Решение № 8092 от 21.12.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

……………….

София,

20.12.2018 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ

СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ

„Б“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: мл. съдия

СТАНИМИРА И.

АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 2539 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 271 ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „А.Б.“ ЕООД срещу Решение № 243961/19.10.2017 г. по гр. дело № 47828/2013 г. на Софийския районен съд, 79. състав, в частта, с която въззивникът е осъден да плати на „П.к. „Д.“ АД сумата от 291, 20 лева – обезщетение за вреди от публикация от 23.07.2013 г. със заглавие „Д. се е превърнала в спомагателна каса заП.“ и от 06.08.2013 г. със заглавие: „КФН потвърди разкритията на БГНЕС за източване на ПОК „Д.“, настъпили през периода 23.07.2013 г. – 15.11.2013 г. и изразяващи се в разходи за труд за обработка на заявления на 84 броя осигурени лица, изразили желание да напуснат пенсионните фондове, управлявани от „П.к. „Д.“ АД, и разходи за хартия, пощенски и куриерски услуги за прекратяването на участието на същите 84 лица, ведно със законната лихва върху горепосочената сума за периода от 20.11.2013 г. до окончателното ѝ изплащане.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост и протИ.речие с материалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно бил приел, че публикацията изнася данни за конкретен факт, като се твърди, че използваният израз „източване“ на пенсионносигурителните фондове бил такъв за оценка на определени събития, а не за изнасяне на факти. Твърди се, че според представени от Комисията за финансов надзор за периода от 2004 г. въззиваемото дружество – „П.к. „Д.“ АД, било на загуба и нямало реална доходност. Излагат се доводи, че използваната дума „източване“ била използвана за илюстрация на негативни процеси при управлението на пенсионните фондове, за които били направени изводи от фактически материали, с които медиите са разполагали. Излагат се доводи, че претендираните като разходи средства за наемане на работници и за консумативи били всъщност резултат от присъщата дейност на пенсионносигурителните дружества, а не конкретно от журналистически публикации. Твърди се, че представените анкетни карти на напусналите лица били предварително подбрани и изготвени с цел да насочат напускащите към посочване, че напускат именно поради публикациите, посочени в исковата молба. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която исковете са уважени, и тяхното отхвърляне в цялост, като съответно бъде изменено същото и в частта за разноските съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция.

Постъпил е отговор на жалбата от „П.к. „Д.“ АД, с който жалбата е оспорена. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част. Твърди се, че първоинстанционният съд не е коментирал дали е налице източване, а дали изнесените в статията факти са верни, като тежестта за доказване на това обстоятелство лежала върху въззивника, а той не бил посочил никакви доказателства. Сочи се, че не се доказва пенсионните фондове на „П.к. „Д.“ АД да са инвестирали 100 милиона лева в дружества на И.П., а е доказано, че са инвестирани под 20 милиона лева и всички инвестиции на фондовете са били печеливши, като била реализирана печалба от общо 1 763 381, 75 лева.

С това било доказано, че с това средства от пенсионните фондове не са били прехвърляни на дружества на И.П., както се твърди в статиите, публикувани от въззивника. Излагат се доводи, че и други изложени в статиите твърдения са неверни. Сочи се, че неверни били и твърденията в статиите, че въззиваемото дружество не било изпълнило предписания на Комисията за финансов надзор, като били представени доказателства, че това се е случило. Сочи се, че наведените във въззивната жалба доводи за отрицателна доходност на „П.к. „Д.“ АД са били направени за пръв път пред въззивната инстанция, поради което не следва да се разглеждат като преклудирани. Излагат се доводи, че представените в статиите факти не били предварително проверени, което съставлявало нарушение на Етичния кодекс на българските медии, приет от въззивника БГНЕС, с което е установено и протИ.правно поведение. Изложени са подробни мотиви в тази насока. Твърди се, че установените от първоинстанционния съд вреди са в пряка причинно-следствена връзка с протИ.правното поведение на въззивника, тъй като единствената причина дружеството да администрира преместването на осигурителните вноски на 84 лица са били публикациите на въззивника БГНЕС. Отрича се това да са присъщи на пенсионноосигурителната дейност разходи, тъй като не биха настъпили, ако не беше налице отказ на посочените 84 лица. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част и присъждане на разноски.

