Решение № 1649 от 12.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1649 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100503110 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника М. К. Р. срещу решение № 20132056/09.11.2024г. по гр.д. № 52147/2020г. по описа на СРС, 30-и състав, в частта, в която по предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД ответникът Р. е осъдена да заплати на ищеца Д. Н. Е. сумата 2 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от публичното уронване и дискредитиране на изграденото от ищеца име като признат професионалист – лекар, високо морален и етичен човек, преподавател в МУ гр. София.

С въззивната си жалба ответникът излага, че в обжалваната част първоинстанционното съдебно решение било неправилно и необосновано. Неправилно СРС приел за осъществен фактическия състав на извършено от нея непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД посредством процесните три публикувани статии.

На първо място не се установило противоправно поведение на ответника – действията й били част от признатото й от чл. 39, ал. 1 КРБ и чл. 10 ЕКЗПЧ право на свобода на изразяване, били мотивирани от обществения интерес за информираност относно резултатите от медицински услуги и нямали за цел увреждане на репутацията на д-р Е.. В статиите ответникът изказала личните си преживявания, свързани с довелата до усложнения медицинска процедура. Отразявали личния й опит и лично мнение и не съдържали доказано невярна информация. Позовава се на обществения интерес 1 въпросът относно качеството на медицинските услуги бил обществено значим, правото на свободата на изразяване имало приоритет над защитата на репутацията /чл. 8 ЕКЗПЧ/. Ответникът Р. изнесла обективните факти – усложнения след процедурата, които в случая били доказани, и изразила недоволство от резултатите, като част от свободата на изразяване. На следващо място СРС не обсъдил цялата доказателствена съвкупност, а кредитирал доказателствата, подкрепящи тезата на ищеца. В случая СМЕ не била изготвена след личен преглед на ответника Р.. Заключението било чисто теоретично и не изпълнявало основната си функция да предостави на съда конкретна, научно обоснована и убедителна информация за установяване на обективната истина по делото. Липсвала конкретика относно допустимостта на техниката за инжектиране на йодасепт, не била оценена връзката между приложените медицински действия и настъпилите за ответника неблагоприятни последици. Неправилно СРС кредитирал показанията на св. А. и Д., които били в служебна зависимост от ищеца и предоставената от тях информация не била подкрепена от други доказателства по делото. Същевременно СРС дискредитирал представените от ответника доказателства – СМУ, фотоснимки, гласни доказателства, без да изложи мотивите си за това. Твърди, че по делото не се установила и настъпила за ищеца вреда. Твърди, че пациентските права на ответника били накърнени – не й бил направен тест за алергии, нито преди да й бъдат поставени конците „Аптос“, нито преди да й бъде инжектиран медикаментът йодасепт, не била информирана с ясна и достъпна информация за здравословното й състояние и методи на лечение съгласно изискването на чл. 86, ал. 1, т. 8 ЗЗ, нарушено било правото й на информирано съгласие по чл. 87 ЗЗ за медицинската интервенция след предоставяне на необходимата информация за рисковете от това, нарушена била добрата медицинска практика – чл. 81, ал. 1 ЗЗ, а именно да й бъде предоставена достатъчна и качествена медицинска помощ, вкл. предварителни изследвания за предотвратяване на усложнения. Твърди нарушение на правата й по Европейската харта за правата на пациента – правото на безопасност, което включва защита от ненужни рискове и вреди по време на лечение, като липсата на проверка за алергии компрометирала безопасността й. Ответникът претърпяла и значителни неудобства в здравословен и емоционален план, постъпвала в различни лечебни заведения, с оглед възстановяване на засегнатата част, което дало и повода за публичното й изразяване на мнение и личен опит. Моли за отмяна на първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част и отхвърляне на иска. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът Д. Н. Е., чрез адв. Н., оспорва въззивната жалба на ответника като неоснователна. Оспорва твърденията на ответника Р., че в процесните статии изразила правото си на мнение – начинът, стилът на изразяване и използваните изразни средства нямали информативен характер. Никъде ответникът не използвала изрази „според мен“, „моето мнение“ или др.п. Не могли да се споделят и твърденията й за изказано мнение със значим обществен интерес, тъй като г-жа Р. не 2 била специалист в областта, а информация за рисковете се давала от съответния лекар, който ще извършва манипулацията, а не от пациенти в интернет пространството. Не изложила установени по законния ред факти, а направила обвинителни и осъдителни твърдения и изводи, плод на нейни догадки, предположения и напасване на дати и прегледи. С поведението си насадила спрямо ищеца неверни и обидни, клеветнически нагласи в обществото. Относно заключението на СМЕ – ответникът сама не съдействала на вещото лице за личен преглед и при разпита на вещото лице в о.с.з. процесуалният й представител не възразил за липсата на личен преглед. Отделно се позовава на изминалия продължителен период от време и прекъсване на причинноследствената връзка с извършени от ищеца интервенции. Не били налице основания и да не бъдат кредитирани показанията на св. А. и Д.. Правилно съдът не обсъдил представения снимков материал – снимките не били годно доказателство по ГПК, а и липсвала яснота кога били направени. Твърденията за накърнени пациентски права не били предмет на делото, предвид на което били ирелевантни, а и неверни, на ответника била предоставена в пълен обем информацията съобразно изискванията на ЗЗ. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение в обжалваната част – потвърдено като правилно и законосъобразно.

