Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3 от 04.01.2023, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 1322/2022
Вид
Решение № 3
Подписан
04.01.2023
В сила
18.04.2023
Състав
Ивайло Асенов Йорданов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Русе, 04.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Й. при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Й. Административно наказателно дело № 20224520201322 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЗП С. Ш. М., депозирана против наказателно постановление № 18-002003/20.07.2022г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 414, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 КТ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 1 КТ.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като постановено при нарушение на процесуалните правила и при неточно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че наказващия орган не е взел предвид направените възражения и липсват мотиви в тази насока, което представлява съществено процесуално нарушение на процедурните правила и води до незаконосъобразност на НП. Инвокират се доводи, че наказателното постановление е издадено при непълнота на доказателствата и в нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Във връзка с твърдяните нарушения на материалния закон се развиват съображения, че същият е приложен неправилно и необосновано е прието, че е налице деяние, което може да се определи като административно нарушение, а описаната фактическа обстановка не отговоря на обективната 1 действителност. Твърди се, че наказаното лице е поискало от проверяващите да представи трудовите договори, но му е било казано, че няма нужда.

Излагат се доводи, че жалбоподателят, в качеството си на земеделски производител се е възползвал от правата, които дава чл. 114а КТ, и е закупил от Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе 80 броя еднодневни трудови договори, за което е внесъл авансово дължимите осигурителни вноски и при извършване на проверката е сключил 12 еднодневни договора, включително и за лицето М. А. М., поради и което не е допуснато нарушение на чл. 62 и чл.

61 КТ. В условията на алтернативност се твърди, че наложеното административно наказание не отговаря на тежестта на извършеното нарушение и следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случай и за малозначителност на извършеното деяние. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното наказателно постановление.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи. В допълнение се развиват съображения, че декларираните обстоятелства, в попълнената от работника декларация не отговорят на обективната действителност и ръкописния текст не е изпълнен от подписалия декларациите работник. По отношение на декларацията попълнена от работодателя, се оспорва нейното съдържание. Развива се тезата, че с оглед наличието на специалната разпоредба на чл. 114а КТ и доказателствата по делото, се установява, че е изпълнена целта на закона и няма нанесени вреди, нито на държавата, нито на работника, а напротив, дори има неизползвани договори и внесени осигуровки. Претендират се разноски.

Административнонаказващият орган, чрез пълномощника си, заема становище за неоснователност на депозираната жалба и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В подкрепа на тази своя теза инвокира доводи, за доказаност на състава на нарушението. Застъпва се тезата, че еднодневните трудови договори, не са изключение от общата разпоредба на чл. 61 и чл. 62 КТ и същите трябва да бъдат подписани преди да се започне предоставянето на работната сила, а в случая в хода на проверката, всеки един работник е декларирал, че такъв договор не е подписвал, което се установява и от декларацията попълнена от самия работодател. Излагат се доводи, че ако тези еднодневни договори не 2 бъдат използвани, в края на годината същите могат да бъдат върнати и респективно да се върнат и внесените суми по тях. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН № 18-002003/24.06.2022г., за това че на 07.06.2022г., около 10,20 часа, при извършена проверка за спазване на трудовото законодателство по работни места на ЗП С. Ш. М., в обект на контрол – градина Череши, в село Ряхово е било установено, че работничката М. А. М., полага труд в обекта на контрол като „берач на череши“, без да има сключен писмен трудов договор с работодателя. Прието е, че нарушението е от 07.06.2022г. като по време на проверката работничката е беряла череши.

Така установените факти, били субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ, вр. чл. 61, ал. 1 КТ.

АУАН е бил предявен на пълномощник и същият е бил подписан без възражения.

На основание чл. 405а, ал. 1 КТ е било издадено постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 07.06.2022г. между земеделския производител и работника и е било дадено предписание на работодателя да предложи на работника сключване на трудов договор в срок до 10.06.2022г. Постановлението за обявяване съществуването на трудово 3 правоотношение не е било обжалвано и същото е влязло в сила.

