Решение № 1478 от 15.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1478 гр. Варна, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20253110201887 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано след като с решение по КАНД №612/2025г. по описа на АдмС-Варна е отменено решение на ВРС, постановено по АНД №5018/2024г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Въззивното производство е образувано по жалба на Б. С. Ч., ЕГН ********** , с адрес: гр. Варна ул. „***“ №*, ет.*, ап. *, депозирана чрез процесуален представител адв. Д. В. от ВАК против Наказателно постановление № 24-0819-002808/04. 09.2024г. издадено от Началник група в ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“ - Варна, с което са й наложени: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл.5,, ал.1 , т.1 от ЗДвП и 2/ административно наказание „глоба“ в размер на 80 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяната на НП като незаконосъобразно и неправилно.

Оспорват се посочените в НП като допуснати нарушения на ЗДвП. Излагат се аргументи за недоказаност на административните обвинения. Изложени са съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, а именно в АУАН и НП не се съдържат задължителните според нормите на чл.42 и 57 от ЗАНН реквизити, в това число не са посочени обясненията и 1 възраженията на нарушителя, не са посочени имената и адреса на пострадалото лице, липсва ясно и недвусмислено посочване на законовите разпоредби, които са нарушени.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призована, не се явява лично.

Представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания. Ангажира гласни доказателства чрез разпита на доведен в с.з. свидетел. В пренията си по съществото на делото моли НП да бъде отменено на посочените в жалбата основания и в полза на въззивницата да бъдат присъдени сторените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, за направата на които ангажира писмени доказателства.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото е ангажирано писмено становище за законосъобразност и обоснованост на издаденото НП на надлежно упълномощен процесуален представител-юрисконсулт. В становището се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Б. С. Ч. е правоспособен водач на МПС за категория „В“ и АМ” от 1997г. През годините, в периода 2003г. до 2023г. срещу нея са били издадени и влезли в сила общо 2 наказателни постановления и 1 фиш за нарушения на ЗДвП.

Към 2024г. възз. Ч. управлявала лек автомобил марка „Мазда 3” с рег.№ В1210ВК, сив на цвят, регистриран в сектор ПП-Варна на името на Ч.И.Ч..

На 15.04.2024 г., около 07:40 ч., въззивницата Б. Ч. се намирала на паркинга пред бл.

12, ул. „Васил Чекаларов“, в гр. Варна, като с горепосочения, управляван от нея автомобил, предприела маневра за излизане от реда на успоредно паркирани на пътното платно автомобили. В автомобила й се намирало детето й. Зад нейния автомобил бил паркиран лек автомобил „Ауди А4“ с рег.№ К 6653 АТ , управляван от св.С. Д.. При предприемане на маневрата за излизане от реда на паркирани автомобили, възз. потеглила назад, при което блъснала паркирания зад нейния лек автомобил „Ауди А4“ с peг. № К6653АТ, с което му причинила имуществени вреди.

Действията й били възприети от св.Д., който в това време се намирал до служебния си автомобил и видял, че въззивницата давайки назад, блъска автомобила му, като последният се разклатил. Св.Д. излязъл на пътното платно и започнал да маха и да свири към въззивницата, с цел да я спре, но въззивницата не спряла, а продължила по пътя си. Св. Д. бързал за работа и също потеглил от мястото на произшествието със служебния си автомобил.

В 09:59ч. същия ден от работното си място в гр.Девня, св. Д. подал сигнал на тел.112 за случилото се. Дежурният оператор го посъветвал да подаде писмен сигнал в Сектор ПП-Варна, което той сторил още на 15.04.24г..

2

Във връзка с подадения от св.Д. сигнал за настъпилия пътен инцидент, на 22.04.24г. въззивницата била издирена от св.К. Д.- автоконтрольор в Сектор ПП-Варна, на когото била възложена проверката по сигнала. Възз.Ч. попълнила декларация , че в процесния ден и час автомобилът се е управлявал от нея. На автомобила на въззивницата и на този управляван от св.Д. били изготвени фотоснимки от органите на реда, при които било констатирано, че по предната лява част на автомобила, управляван от Д. има охлузване в областта на бронята. Бил съставен и протокол за ПТП.

На 22.04.24г. срещу жалбоподателя Ч. бил съставен АУАН, в който били описани допуснатите от нея, според актосъставителя нарушения на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.

123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на въззивницата, която го подписала с отбелязване, че има възражения. Писмени възражения срещу акта били депозирани в срока по чл.44 от ЗАНН.

