Решение № 728 от 09.08.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 728 гр. Бургас, 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Мила Г. Димова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20242100501150 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК вр. чл. 99 от Закона за социалните услуги (ЗСУ).

Образувано е по подадена въззивна жалба на Т. С. Б. в качеството й на настойник и законен представител на сина си И. П. Б. срещу Решение №64/24.06.2024 г., постановено по гр.д. №185/2024 г. по описа на Районен съдСредец. С обжалвания съдебен акт по отношение на И. Б. е удължен срока на настаняването му в социална услуга за резидентна грижа- ДПЛУИ „Св. Св.

Константин и Елена“ (Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост), находящ се в с. Факия, общ. Средец, за три години, считано от влизане в сила на съдебното решение. Във въззивната жалба е изразено недоволство от първоинстанционното решение. Настойникът Б. твърди, че настаняването на сина й в дома в с. Факия препятства възможността за срещи и посещения.

Излага, че поради своето тежко здравословно състояние не е в състояние да пътува извън мястото си на живеене в гр. Средец. Моли настоящият съдебен състав да вземе решение, с което да настани поднастойния й в социална услуга в гр. Бургас, за да може да осъществява регулярни контакти с него.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната ДСП- Бургас. В него са изложени аргументи за неоснователност на жалбата.

Сочи се, че въззивникът не навежда конкретни доводи за незаконосъобразно и неправилността на съдебното решение, а се изразява недоволство единствено относно местонахождението на дома, където се предоставя социалната услуга.

1

Въззиваемата страна изтъква, че в хода на административното производство пред ДСП- Бургас настойникът Т. Б. е заявила, че на този етап няма възможност да отглежда сина си в своя дом, като едва пред РС- Средец е променила позицията си и е изразила желание лично да се грижи за него в домашна среда. ДСП заявява, че при извършено проучване относно капацитета на настойника за полагане на адекватни грижи за Б., се установило, че такъв липсва, доколкото домашната среда е констатирана като неприветлива, с множество разхвърляни и струпани вещи и занижена хигиена. Въззиваемият отбелява, че в първоинстанционното производство лицето, чието настаняване се иска, е изслужено, като същото е заявило недвусмислено желанието си да продължи пребиваването си в дома. В заключение се застъпва становище, че в интерес на настанения Б. е да ползва услугата, тъй като престоят там му се отразява благоприятно, а евентуалното му връщане към домашната среда при настойника не гарантира в необходимата степен условията за предоставяне на грижи, спокойствие и безконфликтна обстановка. По изложените причини моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.

В открито съдебно заседание въззивника Т. Б. заявява, че иска синът й да остане в дома в с. Факия, като ще се насочи молбата си за неговата преместване в друг дом към социалните служби.

Въззиваемата страна ДСП- Бургас редовно уведомена, не изпраща представител.

Заинтересованата страна ДПЛУИ „Св. Св. Константин и Елена“ чрез директор Иван Иванов не оспорва жалбата.

Съдът като обсъди и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства и по свое вътрешно убеждение намира за установено следното.

Въззивната жалба е допустима- подадена в законоустановения по чл. 99, ал. 1 ЗСУ срок от лице, което има правен интерес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна, а първоинстанционното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на същото.

Производството пред Районен съд- Средец е образувано по молба на Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас чрез директора си Алина Конкьова с искане за удължаване на срока на настаняване на И. П. Б. в социална услуга за резидентна грижа- ДПЛУИ с. Факия, общ. Средец. Съдът е уважил молбата и е удължил срока на настаняването с три години, считано от влизане в сила на съдебното решение.

За да постанови акта си първоинстанционният съд е приел, че И. Б. не може да полага адекватни грижи за себе си и се нуждае от чужда помощ за извършване на ежедневните си дейности, но връщането му в семейна среда не 2 би било благоприятно за него към настоящия момент. Базирал е крайното си решение въз основа на събраните по делото писмени доказателства, в т.ч., но не изчерпателно: Експертно решение №1237/16.09.2004 г. на ТЕЛК, Решение №548/07.12.2015 г. по описа на БОС, Становище на ДСП относно възможностите за полагане на грижи в домашна среда на лицето И. Б., както и гласните доказателства, събрани чрез изслушване на И. Б..

Съдебният състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка и направените въз основа на нея обосновани изводи, като не намира необходимост за изграждане на различни такива.

Първоинстанционният съд е събрал всички поискани от страните, относими и допустими доказателства и е изяснил изцяло делото от фактическа страна.

Правилен е изводът на съда, че И. Б. не може да полага грижи са за себе си, тъй като от приложената медицинска документация по делото е видно, че същият е с трайно увреждане, с определена трудова неработоспособност 80 % СЧП с водеща диагноза „друга уточнена олигофрения“. Същият е поставен по пълно запрещение, а за настойник е назначена неговата майка Т. Б..

Съдът се солидаризира и с извода, че не са налице условията за предоставяне на необходимите грижи в домашна среда от настойника Т. Б..

Изготвеното от ДСП становище след извършена среща с нея и посещение на място установява, че обстановката е неприветлива, с множество струпани стари вещи и занижени хигиенни условия. В допълнение настойникът страда от онкологично заболяване и се грижи за другото си дете, дъщеря, страдаща от шизофрения. В съвкупност тези данни, както и заявеното в открито съдебно заседание от И. Б., че иска да живее в с. Факия, водят до еднозначния извод, че в най-добър интерес за него е да продължи престоя си в социалната услуга.

В допълнение към това и настойникът Т. Б., след като й бе разяснено, че в настоящото производство съдът няма правомощието да настани сина й на друго място, а единствено да удължи срока на престой или да го върне при нея, за да бъде гледан вкъщи, заяви, че желае синът й да остане в дома в с.

Факия.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че в найдобър интерес за И. Б. е да продължи да се ползва от предоставената социална услуга- резидентна грижа. В дома той се е социализирал, видимо е, че се чувства добре, а и там му се предоставя жизнена среда близка до семейната, както медицинска помощ и индивидуална грижа от съответните специалисти.

Евентуално негово преместване в друг дом следва да се осъществи по уредения в ЗСУ чрез подаване на писмено декларирано желание от лицето, ползващо услугата, и становище на настойника, адресирано до съответната Дирекция „Социално подпомагане“.

По изведените причини жалбата на Т. Б. следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението потвърдено като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, Окръжен съд- Бургас

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №64/24.06.2024 г., постановено по гр.д.

№185/2024 г. по описа на Районен съд- Средец.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4