Решение № 260194 от 21.03.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 8800/2020
- Вид
- Решение № 260194
- Подписан
- 21.03.2024
- В сила
- 06.03.2026
- Състав
- ГАЛЯ ГОРАНОВА ВЪЛКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 78, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ гр.
София, 21.3.2024 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-15 състав, в публично заседание на осми декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Галя Вълкова при участието на секретаря Габриела
Владова, като разгледа докладваното от съдия Вълкова гражданско дело № 8800 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от С.С.М., ЕГН **********, срещу Министерство на външните работи, БУЛСТАТ ******, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 80 000 лв., недължимо усвоена по банкова гаранция за добро изпълнение на договор, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сума в размер на 24 355.56 лв. – законна лихва за периода 21.08.2017 г. – 20.08.2020 г.
Ищецът твърди, че с възмезден договор за цесия от 12.12.2016 г. „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ******, й е прехвърлило свое вземане срещу Министерство на външните работи, като ответникът бил уведомен за цесията на 13.07.2020 г. Посочва, че на 02.01.2013 г. между Министерство на външните работи /възложител/ и „А.Т.“ ЕООД /изпълнител/ е сключен Договор за осигуряване на самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж за срок от 36 месеца, считано от 01.01.2013 г., съгласно който изпълнителят предоставил банкова гаранция за добро изпълнение чрез „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, валидна до 03.02.2016 г.
Обезпечението пред банката било предоставено от ищеца С.С.М. чрез учредяване на залог върху вземания от спестовна сметка. На 08.02.2016 г. ответникът е усвоил предоставената гаранция за добро изпълнение в размер на 80 000 лв. Ищецът поддържа, че е липсвало основание за усвояване на гаранцията, тъй като „А.Т.“ ЕООД е изпълнило задълженията си по договора за обществена поръчка в пълен обем и качество. Счита, че не са били налице законови или договорни основания за усвояване на гаранцията към 08.02.2016 г. Претендира осъждане на Министерство на външните работи да й заплати сумата от 80 000 лв., представляваща недължимо получена от ответника гаранция за добро изпълнение по договора за обществена поръчка, ведно със законната лихва, считано от 20.08.2020 г. /дата на предявяване на иска/ до окончателното плащане на дължимата сума, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва от 24 355.56 лв., дължимо за периода 21.08.2017 г. /дата на изтичане на предоставен с покана от 13.07.2020 г.
7-дневен срок за доброволно изпълнение/ – 20.08.2020 г.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът Министерство на външните работи е ангажирало отговор на исковата молба, като оспорва допустимостта и основателността на претенцията. Посочва, че ищецът С.С.М. не е била страна по процесния договор за обществена поръчка от 02.01.2013 г., следователно се явява процесуално нелегитимирана да предяви иска. Намира, че вземането на „А.Т.“ ЕООД, доколкото то съществува, произтича от договорно основание, следователно претенцията за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД се явява недопустима. Ответникът излага съображения за неизпълнение от страна на дружеството изпълнител на задължения, поети по процесния договор за обществена поръчка, а именно – било с отнети права за издаване на билети от авиокомпании, извършващи директни полети от и до Република България, както и не е предоставяло самолетни билети при уговорените условия. Намира, че в резултат на неизпълнението ответникът е претърпял вреда в размер, надвишаващ внесената гаранция за добро изпълнение, като неизпълнението е в степен, която може да се счита за пълно неизпълнение и следователно за възложителя е възникнало правото да усвои гаранцията. Прави възражение за погасяване на вземането по давност.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
По делото е представен договор за възлагане на обществена поръчка от 02.01.2013 г. /л. 7/, с който Министерство на външните работи възлага на „А.Т.“ ЕООД, а дружеството приема за срок от 36 месеца, считано от 01.01.2013 г., да осигурява срещу възнаграждение самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж за служебни пътувания в страната и чужбина, както и при необходимост да осигурява по заявка хотелски резервации и чартърни полети. За обезпечение на поетите задължения в чл. 4.1. от договора е предвидено, че изпълнителят представя най-късно в деня на подписване на договора гаранция /банкова гаранция или парична сума/ в размер на 2% от прогнозната стойност на поръчката без ДДС, а именно 80 000 лв. Съгласно чл. 4.3. от договора при избор на безусловна неотменима банкова гаранция същата има срок от датата на издаването й до един месец след изтичането на срока на договора. В чл. 4.4. е предвидено, по-нататък, че възложителят има право да задържи гаранцията при условията на чл. 8.2.А /ако изпълнителят забави изпълнение или не изпълни три заявки за доставка на самолетни билети, в който случай се дължи и неустойка в размер на 10 000 лв./ и чл. 8.5., съгласно която разпоредба възложителят има право да прихване дължимата от изпълнителя неустойка от предоставената гаранция за изпълнение на договора.