В съдебното заседание страните не излагат нови доводи, а представителят на въззивника поддържа, че представените по делото анкетни карти са формулирани подвеждащо, поради което не отразяват връзка между статиите и напускането на осигурени лица.

В писмени бележки въззивникът – „А.Б.“ ЕООД, поддържа, че за създаване на процесните публикации е била използвана публичнодостъпна информация, включително и данни за отрицателната доходност на пенсионните фондове. Поради това се поддържа, че липсват твърдения за засягащи имиджа на дружеството неистински обстоятелства. Още веднъж ес излагат аргументите, че извършените разходи са присъщи за дейността на въззиваемото дружество, а не следствие от конкретната публикация, както и че представените по делото анкетни карти са подвеждащи. Излагат се и доводи, че журналистите на въззивника не носели вина за съдържанието на публикациите, тъй като представяли обществено значими факти.

Първоинстанционният съд е приел в мотивите на решението си, че страните не спорят, че въззивникът „А.Б.“ ЕООД е отпечатал на 23.07.2013 г. в притежавана от него страница в интернет твърдения, че ПОК „Д.“ АД е инвестирало средства от управляваните от него пенсионни фондове в размер на 100 милиона лева в дружества на И.П., с което „щедро финансират“ последните, а с това се постига „посягане към вноските за втора пенсия на лицата, осигурени във фондовете“, което има за резултат „изсмукване на нарастващите активи на пенсионните фондове“. Сочи се още, че само „неколкократните намеси на Комисията за финансов надзор засега успяват да стопират пълното източване на Д.“, а мениджмънтът на „Д.“ е отказал да изпълни предписание на същия орган. Съдът е приел, че липсват доказателства за пълния обем на извършените сделки на въззиваемото дружество – ПОК „Д.“ АД, с финансови инструменти на дружествата, описани в публикациите, но не е установено и тези сделки да са имали негативен ефект върху баланса на пенсионноосигурителните фондове. В мотивите е възприето, че твърдението, че е налице „източване“ на тези фондове е твърдение за факт, а не оценъчно такова, и верността му следва да се докаже от лицето, което го е заявило – въззивникът „А.Б.“ ЕООД. Установено е, че са издадени и административни актове на комисията за финансов надзор с адресат – въззиваемото дружество ПОК „Д.“ АД, с които са дадени предписания същото да не закупува повече корпоративни облигации на дружествата „А.Е. Х.“ ЕАД и „А.Е.“ ЕАД, както и да продаде вече придобитите такива. Първоинстанционният съд е установил, че липсват доказателства за неизпълнение на тези предписания, а същите не установяват вреди за въззиваемото дружество или управляваните от него фондове, а наличие на отказ за одобрение на извършените сделки от административния орган, който трябва да допусне извършването им. Установено е още, че на 06.08.2013 г. е публикувана от „А.Б.“ ЕООД, отново в интернет, и статия със заглавие „КФН потвърди разкритията на БГНЕС за източване на ПОК „Д.“.

Установено е, че в статията се цитира единствено предоставена от Комисията за финансов надзор информация, която установява наличието на задължителни предписания, но не и потвърждение за източване на управляваните от ПОК „Д.“ АД фондове, а самата Комисия за финансов надзор е посочила, че не е коментирала публикациите на БГНЕС, а само е представила съдържанието на решенията си.

Първоинстанционният съд приема, че липсват данни да е извършена добросъвестна проверка на твърденията , изнесени в статията от 23.07.2013 г., а дори и да е можело да се приеме, че същите имат някаква степен на основателност, публикацията от 06.08.2013 г. със сигурност съдържа неверни твърдения, тъй като изложеното в статията не кореспондира с представения от Комисията за финансов надзор официален отговор.

