Определение № 154 от 09.02.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 154 гр. Перник, 09.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Диана Мл. Матеева като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Въззивно частно гражданско дело № 20231700500114 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба от Л. Т. Д. ЕГН ********** с.*** общ.*** и чрез адв.Д. М. САК

СРЕЩУ: Определение № 4037/27.11.2022 по гр.дело № 3116/2022г. по описа на РС Перник, с което съдът е прекратил производството по делото, като е приел, че исковата молба е нередовна поради непълнота и неясноти, както и че не са отстранени дадените от съда указания. Счита определението за незаконосъобразно, иска отмяна на същото. Претендира разноски.

В законоустановения срок е депозиран Отговор на частната жалба от КРЕДИТ ТАЙМ ЕООД чрез адв.М. П. –пълномощник.

Искат постановяване на определение, с което да се остави без уважение 1 частната жалба. Претендират разноски.

Съдът, след като разгледа материалите по делото, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Л. Т. Д., срещу „Кредит Тайм“ ЕООД. В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за паричен заем № ***, и срок на договора – ***, съгласно който, на ищецът бил отпуснат заем в размер на 2200.00 лева, като след сключване на договора, бил уведомен, че следва да заплати допълнителни такси, касаещи обезпечение на кредита. Твърди, че е заплатил сумите по главницата, като е изложил доводи за нищожност на сключения между страните договор за заем, за който твърди че противоречи на разпоредби от ЗЗК и ЗЗД. Отправил е искане към съда да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 50.00 лева, представляваща допълнително възнаграждение за кредитора „Кредит Тайм" ЕООД, по Договор за паричен заем № ***.

С разпореждане от 09.06.2022г., съдът е оставил производството по делото без движение, като е дал указания на ищеца да посочи своя личен адрес; да уточни на коя дата твърди, че е сключен процесния договор, и изложи обстоятелства за условията, при които е сключен процесния договор – срок на договора, начин на погасяване и др.; да конкретизира платил ли е ищеца сумите по процесния договор или не; в случай, че са платени ищеца да посочи кога е последното извършено от него плащане; да обоснове правния си интерес от предявяване на иска, при положение, че в исковата молба няма изложени твърдения ответникът да търси изпълнение на процесното вземане, като в съответствие с изложеното в обстоятелствената част на иска да уточни своето искане към съда.

Постъпила е молба от 06.07.2022 г., по която съдът е приел, че ищецът е отстранил в срок нередовностите на исковата молба, като с разпореждане от 11.07.2022 г. е постановил препис от исковата молба и уточнителната такава да бъде връчен на ответната страна, с указания за подаване на отговор в едномесечен срок.

На 22.08.2022 г. ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е противопоставил възражения за нередовност на предявения иск, 2 поради което с разпореждане от 02.09.2022 г., на основание чл.129, ал.2, вр. ал.4 от ГПК, съдът е оставил производството по делото без движение, като е дал указания на ищеца да уточни какво представляват процесната допълнителни суми от 50.00 лева – дължима такса, неустойка, или договорна лихва, и в коя клауза от договора е уговорено между страните дължимост на процесното допълнително възнаграждение; в случай, че между страните няма уговорена такава клауза в процесния договор, да посочи на какво основание ответника претендира сумата от 50.00 лева, представляваща допълнително възнаграждение по процесния договор, и как е известен ищеца от ответника, че дължи процесната сума, както и да уточни своето искане към съда, като посочи в петитума на исковата молба, какво представлява процесната сума от 50.00 лева.

Постъпила е молба от 26.09.2022 г., в която ищецът е посочил, че обичайна практика на ответника е да начислява такси по нищожни клаузи, формулирани като „Такса експресно разглеждане“ и такса „индивидуално предложение“, като съдът е приел, че ищецът не е отстранил констатираните от съда нередовности в срок, поради което с разпореждане от 26.09.2022 г., съдът отново е дал указания на ищеца да посочи какво представлява процесната допълнителна сума от 50.00 лева – дължима такса, и в случай че това е така, да посочи каква по вид такса ответника претендира от ищеца, или дължима неустойка, или дължима договорна лихва; да обоснове правният си интерес от предявяване на иска, като посочи, как ответника претендира процесната сума от ищеца, респ. какви действия е предприел спрямо ищеца за процесната сума, и как ищеца е разбрал за дължимостта на процесната сума; както и да формулира ясно искане към съда, в което да посочи, какво представлява процесната сума от 50.00 лева, като уточни какво точно допълнително възнаграждение представлява тази сума.

Постъпила е молба от 17.10.2022 г., в която ищецът е посочил, че допълнителното възнаграждение е заплатено по неравноправна клауза, и не представлява договорна лихва.

Първоинстанционният съд е счел, че в депозираната молба ищецът не е отстранил констатираните от съда нередовности в предявения иск, поради което с разпореждане от 18.10.2022 г., ПРС за пореден път е дал указания 3 на ищеца да посочи какво представлява процесната сума от 50.00 лева, дължима такса, и в случай че това е така, да посочи каква по вид такса ответника претендира от ищеца, или дължима неустойка, както и да формулира ясно искането си към съда, като посочи, какво представлява процесната сума от 50.00 лева, и уточни какво точно допълнително възнаграждение представлява тази сума.

