Решение № 2341 от 08.11.2024, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 2510/2024
- Вид
- Решение № 2341
- Подписан
- 08.11.2024
- Състав
- ДИАНА ИВАНОВА АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 184, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3, ал. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 3, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 6 · Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние
- чл. 3, т. 10 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
- чл. 3, т. 35 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
РЕШЕНИЕ
№ 2341 гр. Бургас, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20242120102510 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК 201196810, с адрес гр.София, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. „Балша” № 17, ап. 1, представлявано от Б.И.Н. – управител, против Д. Р. С., ЕГН **********, от гр. Бургас, ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца срещу ответника СЪЩЕСТВУВАТ вземания, дължими по силата на сключен между страните договор за предоставяне на кредит от разстояние № 388385 от 31.05.2022 г., за следните суми: 2 331, 04 лева – главница;
759, 04 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 28.10.2022 г. до 20.02.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на 27.02.2024 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена по ч. гр. д. № 1293/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 680 от 28.02.2024 г. Претендират се и разноските в заповедното и в исковото производство.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на сключен по реда на ЗПФУР договор за предоставяне на кредит от разстояние № 388385 от 31.05.2022 г. ищцовото дружество е предоставило по банкова сметка на ответника заем в размер на 3000 лева, срещу което ответникът се съгласил да върне 24 вноски за периода за периода 30.06.2022 г. – 20.05.2024 г. Подробно е описана техническата процедура по сключване на договора от разстояние, включително чрез провеждане на телефонен разговор с длъжника и предоставяне на снимка на личната му карта. Сочи се, че длъжникът не е предоставил обезпечение съгласно чл. 3, ал. 1 от договора. Признава се, че за периода от 04.07.2022 г. до 30.06.2023 г. длъжникът е заплатил сумата от общо 2336, 82 лева, които са отнесени за погасяване на следните суми: 668, 96 – главница, 453, 76 лева – лихва, 1169, 10 лева – неустойка, 45 лева – такса просрочие. Посочва се, че на 26.02.2024 г. е обявена предсрочна изискуемост на кредита чрез уведомление, получено на имейла на длъжника. Правният си интерес от предявяване на установителни искове ищецът обосновава с това, че за 1 процесните суми е издадена по ч. гр. д. № 1293/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 680 от 28.02.2024 г., срещу която длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез адвокат М. Г., която моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски, включително по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Поддържа се, че не е налице надлежно възникнало облигационно правоотношение между страните, тъй като не е доказано извършването на твърдяното в исковата молба електронно потвърждение от ответника. Излагат се доводи, че договорът за кредит е недействителен, тъй като не е посочено как е формиран ГПР, а освен това посоченият ГПР не е правилен, защото в него не е включена неустойката по чл. 3, ал. 2 във вр. с ал. 1 от договора. Счита за нищожна поради противоречие с добрите нрави клаузата за дължимата възнаградителна лихва с оглед уговорения ГЛП, което има за последица и недействителност на договора. Навеждат се аргументи за нищожност на клаузата за неустойка по чл. 3, ал. 2 от договора. Оспорва се настъпването на предсрочна изискуемост на кредита, тъй като изявлението на кредитора за обявяването й не е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението. Отбелязва се, че всички извършени плащания по договора в размер на 2336,82 лева следва да бъдат отнесени в погашение на главницата от 3000 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1293/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, за претендираните с исковата молба суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 680 от 28.02.2024 г. Длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК в законовия едномесечен срок от връчване на заповедта. Настоящите положителни установителни искове са подадени от заявителя срещу длъжника в указания от заповедния съд едномесечен срок от съобщението, поради което се явяват процесуално допустими.
За уважаването им следва да се установи наличието на следните материални предпоставки: 1. Действителен договор за предоставяне на потребителски кредит от разстояние, по силата на който ответницата дължи процесните вземания, чиято изискуемост е настъпила, включително постигането на съгласие между страните по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, липсата на основания за недействителност на договора по ЗЗП и ЗПК и реалното получаване на заемната сума от ответника; 2. Неизпълнение на задълженията на ответницата за заплащане на дължимите суми.
