Решение № 100 от 05.09.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Варна, 05.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора С. Д. А. като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600103 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С Присъда № 1, постановена на 17.01.2025г от ОС Търговище по НОХД № 234/2024г. по описа на съда, подсъдимата С. М. И. е била призната за невинна и оправдана, на основание чл. 304 от НПК, по възведеното й обвинение по чл. 123 ал.1 от НК. Налице е произнасяне и по веществените доказателства по делото.

С така постановената присъда е изразено несъгласие от страна на : прокурора , който чрез протест и допълнение към него развива аргументи за доказаност на обвинението, с молба за отмяната й и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по възведеното й обвинение с налагане на наказание „лишаване от свобода“ към средния размер, което да бъде изтърпяно ефективно, 1 както и наказание по смисъла на чл. 37 т.7 от НК; частните обвинители Х. Д. и Иляз Д., които чрез жалбата на повереника си– адв. Р. К. /АК Разград/ и допълнение към нея, навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на първоинст. съдебен акт и като постановен при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващ се в липса на цялостен анализ на доказателствата в тяхната съвкупност. Отправено е алтернативно искане към въззивната инстанция - за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинст. съд или постановяване нова присъда, с която подсъдимата И. да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция апелативния прокурор поддържа протеста, като акцентира на конкретно допуснатите от подсъдимата нарушения, вменени й в задължения, съгласно длъжностната й характеристика и намиращи се в пряка-причинно следствена връзка с настъпилата смърт на детето.

Жалбата се поддържа от повереника на ч. обвинители с посочване на допълнителни аргументи в подкрепа на изложените доводи за неправилност на присъдата.

Защитата на подс. И. – адв. П. /АК Търговище/ моли да бъдат оставени без уважение протеста и жалбата на ч. обвинители, респ. да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

Подсъдимата И. в своя защита и в последната си дума заявява, че няма вина за настъпилата смърт на детето и моли за справедлива присъдата.

Съставът на апелативния съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, състоящо се в липса на мотиви, поради което настоящата инстанция следва да упражни правомощията си визирани в чл. 335, ал. 2 вр.

2 чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК. Това съществено процесуално нарушение не може да бъде санирано, но за сметка на това при новото разглеждане на процесното дело то е отстранимо.

Първоинстанционният съд не е изложил мотиви както по отношение на анализа на доказателствената съвкупност, така и по отношение на правните изводи. Настоящият състав на АпС Варна вече е имал повод да коментира аналогични проблеми, свързани със същите съществени процесуални нарушения, които по своята същност са от съществено значение.

Практиката на ВКС е категорична и последователна, че недостатъчните, непълни и неясни мотиви на първоинстанционния съд пречат на второинстанционния да изпълни своята контролна функция, като в този смисъл е и ППВС № 1-53. В друго свое решение - № 808/1933-ІІІ НО, касационната инстанция сочи, че „… мотивите трябва да дадат представа за констатациите на съда относно релевантните към предмета на доказване факти и тяхната правна квалификация…“. Именно поради тази причина присъдата трябва да бъде мотивирана по начин, установяващ че наистина са били надлежно обсъдени всички доказателства по делото, което от своя страна да позволи извършването на проверка на правилността на направените въз основа на тях фактически и правни изводи. /Решение № 92/1938-ІІ НО и Решение № 1135/1933-ІІ НО/. Съдебната практика неотклонно е приемала, че в мотивите на присъдата трябва да се излагат конкретно установените фактически обстоятелства и съответния им доказателствен анализ, а не общи фрази и твърдения /Решение № 226-32-I НО./ Липсата на анализ на доказателствата в мотивите и подмяната му с декларации е съществено нарушение на процесуалния закон /Решение № 30-91-II НО/. Както сочи Върховният съд, не е налице преценка на доказателствата по делото, когато съдът само посочва поименно в мотивите на присъдата имената на разпитаните свидетели, без да обсъжда подробно и задълбочено показанията им и без да изложи съображения защо ги приема или отхвърля /Решение № 18-86-II НО/, което в случая е налице.

Изискването за мотивиране на съдебните актове освен, че е конституционно установено в чл. 121, ал.4 от Конституцията на Република България, то е доказателство, че мотивирането на вътрешното съдийско убеждение гарантира правото на справедлив процес, визиран в чл. 6 от 3

ЕКПЧОС.

В потвърждение на цитираната съдебна практика е и нормативно залегналото в чл. 305, ал. 3 НПК законодателно изискване, където е посочено какво следва да е съдържанието на мотивите на съда, представляващи задължителна и съществена част на присъдата. Тяхната липса ограничава и правото на защита, а нейното ефективно упражняване предполага ясно и точно знание за приетите фактически положения, съображенията за отхвърляне на някои доказателства и за взетото решение. От друга страна, недостатъчните, непълни и неясни мотиви на първоинстанционния съдебен акт пречат на второинстанционния въззивен съд да изпълни своята контролна функция.

Видно от мотивите на първоинстанционният съд в конкретния случай, в частта от фактическа страна е възпроизведена почти изцяло фактологията на обвинителния акт, с изключение само на действията на подсъдимата, довели до получаване на хематом от пострадалото дете в лявата част на главата.

