Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 175 от 12.05.2022, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 162/2022
Вид
Определение № 175
Подписан
12.05.2022
В сила
12.05.2022
Състав
Васил Стоянов Гатов, Деница Цанкова Стойнова, Милена Бориславова Рангелова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 175 гр. Пловдив, 11.05.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно наказателно дело № 20225000600162 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.341 ал.1 вр. с чл. 306, ал.1, т.1 от НПК.

Образувано е по жалба на осъденото лице И. К. В., подадена чрез адв. Т., против протоколно определение № 336/17.03.2022г., постановено по ЧНД № 277/2022г. по описа на ОС - Пловдив.

С него е извършено групиране, по реда на чл.25 вр. с чл.23 от НК, на наложените на осъдения В. наказания по влезли в сила съдебни актове – НОХД № 1468/2021г. по описа на Районен съд - Пловдив и НОХД № 752/2021г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, като е определено едно общо най – тежко наказание лишаване от свобода в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА. Същото, на основание чл.24 от НК, е увеличено с ЕДНА ГОДИНА. Определеното общо най- тежко и увеличено по реда на чл.24 от НК наказание е постановено да се търпи при първоначален СТРОГ режим, като на основание чл. 25, ал. 2 от НК от него е приспаднат периода на изтърпяване на наказанието по НОХД № 1468/21г. на Районен съд - Пловдив, както и времето през което осъденият е бил задържан по реда на ЗМВР и с МНО „Задържане под стража“ по НОХД № 752/2021 г. на ОС – Пловдив.

В жалбата се навеждат единствено доводи за неправилност и незаконосъобразност на акта в частта му, с която е приложена разпоредбата на чл.24 от НК, като са изложени съображения за липса на мотиви за увеличаването и за неговата 1 явна несправедливост. Прави се искане да се измени определението и да се отмени приложението на чл.24 от НК.

В съдебно заседание жалбоподателят и защитника му изразяват становище, че поддържат жалбата и молят тя да се уважи по изложените в нея съображения.

Представителят на прокуратурата счита жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение, а определението като правилно и законосъобразно – да се потвърди.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, проверявайки законосъобразността, правилността и обосноваността на атакуваното определение, намира и приема за установено следното:

Жалбата е депозирана от легитимирана страна, в преклузивния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред окръжния съд е образувано по инициатива на ОП – Пловдив, прокурор от която е сезирал съда с искане за групиране на наложените на осъдения В. наказания с последните две, влезли в законна сила съдебни актове, постановени по НОХД № 1468/2021г. по описа на Районен съд - Пловдив и НОХД № 752/2021г. по описа на Окръжен съд Пловдив.

Справката за съдимост на В. показва, че той е осъждан до момента 18 пъти с влезли в законна сила съдебни актове. Наказанията, наложени по предходните му 16 осъждания, с влезли в законна сила определения са били нееднократно групирани, а определените общи най – тежки наказания и са изтърпени. Невключени в кумулативните вериги наказания, които не са били предмет на обсъждане по влезлите в законна сила съдебни актове са последните две осъждания на В.. Деянията, предмет и на двете осъждания са извършени след влизане в законна сила на определението по ЧНД №3230/2018г. за групиране на предходно наложени наказания, поради което не са налице основания за намеса в извършеното вече кумулиране и правилно от окръжният съд са обсъждани единствено предпоставките за групиране на наказанията, наложени с последните две осъждания на В.. Правилно е прието, че те подлежат на групиране по реда на чл.25 вр. с чл.23 от НК, защото наложените по НОХД № 1468/2021г. по описа на Районен съд - Пловдив и НОХД № 752/2021г. по описа на Окръжен съд - Пловдив наказания са за деяния, извършени преди за което и да е от тях да има влязла в законна сила присъда. И като ги е групирал, и като е определил едно общо най - тежко наказание, а именно наложеното по НОХД № 752/2021г. по описа на Окръжен съд Пловдив в размер на четири години и осем месеца лишаване от свобода, окръжният съд е процедирал правилно и законосъобразно, поради което ревизия на атакуваното определение в тази му част не се налага, а и обструкции от страните в процеса в този аспект не са направени.

2

Винаги, когато се извършва кумулиране на наказания, съдът е длъжен да обсъди приложението на чл.24 от НК. Безспорно, налице са извършени две престъпления, наложените за които наказания са от един и същи вид – лишаване от свобода. Или, налице е поставената в компетенциите и на усмотрението на съда правна възможност за увеличаване на общото най – тежко наказание, при определените от закона условия и граници. Прилагането на увеличената наказателна репресия по този ред изисква преценка на цялостната престъпна дейност на привлеченото към наказателна отговорност лице, личната му обществена опасност, обществената опасност и броя на включените в съвкупността деяния, начина, подбудите и мотивите за извършването им, вида /евентуално стойността/ на засегнатите обекти и настъпилите общественоопасни последици. И на тяхна база се изисква от съда да направи задължителната констатация, че определеното общо най – тежко наказание по реда на чл.23, ал.1 от НК не може да постигне целите на наказателната репресия по чл.36 от НК. Не може да се сподели оплакването, че в определението липсва мотивиран извод за приложението на посочената разпоредба. Напротив, съдебният акт съдържа достатъчно ясни, подредени, законово обосновани и намиращи опора в доказателствата по делото съображения за приложението на чл.24 от НК. Защото, неоспоримо е, че В. е личност със завишена обществена опасност, осъждан до момента 18 пъти, за най – различни по предмета си престъпни деяния, които съвсем не са с пренебрежимо ниска степен на обществена опасност, като очевидно наложените му до момента наказания, част от които са били достатъчно снизходителни, не са оказали нужното превъзпитателно и предупредително въздействие върху В.. Осъденият, излизайки от затвора, веднага или много скоро след това отново се оказва в него, извършил ново престъпление. Ето защо, по отношение на В. като деец с обременен криминален и съдебен статус, говорещ, че трайни престъпни навици у него са изградени, не позволява определеното по чл.23, ал.1 от НК наказание да реализира своите цели и увеличаване на наказанието му е законосъобразно.

Размерът на увеличението е съобразен с изискванията на закона, не се квалифицира като явно несправедлив и необосновано завишен. Изложените в жалбата съображения за дисциплинирано и отговорно поведение на осъдения в затвора не водят до различен извод. Освен, че спазването на правилата в затворническото заведение и полагането на обществено – полезен труд са задължения на всеки затворник, това са обстоятелства, които могат да се отчетат в евентуално производство по чл.440 от НПК, но не влияят върху решението за приложението/неприложението на чл.24 от НК. Вярно е и казаното в пледоариите, че предвид битието и житейската история на В. увеличеното наказание вероятно също няма да окаже своята превъзпитателна и поправителна роля, но и това не може да е аргумент за неувеличаване на общото най – тежко наказание при условие, че всички законови предпоставки за прилагането на чл.24 от НК са налице. Поради всичко казано основания за ревизиране на определението в атакуваната му част не се откриват.

3

Законосъобразен е съдебният акт и в останалите му части – по отношение на определения режим на изтърпяване на общото най - тежко и увеличено наказание лишаване от свобода, приспадането на изтърпяната част от наказанията и на задържането под стража. Определението и мотивите в тази част съответстват на закона и доказателствената съвкупност, към тях апелативният съд се присъединява и счита за ненужно да ги преповтаря.

Поради изложеното, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД :

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 336/17.03.2022г., постановено по ЧНД № 277/2022г. по описа на ОС - Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО протест. не подлежи на обжалване и

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4