По делото е приложена банкова гаранция за добро изпълнение, с референция 48-5560, от 24.06.2013 г. /л. 16/, с която „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД неотменяемо и безусловно се задължава да заплати на Министерство на външните работи при писмено поискване сума, ненадвишаваща 80 000 лв., представляваща гаранция за добро изпълнение, при представяне на декларация, че „А.Т.“ ЕООД не е изпълнило свои задължения по договора за възлагане на обществена поръчка. Посочено е, че банковата гаранция е валидна до 03.02.2016 г. Представен е и Договор за издаване на банкова гаранция № 48-5560/24.06.2013 г., сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и „А.Т.“ ЕООД /л. 17-20/.
Съгласно информация за изпълнението на договор за обществена поръчка № 00105-2012-0007 от 13.07.2016 г. /л. 13-15/ процесният договор е изпълнен в пълен обем, в срок и е прекратен на 31.12.2015 г., като е посочено, че сумата на банковата гаранция е усвоена от възложителя поради нарушение от страна на изпълнителя на условия, декларирани при подаване на офертата за участие в обществената поръчка, а именно използване на подизпълнители в резултат на отнета оторизация за издаване на самолетни билети на авиопревозвач „Б.Е.“ АД, считано от 07.02.2013 г. В протокол от заседание на комисията за контрол върху цялостното изпълнение на процесния договор за възлагане на обществена поръчка /л. 53-55/ е обективирана констатацията, че „А.Т.“ ЕООД системно не е изпълнявало техническата спецификация на възложителя, тъй като не е имало оторизация от всички авиокомпании, членуващи в BSP България, за извършване на директни полети от и до Република България. От приложените по делото документи /писма от „Б.Е.“ АД до Министерство на външните работи от 18.03.2013 г., 01.04.2013 г. и 13.22.2016 г. – л. 45-47/ е видно, че дружеството „А.Т.“ ЕООД е било с преустановени права за издаване на самолетни билети на авиокомпания „Б.Е.“ АД, считано от 07.02.2013 г.
От съобщение с изх. №
БНБ-14446/02.02.2016 г., изпратено от Българска народна банка до „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД /л. 21-22/, е видно, че ответникът е отправил искане за плащане с рег. № 21-00-16/01.02.2016 г. по банкова гаранция с изх. № 0200-2862 от 24.06.2013 г., издадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД в полза на Министерство на външните работи по нареждане на „А.Т.“ ЕООД. По делото не се спори, а се и установява от представените по делото документи /л. 22/, че банковият превод е бил осъществен на 08.02.2016 г.
От покана с вх. рег. № 21-00-150/05.12.2016 г. до министъра на външните работи /л.
23/ се установява, че „А.Т.“ ЕООД е отправило покана за възстановяване на банковата гаранция за добро изпълнение в размер на 80 000 лв. поради незаконосъобразното й усвояване след приключване на срока за изпълнение на процесния договор за възлагане на обществена поръчка.
