Определение № 1095 от 03.11.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1095 гр. Благоевград, 02.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20231200501026 по описа за 2023 година

Въззивното производство е инициирано с частна жалба с вх.№7234/15.09.2023г., подадена от „А.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „К., чрез адв.Л.М., с адрес на кореспонденция: гр.В., бул.“Л., против Разпореждане №1294/29.08.2023г., постановено по ч.гр.д.№847/2023г. по описа на РС гр.Р. в частта, с която частично е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В нея са изложени подробни съображения срещу правилността на съдебния акт и е направено искане за отмяната му в атакуваната част и за постановяване на разпореждане за издаване на заповед за изпълнение и за нея.

Съдът констатира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК. Ето защо е редовна и допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следното :

Видно е от материалите в заповедното производство, че то е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „А.Б.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „К., представлявано от А.Д. и М.М., подадено от пълномощника адв. Л.М., против длъжника Х. И. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр.Б., общ.Б., ул. „А.С., с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 734,36 лева неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги по системен партиден номер **** за периода от 22.03.2021г. до 17.10.2021г.; 1063,72 лв. – неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане; 1580,61 лева неустойка, начислена съобразно чл.54.12 от Общите условия към договор за мобилни услуги, за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната, 629,65 лева мораторна лихва върху цялата сума от датата, представляваща първия ден от 1 забавата за плащане до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – 80,17 лева държавна такса и 600,50 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

С разпореждане №1294/29.08.2023г., постановено по ч.гр.д. №847/2023г. на РРС е оставено без уважение заявлението „А.Б.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „К. за издаване на заповед за изпълнение за сумите, както следва:

1580,61 лева неустойка, начислена съобразно чл.54.12 от Общите условия към договор за мобилни услуги, за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната. Заедно с горното, на заявителя е указано, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

Заповедният съд е мотивирал горепосоченото произнасяне с това, че формирана, неустойката за предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на електронни съобщителни услуги е начислена в противоречие с функциите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна, тъй като не е трикратният размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка, а е сбор от месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване.

Въззивният състав категорично споделя този извод, тъй като общата неустойката за неизпълнението на няколко договорни задължения значително надвишава като размер този на задълженията за главници. Не съответства на смисъла и целта на закона неустойката да бъде по обременително задължение, от гледна точка на размера му, спрямо задълженията за главница.

Заедно с това, неустойката, договорена само за една от страните, дефинира отношенията между двата субекта – кредитор и длъжник, като неравнопоставени, тъй като такава клауза за неустойка не е уредена в договорите и ОУ при неизпълнение на задълженията от страна на продавача на устройствата и телекомуникационните услуги.

От нормата на чл. 143 от ЗЗП следва, че неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством тях се създава значително неравновесие /неравнопоставеност/ между търговеца, който е икономически по силната страна и потребителя – икономически по-слабата страна. От съдържанието на приложените от заявителя договори за мобилни услуги се установява, че мобилният оператор има възможност едностранно да ги, когато другата страна не изпълнява свое задължения. В процесните договори за мобилни услуги е предвидено единствено, че при прекратяването им по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съставляваща сбора на абонаментните вноски до края на срока на договора, но не 2 повече от три вноски. Идентична уговорка в полза на потребителя, респективно – в тежест на търговеца, липсва.

Заедно с това договорите за мобилни услуги са бланкови, съдържанието им не е предварително договорено между страните и физическото лице потребител не е имало възможност да влияе върху разпоредбите, което означава, че клаузите по тях не са индивидуално договаряни.

Въз основа на това въззивният съд намира, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението си на икономически посилна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки един от контрагентите ще поеме. Тези клаузи за неустойка създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и правата и задълженията на потребителя на мобилната услуга, поради което имат неравноправен характер.

С оглед на изложените съображения оплакванията в частната жалба на заявителя се явяват несъстоятелни, тъй като не кореспондират на обсъдената законодателна уредба на отношенията между търговец и потребител.

Въз основа на горното, атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1294/29.08.2023г., постановено по ч.гр.д.

№847/2023г. по описа на РС гр.Р. в частта, с която частично е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, депозирано от „А.Б.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „К., представлявано от А.Д. и М.М., подадено от пълномощника адв. Л.М., против длъжника Х. И. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр.Б., общ.Б., ул. „А.С..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3