Решение № 2834 от 16.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2834 гр. София, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20231110125184 по описа за 2023 година Предмет на делото са предявените от *********, ЕИК ********* срещу К. Б. А., В. Б. А. и Л. В. А., обективно и кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с правно основание чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца следните суми: 440,53 лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 23.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 53,25 лв.- мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 06.01.2023 г., както и суми за дялово разпределение 67,97 лева – главница за периода от м.12.2019 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 23.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 11,86 лева – лихва за периода от 31.01.2020 г. до 06.01.2023 г., в условията на разделна отговорност при квоти както следва:

К. Б. А. – 1/6 или сумата от 73,42 лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 23.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 8,87 лв.- мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 06.01.2023 г., както и суми за дялово разпределение 11,33 лева – главница за периода от м.12.2019 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 23.01.2023 г. до 1 окончателното изплащане на вземането, и 1,98 лева – лихва за периода от 31.01.2020 г. до 06.01.2023 г.;

В. Б. А. – 1/6 или сумата от 73,42 лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 23.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 8,87 лв.- мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 06.01.2023 г., както и суми за дялово разпределение 11,33 лева – главница за периода от м.12.2019 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 23.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 1,98 лева – лихва за периода от 31.01.2020 г. до 06.01.2023 г.;

Л. В. А. – 4/6 или сумата от 293,69 лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 23.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 35,50 лв.- мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 06.01.2023 г., както и суми за дялово разпределение 45,31 лева – главница за периода от м.12.2019 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 23.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 7,90 лева – лихва за периода от 31.01.2020 г. до 06.01.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3331/2023 г. по описа на СРС, 174 състав.

Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че ответниците дължат претендираните суми, в качеството на потребители на топлинна енергия в процесния имот, до който ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в процесния период, цената на която не е била заплатена от ответниците. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба с идентично съдържание. Релевират се възражения за изтекла погасителна давност. Ответниците оспорват наличието на облигационни отношения.

Оспорват претенцията за дялово разпределение и излагат, че ищецът не е легитимиран да претендира вземането. Оспорват претенциите за мораторна лихва. Правят изрично искане да не се допускат поисканите от ищеца съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, като сочат изрично, че не оспорват обстоятелствата за доказване на които са направени исканията за 2 допускане на експертизите. Молят съда да отхвърли предявените искове.

Претендират разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи кумулативното наличие на следните юридически факти: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

Съдът с доклада по чл. 140 ГПК, срещу който страните не са възразили, е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че през исковия период процесното жилище, представляващо апартамент, находящ се в ********* е било топлофицирано; че сградата, в която се намира топлоснабденият имот е била присъединени към топлопреносната мрежа; че през исковия период е доставена топлинна енергия в количество и качество, посочено в исковата молба на стойност 440,53 лв. – за периода м.05.2019 г. до м.04.2022 г., че евентуално дължимата се мораторна лихва върху сумата е в размер на 53,25 лв. – за периода 16.10.2020 г. до 06.01.2023 г.; че е извършена услуга дялово разпределение на стойност 67,97 лева – за периода м.12.2019 г. до м.04.2022 г., че евентуално дължимата се мораторна лихва върху дяловото разпределение е в размер на 11,86 лева за периода от 31.01.2020 г. до 06.01.2023 г.

3

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на § 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по 4 продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

От представените по делото писмени доказателства – договор за продажба на държавен жилище имот се установява, че Б. А. А. е придобил собствеността върху процесния имот на 01.08.1966 г. Видно от приетото по делото удостоверение за наследници Б. А. е починал на 31.07.2007 г. – преди исковия период и негови наследници по закон са тримата ответници. Съдът намира, че с оглед липсата на доказателства процесния имот да е придобит по време на брака, то следва да приеме, че тримата ответника са придобили по 1/3 идеална част от същия като наследници при равни квоти на Б. А.. Поради изложеното съдът намира искът срещу Л. А. за основателен за 1/3 от сумата, а за горницата следва да се отхвърли като недоказан.

При формирания извод за основателност на иска, следва да бъде разгледано възражението за погасяване на вземането по давност.

Съгласно Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Съгласно приложимите към процесното правоотношение общи условия от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение на задължението в срок, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Следователно, задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано, според общите условия месечните суми за топлинна 5 енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При това положение, погасени по давност ще са всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т. е. три години назад от 23.01.2023 г. Следователно претендираната от ищеца цена за топлинна енергия е погасена по давност за периода преди 01.12.2019 г. Поради изложеното съдът намира, че следва да уважи искът за топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г.

Съгласно заключението на вещото лице размерът на потребената топлинна енергия за този период е 386,15 лв. Следователно исковете за главница следва да се уважат за сумата от 64,36 за всеки от ответниците К. и В. А. и сумата в размер на 128,72 лв. за ответницата Л. А., а за горницата да се отхвърлят като погасени по давност.

С оглед основателността на главния иск за периода, основателен е и искът за законна лихва за забава върху тези вземания. Съгласно общите условия, действащи за периода за който следва да бъде уважен главния иск, потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което и съгласно чл.84, ал.1, изр.І ЗЗД с изтичането на този срок настъпва забавата на длъжника и това е началната дата, от която се дължи лихва за забава. Предвид акцесорния характер на претенцията за обезщетение за вредите от забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата, искът за лихва върху задълженията за периода до 01.12.2019 г. е неоснователен, тъй като съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното задължение, се погасяват и произтичащите от него допълнителни задължения, поради което съдът намира, че искът за мораторна лихва следва да бъде уважен до сумата в размер на 6,74 за всеки от ответниците К. и В. А. и сумата в размер на 13,48 лв. за ответницата Л. А..