Във връзка с постъпилите възражения от Ч., наказващият орган назначил комисия от пет членове- служители на Сектор ПП-Варна, които излезли със становище, че АУАН е правомерен и законосъобразен.

АНО изцяло възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя и впоследствие издал срещу възз. атакуваното НП, с което му били наложени: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и 2/ административно наказание „глоба“ в размер на 80 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. НП било връчено лично на жалбоподателката на 28.11.2024г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни , писмени и веществени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки за нарушител/водач, протокол за ПТП, декларация по чл.188 от ЗДвП, справка за собственост на автомобила, описи на щети по застрахователна претенция, фотоснимки, звукозаписи от тел.112 и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от свидетеля К. Д.. Неговите показания изцяло кореспондират с останалите гласни, писмени и веществени доказателства по делото.

Като искрени, логични и незаинтересовани от изхода на делото, съдът кредитира и показанията на св. С. Д.. Макар свидетелят да е пострадал от пътния инцидент, то в настоящото производство той не е пряко заинтересован от изхода на делото. Неговите показания за случилото се на 15.04.2024г., около 07:40ч. на паркинга пред бл. 12 на 3 ул. „Васил Чекаларов“, в гр. Варна кореспондират изцяло с показанията на св.Д., както и с останалите кредитирани от съда писмени, гласни и веществени доказателства.

В хода на съдебното следствие от страна на въззивницата бяха ангажирани гласни доказателства чрез показанията на неин съсед – св.М.С.. От показанията на тази свидетел прави впечатление, че той излага детайлно срещата си с въззивницата и сина й на паркинга пред блока, в който живеят, детайлизира разговора, който са водили сутринта, но не може да посочи датата на случилото се, а единствено, че се касае за ден понеделник през месец април през миналата година. Само, че месец април 2024г. има пет понеделника, според календара за 2024г., като не е ясно, за кой точно от тези понеделници се отнасят показанията му. Нещо повече, св. С. твърди, че възз. е споделила с него, че друг съсед твърди, че е ударила автомобила му, като сочи, че тя му е показала автомобила на св.Д.. Твърди, че е огледал пострадалия автомобил и че не установил по него следи от автомобила на Ч.. Сочи, че по автомобила на Д. няма следи от автомобила на Ч., тъй като последният имал теглич. Само, че видно от приложените по делото фотоснимки автомобилът на Ч. няма теглич, а от приложените по делото фотоснимки, включително и тези представени от Ч. е видно, че по предната лява броня на автомобила на Д. ясно личат следи от охлузване. Всъщност съда няма основание да се съмнява в показанията на С., че се е случвало да се срещне със съседката си Ч. на паркинга пред блока, в която живеят през месец април 2024г., както и , че в последствие, тя е споделила с него, че има оплакване, че е ударила друг автомобил на паркинга, но неговите показания няма как да бъдат отнесени към конкретния пътен инцидент, още повече, че видно от показанията на св.Д. други очевидци на случилото се, освен Д., не са установени. В случай, че действително св.С. се е видял с Ч. в процесния ден, то няма никаква логика св.Ч. да не съобщи това на органите на полицията, да не го посочи като очевидец на случилото се дори във възраженията депозирани от нея по АНП на 26.04.24г., а да го ангажира да свидетелства едва в хода на съдебния процес. Очевидно е, че възз. ангажира гласни доказателства с цел избягване на административнонаказателна отговорност. Така или иначе, поради противоречията на показанията на св.С. с останалите кредитирани от съда доказателства, още повече, че свидетелят видно не е запознат дори с особеностите на МПС управлявано от въззивницата/щом твърди, че то има теглич, а същото няма/, съдът не намери опора в наличните данни по делото да кредитира тези показания на С. като относими към конкретния пътен инцидент, а ги оцени като стремеж за оказване на помощ на свой съсед.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

4

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 11.12.2024г. видно от пощенското клеймо , с което жалбата е изпратена на Сектор „ПП“/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор при сектор „ПП, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които те са извършени.

Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушенията, на обстоятелствата, при които са извършени, на доказателствата, които потвърждават извършените административни нарушения. Съдът не споделя възраженията наведени в жалбата, че при издаването на НП са нарушени административнопроизводствените правила. Обстоятелството, че в АУАН не са посочени възраженията на нарушителя, че не се съдържат имената , адреса и ЕГН на лицето, на което са причинени материални щети, както и че в НП не са описани доказателствата, че не са посочени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, не съставлява съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи административнонаказателното производство.