Същите са крайно пестеливи и неясни досежно основните факти, имащи решаващо и съществено значение за съставомерността на деянието, за което подс. е предадена на съд; преповторени и преразказани са доказателствените източници, в частност гласните доказателства /обясненията на подс. и показаните в с. з. свидетели, включително и тези на наследниците на пострадалото дете/ без обаче да се даде ясен и конкретен отговор, възоснова на какви съображения съдът, приобщавайки една част от тези доказателства и отхвърляйки друга, е достигнал именно до тези фактически изводи и е изградил своето вътрешно убеждение. Извършеният „доказателствен анализ“ се е свел до изброяване на доказателствената база, при използване на клиширани изрази при двукратно преповтаряне на тази формулировка , като например:

“… Възприетата за безспорно доказана, изложена фактическа обстановка се доказва от обясненията на подсъдимата, свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели и т.н. …“, при изреждане имената на тези, чиито показания са били приобщени по реда на чл.371 т. 1 от НПК, а на останалите, разпитани пред съда – са били буквално преразказани – л. 6 от мотивите, стр. 241 от НОХД;

„…Горната фактическа обстановка съдът прие за доказана безспорна въз 4 основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства…“, след което следва изложената фактология от ОА по отношение установеното чрез заключенията по назначените експертизи – л.7 от мотивите, стр. 242 от НОХД,;

„…За да приеме за доказана така възприетата фактическа обстановка, съдът, прочете и анализира свидетелските показания на свидетелите…“ и отново следва поименно изреждане на свидетелите, чиито показания са били приобщени по реда на чл. 371 т. 1 от НПК, с посочване на датата на проведения разпит и страниците от ДП“ – л. 18 от мотивите, стр. 253 от НОХД;

Не е наличен необходимият анализ на доказателствената съвкупност, обсъждането е сведено до преразказ, изброяване на събраните доказателства или до обобщение, при липса обаче на изразено ясно и категорично становище, дали те се кредитират /отхвърлят от съда. /с изключение на обясненията на подс. /. Не е изложено и кои обстоятелства съдът приема за безспорно установени, въз основа на кои доказателствени материали /съображения по становищата на страните по фактите, включително и относно допустимостта и достоверността на доказателствата/ и какви са правните съображения за взетото решение.

По този начин първоинстанционният съд е изчерпал анализа на събраната доказателствена маса по настоящото дело.

Така изготвените към присъдата мотиви се приравняват на липса на мотиви, което е съществено процесуално нарушение.

Съгласно трайната съдебна практика в мотивите на присъдата трябва да се излагат конкретно установените фактически обстоятелства и съответният им доказателствен анализ, а не техния преразказ. Липсата на анализ на доказателствата в мотивите и подмяната му с декларации е съществено нарушение на процесуалния закон, защото не е налице преценка на доказателствата по делото, когато съдът само посочва поименно в мотивите на присъдата имената на разпитаните свидетели, без да обсъжда подробно и задълбочено показанията им и без да изложи съображения, защо ги приема или отхвърля, което в случая е налице. При протичане на производството по общия ред, /въпреки, че в случая то е проведено по реда на чл. 371 т.1 от НПК чрез приобщаване показанията от ДП на 14 свидетели/, съдът дължи подробен 5 и задълбочен анализ на всички надлежно събрани и проверени доказателствени материали, което в случая също не е сторено. В мотивите на съдебния акт следва да се изброят изчерпателно всички онези доказателства, които са оценени като процесуално допустими / в случая, липсва в протоколите от НОХД констатацията, дали съответните действия по разследването - разпитите на тези свидетелите, чиито показания са приобщени по реда на чл. 371 т. 1 от НПК, са извършени при условията и по реда предвиден в НПК/ и относими и са използвани от съдебния състав при решаване на делото.

Липсата на съществени противоречия в доказателствените материали не означава, че съдът следва само да ги изброи без да ги обсъжда - при всички положения е наложително съдържанието на доказателствата по делото да бъде анализирано, дори и анализът да доведе до извод, че те са еднопосочни, без значими противоречия по съставомерните факти. В процесния случай става въпрос за наказателно производство, съдържащо не малък по обем доказателствен материал /ДП е отпочнато за Д.ие по чл. 134 ал.1 т. 1 вр. чл.

128 от НК, а смъртта на детето е настъпила месец по-късно/, характеризиращ се с противоречивост, поради което е недопустимо съдът да изготвя повърхностни, схематични и вътрешно противоречиви мотиви към постановената оправдателна присъда. Съвкупното обсъждане на доказателствата означава обосновка, която отчита както смисъла и значението на всяко от тях поотделно, така и логическата връзка и взаимна обусловеност помежду им. Именно поради тази причина ВКС в своята практика приема, че съдилищата по същество могат да обсъждат доказателствата по делото както поотделно, така и общо съвкупно чрез съпоставянето на едни с други.

С оглед изложеното, в конкретния случай съществуващите мотиви се приравнят на липса на мотиви.

В процесния случай е налице и липса на мотиви от правна страна. Както анализът на доказателствата е задължителен при изписването на мотивите от съда, така същото се отнася и до обективната и субективна съставомерност, тъй като правната квалификация, която съдът извършва в мотивите на присъдата, включва отговор на въпросите за авторството на деянието, дали извършеното от подсъдимия е престъпление и по кой текст от особената част 6 на НК, като тук подробно следва да се разгледа наличието на отделните обективни и субективни признаци от състава на престъплението. Дали са налице основания за реализиране на наказателната отговорност - необходимо е да бъдат разгледани всички инкриминирани хипотези особено когато се касае за оправдателна присъда.