Относно постигането на съгласие между страните за сключване на договор за предоставяне на потребителски кредит от разстояние по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ и реалното получаване на сумата:
Представен е по делото неподписан с параф договор за предоставяне на кредит от разстояние № 388385 от 31.05.2022 г., по силата на който ищецът „Изи Финанс” ЕООД като кредитор предоставя ответника Д. Р. С. като потребител потребителски кредит в размер на 3000 лева, с фиксиран ГЛП 40, 15 %, ГПР 48, 44 %, срок 720 дни, общо дължима сума 4237, 56 лева.
Представени са Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от „Изи Финанс“ ЕООД, които уреждат и механизмът на сключването им от разстояние. Предвидено е, че кандидатът посещава уебсайт www.minizaem.bg или www.easyfmance.bg (Сайта), избира типа кредит, размера на сумата, както и срока, за който кредитът ще се връща.
2
Изборът става от главната страница на сайта с натискането на бутон „Вземи сега“. В този момент кандидатът получава предварителна информация за сумата, периода, датата на получаване, лихвата и падежа на кредита, за който кандидатства. За определяне кредитоспособността на кандидата за кредит същият попълва въпросник, публикуван на сайта. С попълването на въпросника и натискане на бутона „Напред“ кандидатът изпраща своето изрично, предварително искане за предоставяне на кредит от разстояние, както и молбата за кредит, която ще бъде разгледана. До 30 (тридесет) минути от изпращането на попълнения на сайта въпросник съгласието за обработване на лични данни, предварителното искане за предоставяне на кредит от разстояние, молбата за кредит, кандидатът получава писмо на посочената от него електронна поща, с което бива уведомен, дали е одобрен или не за отпускане на кредит от разстояние. Ако кандидатът бъде одобрен, заедно с уведомлението за това, получава на посочената от него електронна поща: преддоговорна информация във формата на Стандартен европейски формуляр, действащите Общи условия - неразделна част от договора, а така също линк, който след активирането му отваря профила на кандидата и там той може да се запознае с проекта на договор за предоставяне на кредит. Кандидатът разполага със 7-дневен срок, в който на специално обозначено място в профила си на Сайта потвърждава изрично сключването на Договора за предоставяне на кредит от разстояние, заедно с Общите условия - неразделна част от него и Стандартния европейски формуляр, като при това следва правилно да попълни цифровия код, изпратен му от „Изи Финанс“ ЕООД под формата на кратко текстово съобщение (SMS) на телефонния номер, който е предоставил при кандидатстването си за кредит. След като кандидатът потвърди, че е запознат и приема Договора за предоставяне на кредит, заедно с Общите условия и Стандартния европейски формуляр, в сила към момента на сключване на Договора, Договорът за предоставяне на кредит между Потребителя и „Изи Финанс“ ЕООД се счита сключен. Договарянето се осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уебсайт и телефон).
Съгласно чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПФУР финансова услуга е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а средство за комуникация от разстояние е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Процесният договор за потребителски кредит е именно за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като има за предмет отпускане на парични средства (кредитиране) и е сключен като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние (уеб страница).
При договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР). За доказването на електронните изявления чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР препраща към Закона за електронния документ и електронния подпис. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията. По смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 3
2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, а именно всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. На основание чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление.
Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1 ГПК електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител. По делото не е направено подобно искане, поради което представеният на хартиен носител заверен препис от договора за кредит и общите условия към него, представляващи електронни документи, са годно доказателство за съдържанието на материализираните в тях електронни изявления.
Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, а именно данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Доколкото процесният договор за потребителски кредит съдържа в електронна форма лични данни на ответника (три имена, ЕГН, адрес, телефон, електронна поща) следва да се приеме, че носи неговия електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП. По делото не се твърди, а и не се установява, че процесният електронен договор за потребителски кредит е подписан от страните с квалифициран електронен подпис. Разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ предвижда, че правната сила на електронния подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. В процесния случай извод за постигането на подобно съгласие може да се направи чрез тълкуване на общите условия към договора за потребителски кредит, които предвиждат, че след като кандидатът потвърди, че е запознат и приема Договора за предоставяне на кредит, заедно с Общите условия и Стандартния европейски формуляр, в сила към момента на сключване на Договора, Договорът за предоставяне на кредит между Потребителя и „Изи Финанс“ ЕООД се счита сключен. Ето защо следва да се приеме, че представеният договор за кредит представлява подписан частен електронен документ, който се ползва с формална доказателствена сила относно авторството на обективираните волеизявления съгласно чл. 180 ГПК (в този смисъл е Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК).