2025 година на Софийска градска прокуратура по преписка № 17192/2025 година по описа на същата прокуратура, с което е отказано образуване на досъдебно производство като законосъобразно и правилно.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3