Разпореждане № 10279 от 19.01.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 10279 гр. София, 19.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Частно гражданско дело № 20231110162919 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, вх.

№ 327498/16.11.2023г. от „А.“ ООД, срещу Г. Г. И. за вземания по запис на заповед, издаден на 27.01.2023г. с падеж 26.02.2023г.

С молба-уточнение от 19.12.2023г. заявителят е посочил, че претендираната сума в размер на 1962 лева включва 1000 лева- главница по Договор за заем № 70000000332416 R от 27.01.2023г., 178,64 лева- възнаградителна лихва за период от 26.02.2023г. – 26.10.2023г., и 783,36 лева- задължение по Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 26.01.2023г.

Съгласно разпоредбата на чл. 417, т. 10, изр. 2 ГПК когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.

1 ГПК. Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период, вид) и размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави или искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това – арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.

Целта на тази правна норма е да не допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не може изобщо валидно да възникне (поради противоречието му с императивни правни норми и/или добрите нрави), тъй като проверката дали подобно вземане е спорно или не между страните (каквато е основната цел на заповедното производство) би била лишена от смисъл. С изменението на т. 10 на чл. 417 ГПК, с което е добавено изискването към заявителя да представи сключения с потребителя договор за кредит, законодателят въвежда изискване за извършване на проверка от съда както на редовността на ценната книга от външна страна, така и на каузалното правоотношение, за обезпечение на което е издадена. Ето защо в случая съдът следва да прецени дали обезпечените с документа вземания, за които е издадена ценната книга, въз основа на която 1 се иска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, са действителни, по който въпрос съдът намира следното:

В чл. 1, ал. 1 от Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг е уговорено, че „А.“ ООД е приел да изготви кредитен рейтинг на изпълнителя, който има общо приложение за нуждите на оценка на имущественото състояние и възможност за поемане на задължения от страна на Г. И.. След изготвянето на кредитния рейтинг изпълнителят предава на възложителя удостоверение за кредитен рейтинг, изготвено съобразно утвърдена Методика на изпълнителя. В чл. 4, ал. 1 е уговорено възнаграждение в размер на 783,36 лева, съгласно ал. 6 от договора в случай че изпълнителят сключи с възложителя договор за потребителски кредит, изпълнителят може да означи размера на задълженията на възложителя по този договор, като ги прибави към общата дължима по договора за потребителски кредит сума, включително в дължимите отделни вноски. Последното не променя ГПР по договора за потребителски кредит и самостоятелния източник на паричните задължения, като общото посочване с възнаграждението за услуга по договора е за улеснение на възложителя.

Доколкото и двата договора – този за заем и този за имуществено проучване и издаване на удостоверение, са обезпечени с процесния запис на заповед, а цената на тази услуга е посочена като обща дължима сума в договора за кредит и е платима на вноски заедно с останалите задължения по него, съдът намира, че макар и обективиран в отделен документ /написан на отделен лист хартия, отделно подписан от страните/ договорът за имуществено проучване и издаване на удостоверение за кредитен рейтинг е част от договора за потребителски кредит, поради което и уговорките в него следва да отговарят на императивните разпоредби на ЗПК. При извършване на тази преценка съдът намира, че клаузите, на които се основава вземането за възнаграждение за услугите в договора, са нищожни. Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

Таксата за оценка на имуществото не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Касае се за преддоговорно поведение на кредитора, което е свързано с евентуално бъдещо усвояване на определена кредитна сума и без което не би могло да се стигне до сключване на договор. В този смисъл, тази такса се дължи не за извършването на допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а ЗПК, а като възнаграждение на заемодателя за извършването на задължителни за него действия – проверка на представените от длъжника документи, въз основа на които да вземе решение дали да предостави искания заем. Заплащането на отделно възнаграждение за подобно преддоговорно поведение на кредитора е недопустимо и противоречи на разпоредбата на чл. 10а ЗПК, поради което клаузата се явява нищожна.

Следователно не се дължи плащането на гореописаните суми и по менителничния ефект, издаден за обезпечаването на гореописаните вземания. С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в посочената част /783,36 лева по договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг/ следва да се отхвърли. Т.е. заявлението следва да се отхвърли за разликата над 1178,64 лева до пълния размер от 1962 лева.

С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за разноските над сумата от 23,57 лева за държавна такса и над 288,35 лева за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение 2 по чл. 417 ГПК, с вх. № 327498/16.11.2023г. от „А.“ ООД, срещу Г. Г. И. над сумата от 1178,64 лева до 1962 лева, представляваща задължение по запис на заповед от 27.01.2023г., както и в частта за разноските над 23,57 лева за държавна такса и над 288,35 лева за адвокатско възнаграждение.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3