Решение № 1128 от 15.06.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1128

Сливен, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - IV състав, в съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИГЛИКА ЖЕКОВА

При секретар ВАНЯ ФЪРЧАНОВА като разгледа докладваното от съдия ИГЛИКА ЖЕКОВА административно дело № 20267220700236 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 107 ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).

Образувано е по жалба на Д. Л. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-38-0966/24.04.2026 г., издадена от Главен инспектор при Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе В ЧАСТТА по т. 2, с която на основание чл. 106а ал. 1 т. 4 б. „б“ от Закона за автомобилните превози е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № ********* на Д. Л. К., г. на РБългария, с [ЕГН], с адрес [населено място], ***, [жк], издадено от МВР – Сливен на 24.09.2025 г. до отстраняване на нарушението, но не повече от една година.

В жалбата се релевират доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди, че задължително в заповедта следвало да се посочи кой законов текст е нарушен с неговата цифрова и словесна квалификация, за да можело поне индиректно да се формулира извод какво точно нарушение е извършил жалбоподателят. Не ставало ясно от съдържанието на акта и какво точно административният орган наричал „нерегламентиран превоз на пътници“, доколкото не било известно да съществува забрана за превоз на пътници извън хипотезите по т. 2 и т. 4, б. „б“ от § 1 на ДР на ЗАвтП. Оспорената ЗППАМ била конструирана единствено въз основа на АУАН, който пък се крепят ла обяснения на лице, което е напълно н. и имало д. във владеенето на б. е., а и към момента на проверката било у. а.. Всички лица в автомобила работели по трудов договор във Франция при френски работодател в сферата на селското стопанство и били освободени за един месец преди отново да встъпят в трудовите си задължения след средата на м. май 2026 г. Пътуването било финансирано от работодателя, като за целта била подпомогната финансово М. К. да закупи процесния автомобил, а на Д. К. били преведени средства, необходими за закупуване на гориво и плащане на пътни такси. Така този превоз съдържал повечето от характеристиките на превоз за собствена сметка, в случая – пътници. Излага и други съображения в подкрепа на твърдението си за незаконосъобразност на атакуваната заповед. Моли съда да отмени същата, с претенция за присъждане на разноски.

В съдебно заседание оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. С. М. от АК - Русе, който поддържа жабата и моли съда да я уважи по изложените в същата доводи. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание административният орган Г. и. в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе – С. С. И., редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Представя писмени бележки, в които изразява съображения за неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли, с възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези по административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

С оспорената заповед в частта по т. 2 по отношение на Д. Л. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк] била приложена принудителна административна мярка на основание чл. 106а ал. 1 т. 4 б. „б“ от Закона за автомобилните превози, обективирана като: “Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № ********* на Д. Л. К., г. на РБългария, с [ЕГН], с адрес [населено място], [област], [жк], издадено от МВР – Сливен на 24.09.2025 г. до отстраняване на нарушението, но не повече от една година“, за това, че 23.04.2026 г. около 15:26 ч. в гр. Русе, в района на ГКПП „Дунав мост“ в посока гр. Русе управлява МПС марка „Мерцедес Бенц“ с рег. № [Наименование], категория М1, като извършва нерегламентиран превоз на пътници – 7 бр. пътници по маршрут Франция – РБългария, като видно от снети обяснения от К. И. А., за превоза до РБългария пътуващите си разделят по 50 евро. Упоменатото административният орган описал от фактическа страна като извършван от водача обществен превоз на пътници, като към момента на проверката не представя лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници или Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, както и че превозното средство не е вписано в списък на МПС към лиценз, издаден от Министерството на транспорта и съобщенията.

Пътуващият с жалбоподателя К. И. А. посочил в обяснения, представени пред проверяващите контролни органи, че работи във Франция, свършил е сезонът и се прибира в [населено място] с посочения лек автомобил, управляван от водача Д. Л. К.; в автомобила пътуват 7 човека, като за превоза до България си разделят по 50 евро на човек (л. 33).

За така установеното от фактическа страна С. и. в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе съставил срещу водача Д. К. Акт за установяване на административно нарушение № 08110/23.04.2026 г., в който деянието било квалифицирано като такова по чл. 6 ал. 1, изр. първо, предл. първо от ЗАвтП (л. 27). Въз основа на така съставения АУАН е издадена и оспорената Заповед за прилагане на ПАМ № РД- 14-38-0966/24.04.2026 г. (л. 9-10).