Като необжалвано, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила в частта, в която СРС е отхвърлил предявения иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за горницата над сумата 2 500 лева до пълния предявен размер от 5 000 лева.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното решение по въведените с въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът Д. Н. Е. излага, че бил известен в обществото лекар, специалист по естетична медицина и пластична дерматология, дерматоалергология, флебология и съдова дерматология, както и преподавател в МУСофия. Имал изключително богат научен и практически опит, който ежедневно използвал в работата си и с пациенти, и със студенти. На 15.03.2019г. д-р Е. извършил манипулация на лицето на ответника М. К. Р. – поставяне на конци Аптос, с подмладяващ ефект. За правилното и безпроблемно зарастване и абсорбиране на конците било необходимо пациентът да спазва временен специален режим на хигиена на лицето за около 3 седмици – липса на движения, пипане, чесане, дразнене, преустановяване на поставяне на кремове, масла и др. върху кожата на лицето и др. ограничения, подробно разписани в сключено между страните споразумение за 3 информирано съгласие. В документа ответникът не посочила да има алергии. Същият съдържал и възможните нежелани реакции от процедурата. При контролен преглед, извършен на 18.03.2019г., кожата на ответника била спокойна, пациентът нямала оплаквания. Месец след манипулацията, на 15.04.2019г., пациентът била на контролен преглед, при който споделила, че несъзнателно разчесала мястото на входната точка на конците в дясната лицева част. Тогава било първото й оплакване от зачервяване и оток в зоната на входната точка. Извършена й била промивка с физиологичен разтвор, външна обработка с кислородна вода и Браунол, предписан й бил антибиотик Панцеф за 10 дни перорален прием. Пациентът не се явила повече за проследяване на назначеното лечение, макар и от клиниката да правили опити да се свържат с нея.

Месеци по-късно ищецът получил нотариална покана с претенция от нейна страна за заплащане на сумата 30 000 лева в 7-дневен срок. Ответникът не пожелала да се яви на среща за изясняване на претенциите, а вместо това предприела поредица от публикации в няколко интернет издания, както следва:

1/ на 15.08.2020г. в сайта на „Скандал“ била публикувана статия със заглавие:

„Жена пострада тежко при поставянето на конци Атос от дерматолога д-р Е.“. В тази статия ответникът въвела обществеността в заблуждение, че доц. Е. бил некомпетентен лекар, причинил й значителна лицева асимертия, дискомфорт, трудна видимост с едното око, болки, сърбеж и възпаления на засегнатата част. Посочила, че ищецът проявил груба небрежност и непрофесионализъм, инжектирал й бил йодасепт.

Според нея често били срещани алергиите към йодасепт, поради което подобен пропуск на лекар-специалист в дерматологичната медицина бил недопустим.

Изброила посещения при различни лекари, които й били потвърдили причината – инжектирания йодасепт. Посочила, че година по-късно търпяла значителни вреди – белези по лицето, продължавала да приема антибиотици и да живее живот, съпътстван от постоянен дискомфорт и непълно възстановяване. Обявила, че завела иск, за да търси правата си /макар и до момента ищецът да не получил искова молба/. За поголямо психологическо въздействие върху обществеността била публикувана и нейна снимка, като не било ясно нито кога била направена, нито каква била причината за оточното й око. По този начин, чрез комбинация от изброяване на неверни, недоказани и обидни твърдения на ответника, „подкрепени“ със снимков материал за „автентичност“, но без реални доказателства, била създадена изключително негативна представа за ищеца Д. Е..

2/ три дни по-късно, на 18.08.2020г., последвал нов разказ на ответника Р. в интернет медията „Пик.бг“, в статия със заглавие: „Жена пострада тежко от дерматолог при поставянето на конци в лицето“. В статията „градацията“ на сигурност, доказаност и установеност била толкова очевидна, че незапознат човек да приеме за действителни факти, които били заклеймяващи ищеца като лекаря, обезобразил жената. Текстово била копирана предходната статия, но ответникът предоставила още снимки и 4 медицински документи, които препращали към предоставени от пациента данни.

Освен твърденията за заведен иск, била публикувана и нотариалната покана.

3/ разказът си ответникът Р. възобновила на 09.10.2020г. в сайта на „Скандал“ в статия със заглавие: „Пострадалата от дерматолога д-р Е.: Гласувах прекалено дълго доверие“. Внушението за непрофесионализъм било подчертано с твърдението, че секретарката Х. й извършила манипулацията радио честотата. Затвърдени били вече изнесените данни и обществената нагласа, че д-р Е. бил некомпетентен лекар и недобър специалист. Създала се негативна нагласа в обществото и практиката му на лекар и преподавател в съответната област.

Ищецът бил специалист със съответните професионални, морални, етични, практически и научни познания и опит. Нямал вина за възникналата алергична реакция на ответника, не била доказана й действителната причина за алергичния оток.

Възможните причини били различни – разчесване, неспазване на предписания й режим, храна, алкохол, козметика, препарати за почистване на дома и др., с които била в контакт. Не й инжектирал йодасепт. Нямало основание да се вменява каквато и да е отговорност на лекаря. Въпреки това той направил всичко, за да осигури на ответника Р. най-доброто лечение. Съдействал й дори да замине за клиниката в Грузия и поел пътните й разходи. Ответникът си позволила да постави на ищеца „присъда“ в статиите, и с това си незаконосъобразно поведение уронила престижа на ищеца, името му и достойнството му на признат специалист на национално и европейско ниво, на преподавател, на собственик и управител на клиники за дерматологично лечение.