Определение № 10542 от 14.05.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1709/2026
- Вид
- Определение № 10542
- Подписан
- 14.05.2026
- В сила
- 14.05.2026
- Състав
- Петър Теодосиев, Светослав Василев, Петя Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10542 гр. София, 14.05.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петър Теодосиев
Членове:
Петя Георгиева
Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261100501709 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на „Софийска вода“ АД срещу определение от 09.07.2025г., постановено по ч.гр.д. № 5471/2017г. по описа на Софийски районен съд, 123-ти състав, с което съдът е оставил без уважение искането за изменение на Определение от19.09.2023 г. в частта за разноските.
Доводите са за неправилност, тъй като при постановяването му е съобразена НАредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения, която не следва да бъде прилагана, а относно размера – като несъответен на фактическата и правна сложност на делото.
В срока за отговор, ответникът по жалбата счита същата за неоснователна, тъй като съгласно чл.78, ал. 4 ГПК има право на разноски при прекратяване на делото, които са присъдени съгласно уговореното в представения договор за правна защита и съдействие.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следното:
1
По заявление на „Софийска вода“ АД, ЕИК: 130175000 е издадена заповед за изпълнение на парични притезания по чл. 410 от ГПК от 20.03.2017г срещу П.Й.Р., ЕГН ********** за сумите: 2085,41 лв. – главница, дължима за доставени ВиК услуги за периода от 05.03.2013 г. до 04.12.2016 г., ведно със законна лихва до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 92,90 лева за периода 05.04.2013г – 04.12.2016г и 60,00 лева – съдебно- деловодни разноски.
На 29.01.2019 г. е депозирано възражение срещу заповедта за изпълнение на основание чл. 414 от ГПК. Към възражението е приложен Договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 28.01.2019г., съобразно който е отбелязано, че е уговорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.
С разпореждане № 189751/12.08.2019 г. Софийски районен съд указва на заявителя, че може да предяви иск, с който да установи вземането си, както и че ако не представи доказателства, че е предявил иск, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
С определение от 19.09.2023г., СРС обезсилва издадената в полза на Софийска вода АД заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, поради непредяване на иск по чл. 422 ГПК и осъжда „Софийска вода“ АД, ЕИК:
130175000 да заплати на П.Й.Р., ЕГН ********** разноски за производството в размер на 400,00 лева за адвокатско възнаграждение.
С молба по чл. 248 ГПК от 21.09.2023г. „Софийска вода“ АД, ЕИК:
130175000 иска изменение на определение от 19.03.2023 г, по описа на СРС в частта за разноските, които счита за прекомерни с оглед на фактическата и правна сложност на делото, което искане е отхвърлено в обжалваното определение, с което се приеме, че възнаграждение е съобразено с минималните размери по Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения.
Относно спорния въпрос следва да се приеме, че съгласно Решение на СЕС от 24.01.2024 г. по дело номер С-438/2022г при определяне на адвокатското възнаграждение съдът не следва да се ръководи от размерите в Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения. Решаващо значение за съда има фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, количеството и качеството на извършената от адвоката работа.
Процесното заповедно производство не разкрива фактическа и правна 2 сложност, доколкото и заявлението, и възражението на длъжника са бланкетни. По делото няма спорни въпроси нито от фактическа, нито от правна страна, т.к. приключва с обезсилване на заповедта, поради непредявяване от заявителя на искове по чл.422 ГПК. При това положение настоящият състав на намира, че размера на дължимото се възнаграждението на процесуалния представител на ответника възлиза на не повече от 200,00 лв., какъвто е обичайния размер на адвокатските възнаграждения за даване на устни консултации и изготвяне на бланкетни молби и становища.
Крайните изводи на двете инстанции несъвпадат, с оглед на което определението следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което определението за прекратяване на делото се измени и заявителят се осъди да заплати сумата от 200,00 лева.
При тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по частна жалба на „Софийска вода“ АД, определение от 09.07.2025г., постановено по ч.гр.д. № 5471/2017г. по описа на Софийски районен съд, 123-ти състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на определението от 19.09.2023 г. в частта за разноските, вместо което постановява:
ИЗМЕНЯ като ОТМЕНЯ определението от 19.09.2023 г. постановено по ч.гр.д. № 5471/2017г. по описа на Софийски районен съд, 123-ти състав в частта, с която „Софийска вода“ АД, ЕИК: 130175000 е осъдена да заплати на П.Й.Р., ЕГН ********** разликата над 200.00 лева до 400,00 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3