Решение № 5764 от 11.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5764 гр. София, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100512523 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 12.08.2025г., постановено гр. дело № 54592/2022г. на СРС, ГО, 182 състав, е уважен предявеният от Т. И. В. срещу ЗАД “АРМЕЕЦ” АД иск с правно основание чл. 405 от КЗ, като ответникът е осъден да заплати обезщетение по щета № 10120030105634/2020г. в размер н а 2 384, 03 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и да заплати на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 484, 09 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 09.10.2020г. до 09.10.2022г. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 405 от КЗ за разликата над сумата от 2 384, 03 лева до пълния предявен размер от 3 190 лева, както е отхвърлен и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от 484, 09 лева до пълния размер от 648, 69 лева.

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника ЗАД “АРМЕЕЦ” АД, в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до 1 необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Излага, че СРС неправилно е тълкувал застрахователния договор и волята на страните по него, както и избирателно е кредитирал събрания доказателствен материал, без да обсъди всички наведени от ответника правоизключващи възражения. Поддържа, че заявените за обезщетение вреди по щета № 10120030105634 са в резултат на събитие, което не представлява покрит по договора застрахователен риск. Твърди да е налице хипотеза на изключен риск, визирана в клаузата на т.14.8. и т.16.2. от Общите условия за застраховка “Каско” на МПС, представляващи неразделна част от сключения застрахователен договор. Излага, че при завеждане на процесната претенция застрахованият е предоставил недостоверни данни относно механизма на реализиране на събитието и уврежданията по застрахованото МПС, което представлява изрично изключение по т.14.8. от Общите условия на ответното дружество, както и че се касае до увреждания, които са били налице още при извършване на огледа на процесното превозно средство при завеждане на предходната щета – изрично изключен риск по т.16.2. от Общите условия. Нещо повече, основателността на това твърдение се установявала от заключението на приетата в първоинстанционното производство автотехническа експертиза. На следващо място, излага доводи, че първоинстанционният съд не е разгледал своевременно релевираното от застрахователното дружество възражение за наличие на изключен риск, изразяващ се в проявена от страна на водача на застрахованото МПС груба небрежност /т.14.5. от Общите условия/, а в условията на евентуалност – за неизпълнение на задълженията, уговорени в т. 50.2. и т. 50.3. от Общите условия. В този смисъл поддържа, че съгласно заключението на вещото лице по автотехническата експертиза, единствената причина за настъпване на застрахователното събитие на 29.09.2020г. е поведението на водача на увреденото превозно средство, който не е управлявал автомобила със скорост, съобразена с конкретните пътни и атмосферни условия, в резултат на което е реализирал удар в бетонна стена. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост.

Въззиваемият Т. И. В. оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото 2 доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа, че ответникът не е установил по реда на пълното и главно доказване наличието на хипотеза, обосноваваща отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва основателността на релевираното възражение, че водачът на процесното МПС е проявил груба небрежност, довела до настъпване на застрахователното събитие на 29.09.2020г., както и за неполагане на грижата на добрия стопанин. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваните му части.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за ангажиране на договорната отговорност на застрахователя по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. По релевираните във въззивната жалба доводи за неправилност на същото, настоящият съдебен състав приема следното:

Според разпоредбата на чл. 343, ал. 1, чл. 394 и чл. 405, ал. 1 КЗ, с договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на застрахования застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди. Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5 и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 106 КЗ.

Предпоставките, които следва да са налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по иск с правно основание чл.

405, ал. 1 КЗ, са: 1/. наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2/. настъпване на застрахователно 3 събитие в срока на действие на договора, което се явява покрит от застраховката риск; 3/. изпълнение на задълженията за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване. В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно тези предпоставки, както и размера на вредата към датата на настъпване на застрахователното събитие. В тежест на ответника – застраховател е да докаже възраженията си за изключен риск, евентуално за неизпълнение на договорно задължение от застрахования, което е основание за отказ на застрахователя да заплати обезщетение, респ. да заплати такова в намален размер.