По делото се установява, че с договор за цесия от 12.12.2016 г. /л.24/ „А.Т.“ ЕООД е прехвърлило на ищеца С.С.М. вземането си в размер на 80 000 лв. срещу Министерство на външните работи, произтичащо от усвоена от последното на 02.02.2016 г. без основание банкова гаранция по силата на чл. 4.1. от Договор № 1 от 02.01.2013 г. с предмет осигуряване на самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж при служебни пътувания в страната и чужбина и съпътстващи дейности. В чл. 3 от договора за прехвърляне на вземането се посочва, че вземането се цедира във връзка с реализирано обезпечение за сметка на цесионера по Договор за издаване на банкова гаранция № 48-5560/24.06.2013 г. Длъжникът Министерство на външните работи е уведомен на основание чл. 99 ЗЗД за цедирането на вземането от „А.Т.“ ЕООД в полза на С.С.М. на 10.07.2020 г., видно от уведомително писмо за прехвърляне на вземане с вх. № 17ПР-1911/13.07.2020 г. /л. 25/. Ищецът е отправил на същата дата и покана за възстановяване в 7-дневен срок на усвоената гаранция по договора за осигуряване на самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж, сключен между „А.Т.“ ЕООД и Министерство на външните работи.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта на претенцията:
Възражението на ответника за недопустимост на предявения иск поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца настоящият състав намира за неоснователно.
Процесуалната легитимация като абсолютна предпоставка за упражняване на правото на иск се определя от твърденията в исковата молба. По делото се установява, че ищцата С.С.М. е предоставила обезпечение чрез учредяване на залог върху вземания от лична спестовна сметка за издаване на банковата гаранция за добро изпълнение по процесння договор за осигуряване на самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж, по който възложител е ответникът Министерство на външните работи, а изпълнител – дружеството „А.Т.“ ЕООД.
Безспорно е, че ищцата не е страна по договора за възлагане на обществена поръчка. По делото обаче е представен договор за цесия от 12.12.2016 г., с който „А.Т.“ ЕООД е прехвърлило на С.С.М. своето вземане срещу Министерство на външните работи за усвоената сума от 80 000 лв. По делото не е оспорен моментът на уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне, а именно 10.07.2020 г. Съобщаването има характер на едностранно волеизявление, че изпълнение с погасяващ ефект длъжникът може да направи единствено на цесионера. От този момент съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД цесията разпростира действието си по отношение на Министерство на външните работи.
Вследствие на прехвърлянето на вземането ищецът се явява кредитор на ответника с оглед твърдяното вземане за усвоената без основание сума по предоставената като обезпечение банкова гаранция за добро изпълнение. Следователно С.С.М. притежава активна процесуална легитимация за предявяване на иска по чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД и претенцията се явява допустима.
По основателността на претенцията:
В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три кондикции, които се разграничават в зависимост от това дали основанието е налице в момента на получаването на престацията или отпада в последствие, а именно даване, респективно получаване на нещо без основание, на неосъществено или отпаднало основание, за разлика от субсидиарния фактически състав на чл. 59 ЗЗД, при който не е налице пряко имуществено разместване, а както обедняването, така и обогатяването произтичат от общ факт или група от факти. Целта на претенциите по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е да бъде изравнено едно неоправдано имуществено разместване и да се отстрани състоянието, до което то е довело, защото запазването му би противоречало на принципите на справедливостта, еквивалентността и добросъвестността. Фактическите състави по чл. 55, ал. 1 ЗЗД имат реституционен характер, доколкото на връщане подлежи всичко, което е преминало в патримониума на обогатилия се, без оглед на съотношението между обогатяването и обедняването, което е елемент от фактическия състав на иска със субсидиарна процесуална природа по чл. 59 от ЗЗД.
Разпечатката съдържа 36 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/447237cd-6920-4463-84ae-0ed7f48e0b52