Определение № 416 от 08.04.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 416 гр. София, 08.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Димитър Г. Цончев

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно гражданско дело № 20251800500216 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба подадена от „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД – ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуалния представител на дружеството – адв. Б. С., срещу Определение № 7 от 08.01.2025 г. на РС – Своге, постановено по реда на 248 от ГПК по гр.д.

№ 216/2023г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото определение за прекратяване на производството, обективирано в Протокол № 307 от 10.10.2024 г., в частта за разноските.

Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че разноските следва да се понесат от ищеца в производството, доколкото същото е с неблагоприятен за него изход, а и прекратяването не е по негова вина. Счита, че установената злоупотреба с лични данни няма как да бъде осъществена без участието на ответника в производството, поради което на същия не следва да бъдат присъдени разноски, а същите следва да останат разпределени така, както са сторени от страните.

В условията на алтернативност излага доводи за намаляване на присъдените разноски в исковото и заповедното производство. В тази връзка посочва, че исковото производство не се е развило докрай, а е било прекратено на по-ранен етап, поради и което присъденото адвокатско възнаграждениеот 400,00 лева се явява прекомерно. Също така счита, че възнаграждението за адвоката в заповедното производство не следва да е в размер по-висок от 50,00 лева, доколкото процесуланите действия, които са извършени се свеждат единствено до подаване на възражение по чл. 414 от ГПК.

С тези аргументи е отправено искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново такова, с което молбата по чл. 248 ГПК да бъде уважена.

1

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли се съдът да потвърди обжалваното определение.

Съдът, след като разгледа частната жалба и писмения отговор и се запозна с данните по делото, намира за установено от фактическа страна следното следното.

Производството по гр. д. № 261/2023 г. по описа на РС – Своге е образувано по искова молба от 18.04.2023 г., подадена от „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД по реда на чл. 422 ГПК, срещу В. С. И., с искане да бъде признато между страните, че В. И. дължи на дружеството ищец сумата от 1 066,83 лева, представляваща главница, договорна лихва и мораторна лихва, по договор за потребителски кредит. В исковата молба е отправено искане за присъждане на разноските,направени в производството.

След администриране на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил подадените искове и е поискал присъждане на сторените от него разноски в заповедното и в исковото производство.

В проведеното на 05.06.2024 г. открито съдебно заседание представител на ищеца не се е явил, а ответникът се е представлявал от адв. Д., който е направил искане по чл. 192 ГПК да бъде задължена СГП да представи справка по ДП № 5/2023 година. Делото е отложено за 10.10.2024 година.

Междувременно на 16.09.2024 г. по делото е постъпила молба от „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, с която на основание чл. 232 ГПК дружеството оттегля предявения иск. Като основание за оттеглянето в молбата е посочено, че в хода на делото е получена информация за злоупотреба с личните данни на ответника В. С. И. по повод процесния договор за потребителски кредит. В тази връзка и доколкото искането за получаване на отпусната сума е останало неудовлетворено и то не по вина на дружеството ищец, същото претендира да не понася разноски в производството.

В проведеното на 10.10.2024 г. открито съдебно заседание отново се явил единствено адв. Д. и след изслушване на становището му по отношение на молбата за оттегляне на иска, съдът е прекратил производството по делото и е обезсилил издадената заповед за изпълнение. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК е осъдил дружеството ищец да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева за исковото производство и в размер на 200,00 лева за заповедното производство, като е приел възражението за прекомерност за основателно само по отношение на разноските за заповедното производство.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК ищецът „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД е поискал районният съд да измени постановеното протоколно определение от 10.10.2024 г., в частта относно разноските присъдени в полза на ответника.

С обжалваното в настоящото производство определение районният съд е оставил без уважение молбата на ищеца, като е приел, че съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, като основанието за прекратяване е без значение.

2

Този извод на първоинстанционния съд е правилен и се споделя от настоящия въззивен състав. Поради това не е необходимо да бъдат преповтаряни мотивите на РС – Своге в тази им част, обективирани както в определението за прекратяване на производството, така и в обжалваното определение. Предвид възраженията на жалбоподателя обаче следва да се наблегне на обстоятелството, че съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, като законодателят не е предвидил допълнителни условия за възникване на това право, освен факта на прекратяването. Достатъчно е, ответникът да докаже, че е направил разноски и надлежно да е поскал присъждането им, независимо от основанията за прекратяване на производството и от специфичните особености в отношенията между страните.

В настоящия случай към подаденото възражение по реда на чл. 414 ГПК, както и към отговора на исковата молба са приложени договори за правна защита и съдействие, видно от които ответникът е заплатил в брой на процесуалния си представител – адв. Д., адвокатско възнаграждение в размер на по 400,00 лева, за всяко производство. С подаването на възражението и на отговора на исковата молба е направено искането за присъждането им.

Поради това неоснователни са доводите в частната жалба, че не ответника не следва да бъдат присъждани разноски изобщо.

Неоснователно жалбоподателят счита също, че присъдените разноски следва да бъдат намалени.

В тази връзка по отношение на развилото се исково производство настоящият състав намира следното.

Действително делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Касае се за искове с общ материален интерес от 1 066,83 лева, като претендираните суми за главница, договорна лихва и мораторна лихва, произтичат от един договор за потребителски кредит. В тази връзка дори производството да беше приключило с решение по същество, при евентуалното му обжалване, то не би се стигнало до касационен контрол.

Въпреки това, следва да се отчетат извършените от адвокат Д. процесуални действия във връзка със защитата на ответника, които не се изчерпват единствено с подаването на отговор на исковата молба. Напротив, ответникът е активно защитаван от процесуалния си представител, както в двете проведени открити заседания, така и чрез подаване на писмени становища, в които са обективирани множество доказателствени искания. До голяма степен развитието на производството е обосновано именно от исканията на адв. Д. за приобщаване по делото на материали от образуваното досъдебно производство. Видно е от молбата на ищеца - настоящ жалбоподател, за оттегляне на исковата претенция, че това процесуално действие е предприето именно с оглед постъпилата в хода на делото информация за злоупотреба с личните данни на В. С..

Предвид посоченото настоящият съдебен състав намира, че възнаграждение в размер на 400,00 лв. е справедливо и съответно на извършената работа от страна на адв. Д. по отношение защитата на ответника 3 в исковото производство, като няма основание за намаляването му.

Не може да бъде споделено и становището на дружеството жалбоподател, че адвокатското възнаграждение следва да се редуцира поради прекомерност предвид, че делото не е приключило с акт по същество, а е прекратено на един по-ранен етап. В практиката си ВКС нееднократно е посочвал, че към момента на упълномощаването на адвоката, сключването на договора и заплащането на хонорара, ответната страна не би могла да знае какви бъдещи действия по движението, респективно по разпореждането с предмета на делото, ще предприеме ищецът. Така например в Определение № 76 от 14.02.2019 г. по ч. гр. д. № 4562/2018 г. на ВКС е прието, че „изплатеното адвокатско възнаграждение не следва да остава в тежест на възложителя по договора, само защото производството по делото е прекратено по волята на другата страна преди адвокатът да е предприел действия по защита на интересите на довереника си“. Поради това ВКС приема, че ищецът следва да заплати на ответника всички разходи, които последният е направил, за да осигури защитата си, ако прекратяването не се дължи на негово поведение. Именно такъв е и настоящия случай, като твърденията на жалбоподателя, че ответникът е „замесен“ в установената злоупотреба с лични данни на първо място не са предмет на настоящото производство, а също така са и недоказани.

Предвид всичко гореизложено настоящият състав намира, че в полза на ответника следва да се присъдят направените в исковото производство разноски в размер на 400,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

По отношение на разноските в заповедното производство, настоящият състав намира следното.

На основание чл. 414 ГПК длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Възражението представлява единственото процесуално действие, което длъжникът има възможност да извърши в рамките на заповедното производство, и се състои в подаването на бланка с изписани в нея име, дата и подпис, за попълването на която по принцип не са необходими специални правни познания или умения.

Подаването на възражение по реда на чл. 414 ГПК, когато е извършено със съдействието на адвокат, включва следните дейности извършени от него: запознаване и проучване на материалите по делото, изразяване на становище относно правото на длъжника да подаде възражение, включително относно вероятната основателност на възражението, както и фактическото изготвяне на самото възражение, дори то да е бланково предвид утвърдения образец и да няма изисквания за неговото мотивиране. Настоящият състав на съда счита, че посочените действия, имплицитно се включват в правната защита и съдействие, които адвокатът указва във връзка с подаване на възражението, доколкото грижата на добрия адвокат изисква още към този момент, той да извърши професионална преценка относно основателността на отричането на спорното материално право, в това число и с оглед отговорността за разноски, които неговият доверител би понесъл в бъдещ исков процес при неоснователност на възражението.

4

В конкретния случай подаденото възражение по чл. 414 ГПК съдържа правоизключващи възражения, които в голямата си част в последствие са довели до прекратяване на исковото производство. Видно е също така, че още в самото възражение е направено искане за присъждане на разноски, а към него е приложен договор за правна защита и съдействие, според който заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 400,00 лева.

Предивд обстоятелството, че с протоколното определение от 10.10.2024 г., с което делото е прекратено е обезсилена и издадената заповед за изпълнение, правилно първоинстанционният съд се е произнесъл и за дължимостта на разноските в заповедното производство, като в случая отново е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК. В посочения акт РС – Своге е уважил направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и е определил същия в размер на 200,00 лева.

Настоящият състав намира, че посоченият размер не следва да бъде допълнително редуциран, тъй като съответства на извършените от процесуалния представител на ответника действия в заповедното производство, които не се изчерпват единствено с подаването на възражение по чл. 414 ГПК.