На 30.06.2022г., в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН е било депозирано възражение от страна на земеделския производител срещу съставения АУАН, в което са релевирани доводи, че земеделския производител е поискал от проверяващите да му бъде предоставена възможност да представи документите, които се намирали в склада, но му било обяснено, че няма нужда, а следвало да представи същите, когато бъде призован да се яви, което и земеделския производител е направил. Развити са съображения, че констатациите за нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ, вр. чл. 61 КТ са неоснователни, тъй като с работниците са били сключени еднодневни договори, на основание чл. 114а КТ. В допълнение са изложени съображения, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентично с описаното в АУАН, като на жалбоподателя, на основание чл. 414, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 КТ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева, за нарушението на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 1 КТ.

Посочената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства, приобщени посредством показанията на разпитаните в процесуалното качество на свидетели И. Й. Д. – актосъставител и М. А. М. - работник и писмени доказателства и писмените доказателствени средства – АУАН № 18002003/24.06.2022г., Декларация във връзка с проверка на ДИТ – Русе, на основание чл. 399 КТ, вр. чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, чл. 402, ал. 2 КТ и чл. 39, ал. 1 АПК и чл. 40, ал. 1 АПК, Декларация от М. А. М., Декларация от С. Ш. М., Трудов договор № 18-1538056/07.06.2022г., Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, Протокол за извършена проверка № ПР2218594/24.06.2022г., пълномощно, възражение срещу АУАН, покана за сключване на трудово договор, 4 бр. вноски бележки за внасяне на авансови вноски за 40 броя договора, счетоводна справка за закупени, изразходвани и неизползвани еднодневни трудови договори, трудов договор от 03.06.2022г., сключен с М. А. М., на основание чл. 114а, ал. 1 КТ, трудови договори от 03.06.2022г. и от 06.06.2022г.

С оглед съдържащите се противоречия в доказателствената съвкупност 4 по делото и на основание чл. 305, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, след извършена оценка на същите, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира следното:

По делото не е спорно, че на посочената в АУАН и НП дата и час, лицето М. А. М. е полагала труд като берач на череши в обекта на контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1, пр. 2 КТ Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.

Събраните в хода на настоящото производство по делото доказателства, не опровергават приетите за установени в АУАН фактически констатации, а напротив, същите се намират в корелативно единство с тях.

Съдът не кредитира депозираните в съдебно заседание показания на свидетелката М. А. М., тъй като същите напълно се сугестират от подписаната от свидетелката декларация, във връзка с извършената проверка (лист 12), както и от декларацията, попълнена и подписана от земеделския производител (лист 14). Показанията на тази свидетелка напълно се опровергават и от показанията на актосъставителя И. Й. Д.. Показанията на актосъставителя напълно кореспондират и се подкрепят от събраните в хода на производството, завършило с издаване на наказателното постановление писмени доказателства – декларации, предоставени на контролните органи от работодателя и работника, на основание чл. 402, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, на които законодателят изрично е придал доказателствена сила, съгласно цитираните разпоредби.

Видно от предоставените в хода на проверката, на основание чл. 402, ал.

1, т. 2 КТ, обяснения от страна на жалбоподателя, под формата на декларация във връзка с извършената проверка, същият изрично е посочил, че договорите с работниците, един от които е и М. А. М., се попълват в края на работния ден. Декларативното последващо оспорване на съдържанието на попълнената от страна на работодателя декларация, изискана на основание чл. 402, ал. 1, т.

2 КТ от контролния орган, не е в състояния да изключи същата от доказателствената съвкупност по делото, а следва да бъде ценена, заедно с всички останали доказателства, събрани в хода на производството по делото.

Обстоятелството, че текста на декларацията, подписана от М. А. М., не е попълнен от същата, а само е подписана от нея, не е в състояние да обоснове извод, че съдържащото се в нея изявление не отговаря на обективната истина, тъй като именно с положеният от нея подпис на декларацията същата е удостоверила материализираното в същата изявление. Самата свидетелка е 5 грамотна и доколкото тази декларация се изисква по закон, същата носи наказателна отговорност, съгласно разпоредбата на чл. 313 НК, за деклариране на неверни обстоятелства.

Както обстоятелствата, изложени в декларацията попълнена от жалбоподателя, така и в декларацията подписана от работника, напълно се потвърждават от показанията на свидетеля И. Й. Д.. Съдът кредитира показанията на този свидетел, тъй като не са налице каквито и да било данни, за наличието на възможна заинтересованост в показанията на същия и едновременно с това, показанията на този свидетел, напълно кореспондират с писмените доказателства, събрани в хода на протеклото административнонаказателно производство, завършило с издаването на обжалваното наказателно постановление.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.