Безспорно е във въззивното производство, а и от събраните доказателства се установява, че на 26.09.2019г. бил сключен валиден договор за застраховка „Каско и Злополука“ на МПС, клауза Пълно каско, между ищеца Т. И. В., от една страна, като застрахован, и ЗАД “АРМЕЕЦ” АД, от друга страна, като застраховател, с предмет товарен автомобил „Тойота HILUX”, с рег. № ****, /които е собственост на ищеца/, със срок на застрахователно покритие от 12 месеца – до 01.10.2020г. и застрахователна сума в размер на 15 524, 50 лева, при уговорена застрахователна премия от 908, 15 лева, платима на четири вноски. Не се спори между страните, че ищецът е заплатил на ответното дружество първата вноска от застрахователната премия, поради което договорът е влязъл в сила. Спазена е формата за деиствителност на договора съгласно чл. 344, ал. 1 и чл. 345, ал. 1 КЗ. Безспорно е също така, че съществувалият между страните договор за застраховка е включвал и обезщетяване при настъпването на щети на застрахованата вещ в резултат на пътнотранспортно произшествие. Не е спорно, че на 10.09.2020г. е настъпило ПТП с участието на застрахования при ответника автомобил, в резултат на което са били причинени вреди на процесното МПС върху предна броня, преден капак, преден калник, фар десен, предна маска, ролбар, кора под двигател. Ответното дружество е заплатило застрахователно обезщетение за това застрахователно събитие в размер на 1 035 лева /по щета № 10320030104064/14.09.2020г./, като не е признал и е отказал изплащане на претендираната от ищеца сума за разликата до 1 440 лева. Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, в която е отхвърлен предявеният иск до размер на сумата от 1 440 лева.

4

От събраните по делото доказателства се установява, че застрахованото лице е предявило претенция във връзка с настъпило на 29.09.2020г. пътнотранспортно произшествие, по което е била образува преписка по щета № 10120030105634/2020г. ЗАД “АРМЕЕЦ” АД е постановило отказ за обезщетяване на вредите върху процесното превозно средство, по съображения, че е налице несъответствие между декларирания механизъм на събитието и характера на настъпилите увреждания. Видно от приложеното заявление от 01.10.2020г. в същото е посочено, че повредите са настъпили на 29.09.2020г., около 08, 00 часа, в района преди ресторант “Златната рибка”, при движение на товарен автомобил “Тойота HILUX” по ул. “Самоковско шосе” с посока към с. Пасарел. Деклариран е следният механизъм на ПТП – поради обилен дъжд и задействане на спирачната система на автомобила, същият е поднесъл и се е ударил в бетонна стена от дясно. Не са спорни и констатираните при извършения от застрахователя оглед на щетите, а именно: задна броня, греда под задна броня, заден ляв панел, капак товарна каросерия, капачка греда.

Ответното дружество е оспорило предявения иск с правоизключващи възражения, заявени в условията на евентуалност, както следва: 1./ наличие на изключени рискове по смисъла на т. 14.8. от приложимите към застраховката Общи условия, според която разпоредба застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, причинени при, от или вследствие на заблуда на застрахователя чрез предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС или за застрахователното събитеие и по смисъла на т.

16.2. от Общите условия, съгласно която не се покрива налично увреждане по детайлите на МПС, констатирано, описано и/или заснето при огледа на автомобила; 2/. че вредите са причинени вследствие на груба небрежност на водача на МПС, чиито действия са предизвикали застрахователното събитие, което представлява изключен риск в хипотезата на т. 14.5. от Общите условия;

3./. неизпълнение на задължения по застрахователния договор и Общите условия, а именно неизпълнение на задължението на застрахования да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин, както и да предприема всички разумни действия и мерки за предпазване на същото от вреди – т. 50.2. и т. 50.3. от Общите условия и неизпълнение на задължението по т. 58.1. от Общите условия, предвиждащи задължение на застрахования при настъпване на застрахователно събитие незабавно да уведоми компетентните 5 държавни органи, което обосновава основание за постановяване на отказ за заплащане на застрахователно обезщетение – т. 61 от Общите условия; 4/. неизпълнение на задължението на застрахования по т. 58.2.3. от Общите условия да уведоми застрахователя в седмодневен срок от датата на настъпване/установяване настъпването на застрахователното събитие, обосноващо основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение по т. 61 от Общите условия.

Възражението за изключен риск е обосновано с твърдение, че описаните по преписка по щета № 10120030105634 увреждания в задната част на автомобила, заявени като претърпени от ПТП, настъпило на 29.09.2020г., са били налични към датата на завеждане на предходната преписка по щета № 10320030104064/14.09.2020г. за настъпилия на 10.09.2020г. инцидент.