Определение № 26097 от 18.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26097 гр. София, 18.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева

Членове:

Мая Й. Михайлова

Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511766 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Е. Л. Б. – Ш. с срещу определение от 16.07.2025 г. по гр. д. № 36101/2024 г. по описа на СРС, 157 състав, с което е обявено, че Софийският районен съд притежава международна компетентност по предявените от ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК 831919536, срещу Е. Л. Б. – Ш., британски гражданин, родена на ******** г. и С. П. Ш., британски гражданин, роден на ******** г., обективно и субективно съединени осъдителни искове за осъждане на ответниците да заплатят при условията на разделна отговорност – всеки по 1/2 от следните суми, дължими по Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 312/0013 от 23.02.2015 г., сключен с техния наследодател К.Ф. Ш., починал на 11.01.2019 г.: 17703,91 евро – неплатена главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.07.2022 г. до окончателното плащане, 676,54 евро – лихва върху редовна главница за периода от 14.02.2019 г. до 20.06.2019 г., 4349,71 лева – лихва върху просрочена главница за периода от 14.02.2019 г. до 28.04.2022 г., сумата 4839,24 евро – неустойка за просрочена главница за периода от 14.02.2019 г. до 28.04.2022 г. и сумата 196,59 евро – неустойка за просрочена редовна лихва за периода 14.02.2019 г. до 28.04.2022 г.

Постъпила е и частна жалба, подадена от С. П. Ш. с срещу определение 1 от 16.07.2025 г. по гр. д. № 36101/2024 г. по описа на СРС, 157 състав, с което е обявено, че Софийският районен съд притежава международна компетентност по предявените от ищеца „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, срещу Е.

Л. Б. – Ш., британски гражданин, родена на ******** г. и С. П. Ш., британски гражданин, роден на ******** г., обективно и субективно съединени осъдителни искове за осъждане на ответниците да заплатят при условията на разделна отговорност – всеки по 1/2 от следните суми, дължими по Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 312/0013 от 23.02.2015 г., сключен с техния наследодател К.Ф. Ш., починал на 11.01.2019 г.: 17703,91 евро – неплатена главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.07.2022 г. до окончателното плащане, 676,54 евро – лихва върху редовна главница за периода от 14.02.2019 г. до 20.06.2019 г., 4349,71 лева – лихва върху просрочена главница за периода от 14.02.2019 г. до 28.04.2022 г., сумата 4839,24 евро – неустойка за просрочена главница за периода от 14.02.2019 г. до 28.04.2022 г. и сумата 196,59 евро – неустойка за просрочена редовна лихва за периода 14.02.2019 г. до 28.04.2022 г.

Частните жалбоподатели поддържат, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно. Сочи, че тъй като са британски граждани и нямат обичайно местопребиваване на територията на РБългария компетентността на съда следва да бъде определена съобразно правилото на чл.17 във вр. чл.18, §2 от Регламент №1215/2012 г., съгласно което компетентен да разгледа спорове, свързани с потребители, е съдът на държавата членка, където потребителят има обичайно местопребиваване.

Навеждат подробни доводи, че подадената от ищеца искова молба не е съобразена с общата международна компетентност на българските съдилища съобразно разпоредбите на КМЧП. Молят съда да отмени обжалвания акт.

В отговор „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД излага съображения за законосъобразност на обжалваното определение.

Съдът, като прецени становището на жалбоподателя и обсъди събраните по делото доказателства, приЕ. за установено от фактическа и правна страна следното:

Частните жалби са подадени в срок и от легитимирано лице, поради което съдът намира същите за процесуално допустими. Разгледана по 2 същество, жалбите са неоснователни по следните съображения:

Производството по гр. дело № 36101/2024 г. по описа на СРС, 157-ми състав е образувано въз основа на искова молба на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.

„Света Неделя“ № 7, чрез адв. К.И., с която срещу Е. Л. Б. – Ш., британски гражданин, родена на ******** г. и С. П. Ш., британски гражданин, роден на ******** г., са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове за осъждане на ответниците да заплатят при условията на разделна отговорност – всеки по 1/2 от следните суми, дължими по Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 312/0013 от 23.02.2015 г., сключен с техния наследодател К.Ф. Ш., починал на 11.01.2019 г.: 17703,91 евро – неплатена главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.07.2022 г. до окончателното плащане, 676,54 евро – лихва върху редовна главница за периода от 14.02.2019 г. до 20.06.2019 г., 4349,71 лева – лихва върху просрочена главница за периода от 14.02.2019 г. до 28.04.2022 г., сумата 4839,24 евро – неустойка за просрочена главница за периода от 14.02.2019 г. до 28.04.2022 г. и сумата 196,59 евро – неустойка за просрочена редовна лихва за периода 14.02.2019 г. до 28.04.2022 г Настоящият съдебен състав споделя изложените от първостепенния съд мотиви и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

В конкретния случай Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, е неприложим, тъй като исковете, предявени от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК 831919536 са насочени към наследниците на кредитополучателя, за които няма данни да имат обичайно местопребиваване на територията на страна – членка на ЕС, в това число в България.

Следователно за определяне приложение намира КМЧП. на международната компетентност

Общата международна компетентност на българските съдилища, регламентирана в чл. 4, ал. 1 КМЧП , е налице, когато: 1. ответникът има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в Република България; 2. ищецът или молителят е български гражданин или е юридическо лице, 3 регистрирано в Република България.

За пълнота следва да се посочи и, че доколкото взЕ.нията по предявените искове произтичат от договор за кредит, сключен в РБългария и мястото на изпълнение на задълженията на страните по договора е РБългария, съгласно разпоредбата на чл. 15 КМЧП българските съдилища са компетентни по искове от договорни отношения освен в случаите по чл. 4 и когато мястото на изпълнение на задължението е в Република България или ответникът има основно място на дейност в Република България.

По изложените мотиви съдът намира, че обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от Е. Л. Б. – Ш., родена на ******** г. , срещу определение от 16.07.2025 г. постановено по гр. д. № 36101/2024 г. по описа на СРС, 157 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от С. П. Ш., роден на ******** г., срещу определение от 16.07.2025 г. постановено по гр. д. № 36101/2024 г. по описа на СРС, 157 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4