Първоинстанционният съд е приел, че по делото е установено, че въззиваемото дружество – ПОК „Д.“ АД, е претърпяло вреди от публикацията, тъй като се е наложило да направи разходи за обработване на заявленията на 84 осигурени лица, които са напуснали управляваните от него пенсионни фондове. Установил е, че причинно-следствена връзка между напускането на осигурените лица и информацията от статиите е установена чрез подадените от същите анкетни карти. Поради това е уважен искът за възстановяване на направените административни и канцеларски разходи по прехвърлянето на партидите на тези лица в размер на 291, 20 лева (установени със счетоводна експертиза), но е отхвърлен искът за обезщетяване на разходите за привличане на същите тези лица в управлявани от ПОК „Д.“ АД пенсионни фондове, тъй като това са разходи, извършени преди датата на деликта, а до датата на напускане на осигурените лица ПОК „Д.“ АД е управлявало набраните от тях средства и е събирало такси върху тях, с което е увеличило имуществото си.

При служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на чл. 269 ГПК настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до нищожност на решението. Решението е постановено по предявен иск при липса на абсолютни и относителни процесуални пречки, поради което същото е допустимо.

По изложените във въззивната жалба оплаквания за правилност на първоинстанционното решение настоящият съдебен състав намира следното:

Между страните по делото и пред въззивната инстанция не се спори, че „А.Б.“ ЕООД е публикувало на страницата си в интернет статиите от 23.07.2013 г. със заглавие „Д.“ се е превърнала в спомагателна каса наП.“ и от 06.08.2013 г. със заглавие „КФН потвърди разкритията на БГНЕС за източване на „Д.“, в които се съдържат твърдения, че фондовете, управлявани от ПОК „Д.“ АД са били източвани от дружества на И.П., който „посягал“ към парите за втора пенсия на осигурените, и тези действия били спрени единствено от бързите действия на държавния регулатор – Комисията за финансов надзор, чиито актове обаче ПОК „Д.“ АД отказвало да спазва. С това се установява една от предпоставките за присъждане на обезщетение за действия на лица, на която е възложена работа (чл.

49 ЗЗД) – възлагането на работа от страна на „А.Б.“ ЕООД, като същото не спори, че именно негови служители са изготвили и публикували посочените две статии.

Оспорват се другите фактически елементи, които обосновават претенцията за вреди от извършено от контролирани от юридическо лице физически лица непозволено увреждане (чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД) – наличие на протИ.правно поведение на служителите на въззивника, установени вреди за имуществото на въззиваемото дружество, причинна връзка между поведението и вредите, и вина на служители на въззивника, като са изложени различни възражения.

По отношение на първия елемент от фактическия състав, който дава основание за уважаване на предявения иск – протИ.правното поведение на служители на въззивника, се излагат възражения, че във визираните от страните статии не са изложени твърдения за факти, както и че е налице негативна доходност на пенсионните фондове в България, което означава, че изнесената в статиите информация е вярна.

По оплакването за липса на твърдения за факти в статиите, описани в исковата молба, настоящият съдебен състав намира, че при правен анализ на публикациите на дадена медия съдът трябва да вземе за изходна точка установеното в националното право престъпление „клевета“ (чл. 147 НК), което предвижда кое поведение при изнасяне на фактически твърдения е неправомерно. Съгласно систематичното тълкуване на двете алинеи на чл. 147 НК, „клевета“ е такова поведение на едно лице, при което се разгласяват на поне един човек, различен от наклеветеното лице, твърдения за това, че едно лице е извършило престъпление, или пък за факти, които по друг начин увреждат доброто има на това лице, и тези факти не са верни (не съответстват на действително случилото се). Следователно чл. 45 ЗЗД във връзка с чл. 147 НК установява забрана за излагане на неистински твърдения за факти.

Разпечатката съдържа 33 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/44743ab7-330d-4ae3-818e-ed71679b0aa5