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, които не бяха оспорени по предвидения законов ред. Въз основа на същата съдът формира следните изводи от правно естество:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество, същата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна, при следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е заповед, с която в обжалваната част е приложена принудителна административна мярка по чл. 106а ал. 1 т. 4 б. „б“ от ЗавтП, като по отношение на жалбоподателя е разпоредено временно отнемане на СУМПС до отстраняване на нарушението, но не повече от една година. Съобразно изискването на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с визираните от оспорващата страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация" или от упълномощени от него лица. Със Заповед № РД-01- 67/29.02.2024 г. на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП и чл. 7, т. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", изпълнителният директор на ИА "Автомобилна администрация" е упълномощил изрично посочени в заповедта длъжностни лица, които да прилагат ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП, в това число по т. 5 и заемащите длъжност Г. и. в областен отдел „Автомобилна администрация“ в ГД „Автомобилна инспекция“. Оспорената заповед е издадена от Г. и. в Областен отдел "Автомобилна администрация" – Русе към РД АА-Русе, надлежно овластен, предвид което съдът приема, че актът е постановен от материално компетентен орган.

Заповедта в частта й по т. 2 отговаря и на изискванията за форма и съдържание на административен акт. Изрично в нея е посочено правното основание за налагане на принудителната административна мярка - чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАвтП, както и фактическото основание - извършване на международен обществен превоз на пътници без да представя към момента на проверката лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници или Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, като от направена справка в информационните масиви на ИА „Автомобилна администрация“ е установено, че международният обществен превоз на пътници се извършва без за моторното превозно средство с рег. № [Наименование]да има издадено заверено копие към лиценз на Общността и същият не е вписан в списък на моторните превозни средства към лиценз, издаден от МТС. В акта са посочени и всички релевантни факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на нормативно регламентираните материалноправни предпоставки, с които законът свързва прилагането на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" от ЗАвтП, а именно извършен на 23.04.2026 г. от К. международен обществен превоз на пътници с автомобил при липсата на изискуемите от закона документи за осъществяване на дейността.

Противно на твърденията на оспорващата страна, съдът не установява в производството по издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Заповедта е издадена след изясняване на фактическата обстановка, поради което оплакването за нарушаване на чл. 35 от АПК е неоснователно.

Фактическите констатации, на които се основава оспорената заповед, са обективирани в съставения АУАН и в писмените обяснения на пътник, като въз основа на същите е издадена и процесната заповед.

При преценка на доказателствата и относимите материалноправни норми настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваният административен акт е постановен и в съответствие с материалния закон.

Разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАвтП предвижда, че за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Жалбоподателят не отрича факта, че е управлявал провереното МПС. В обясненията си пред проверяващите контролни органи К. А. – пътник в превозното средство заявява, че работят сезонно във Франция, като за превоза пътуващите 7 човека си разделят по 50 евро на човек, а автомобилът е с водач Д. К.. В тази връзка обоснован се явява изводът на ответния административен орган, формулиран в процесната ЗППАМ, че водачът извършва обществен превоз на пътници. Съгласно чл. 6, ал. 1, изр. 1 ЗАвтП, обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници без издаден лиценз и удостоверение в закона, е предвидено налагането на ограничителните мерки, нормирани в чл. 106а от ЗАвтП. Легална дефиниция на понятието "обществен превоз" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП, а именно: всеки превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.

Обстоятелството, че превозът е бил осъществяван срещу заплащане се доказва от представените по делото писмени сведения, снети от пътник в автомобила – К. А., който, както се отбеляза по-горе, сочи, че всички 7 пътници заплащат за превоза по 50 евро. Наведеният в тази връзка довод в жалбата, че лицето, дало сведенията не в. б. е. и е било под в. на а. от една страна са недоказани, а от друга сведенията съставляват годно доказателствено средство, като част от административната преписка. Установените в същите данни не са оборени в хода на съдебното производство, като формулираното в жалбата доказателствено искане за разпит на А. в качеството на свидетел е оттеглено в съдебно заседание. Предвид това съдът приема, че писмените сведения, дадени от пътник в превозното средство удостоверяват надлежно съдържащите се в тях обстоятелство, доколкото са снети по реда на чл. 44 от АПК, като са подписани собственоръчно от лицето. Налице е извършен "обществен превоз", тъй като е било договорено заплащане от К. И. А. и Д. Л. К., което обосновава икономическа облага за собственика на автомобила и/или водача, установено от дадените от А. сведения, а в последните се съдържат данни, че и останалите пътници в автомобила са заплащали по 50 евро на водача К..