Постъпила е молба от 17.11.2022 г., в която ищецът за пореден път сочи само, че иска да бъде осъден ответника да му заплати процесната сума от 50.00 лева, представляваща претендирано възнаграждение по неравноправна клауза съдържаща се в Договор за паричен заем № ***.

Първоинстанционният съд, предвид посоченото в поредната постъпила от ищеца молба, е намерил, че страната не е отстранила в срок констатираните от съда нередовности в предявения иск, като е останало неясно какво представлява процесната сума от 50.00 лева, дали представлява дължима такса или неустойка по процесния договор.

Също така първоинстанционният съд е намерил, че въпреки многократно ясно дадените на ищеца указания за отстраняване на нередовностите в предявения иск, исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, поради което е счел, че са налице предпоставките на чл.129, ал.3 вр. ал.2 от ГПК, за връщане на исковата молба ведно с документите към нея на „Л. Т. Д. , поради неотстраняване на нередовностите в определения от съда срок и с горепосоченото определение е прекратил производството по делото.

С оглед доводите изложени в частната жалба, както и съобразявайки приложимото право, настоящият съдебен състав намира, че частната жалба се явява основателна, респ. обжалваното определение на Районен съд Перник следва да бъде отменено по следните причини:

Действително, съгласно чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК исковата молба следва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, както и посочване в какво се състои искането. Въз основа на това 4 задължително съдържание на исковата молба, съдът следва да даде правна квалификация на иска, а ответника да разбере каква е насочената срещу него претенция. С исковата молба на ищеца се определят рамките, в които съдът дължи произнасяне, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, поради което в обстоятелствената част на исковата молба следва да бъдат изложени всички обстоятелства, въз основа на които ищецът търси защита на свои лични и имуществени права по конкретното правен спор.

Когато констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията на закона, съдът е длъжен да даде ясни и изчерпателни указания на ищеца по начин, по който те могат да бъдат възприети от страната, което съдът е сторил многократно и неизпълнението им е основание за прекратяване на делото.

В този смисъл са Определение № 512 от 3.11.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3026/2016 г., IV г. о., ГК, Определение № 216 от 25.04.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 690/2016 г., II т. о., ТК и др.

Предвид изложеното съдът е дал многократни указания до ищцовата страна, да уточни какво представлява процесната сума от 50.00 лева – дължима такса или неустойка по процесния договор

В депозираните от ищеца уточнителни молби се сочи, че същата представлява претендирано възнаграждение по неравноправна клауза от Договор за паричен заем № ***.

В уточнителните молби ищецът многократно сочи, че сумата от 50.00 лева, не се дължи от него, поради това, че същата представлява претендирано от ответника възнаграждение по неравноправна клауза съдържаща се в процесния договор, но при така изложеното, както в исковата молба – досежно нищожност на всички отделни клаузи от процесния договор, така и в уточнителните молби, за възнаграждение по неравноправна клауза от договора.

Следва да се има предвид, че се касае за отрицателен установителен иск .

Съгласно Решение № 27 от 06.08.2020 по к.гр.дело № 2662/2019 на 5

ВКС –

„Когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право. При отрицателен установителен иск се твърди, че оспорваното право никога не е възниквало, поради което и ищецът не би могъл и да сочи юридически факт, от който такова право се поражда, но може да оспори съществуването му“ Т.е. ищецът пред първоинстанционния съд твърди, че претендираната от ответника сума никога не е била дължима, и то по посочения договор.

Съдът в противоречие с практиката на ВКС е искал да се докаже основанието, на което сумата не се дължи.

Според ВКС, а и в конкретния случай, ответникът следва да докаже на какво правно основание се е породило претендираното от него вземане / и отбелязано в ЦКР/

При отрицателен установителен иск силата на пресъдено нещо има пошироки обективни предели от установителен иск – правото, което е било негов предмет, се отрича без оглед на някакво конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания.респективно, при отхвърляне на такъв иск, силата на пресъдено нещо има за предмет съществуването на правото, което ответникът е установил с индивидуализиращи белези

В този смисъл решение № 101 от 13.11.2020 по к.т.дело № 2489 / 2019г. на ВКС

Поради това и следва да се приеме, че в исковата молба ясно са посочени индивидуализиращите белези – това е договорът за потребителски кредит с посочен номер и дата, като се оспорват всички вземания на кредитора извън главница и договорна лихва. Освен това, самият договор за потребителски кредит е активен към момента.

При горните съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен, а делото- върнато на същия първоинстанционен състав за продължаване съдопроизводствените действия.

6

Предвид характера на производството, разноски не се дължат.

Предвид горното, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гражданско дело № 114/2023г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник.

ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Перник на същия съдебен състав, за продължаване на съдопроизводствените действия

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

7