Решение № 1003 от 09.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1003 гр. Варна, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20243100501110 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 35494/30.04.2024г. от Е. В. К. ЕГН ********** от гр. *****, чрез адв. Й. Ч., против Решение № 1376/22.04.2024г. по гр. д. № 11789/2023г. на 10-ти състав на ВРС, в частта, в която е отхвърлен иска му против Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“, № 2, с правно осн. чл.

2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, да бъде осъдена да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдание, стрес, невъзможност да извършва трудова дейност, в резултат на воденото срещу него ДП № 359/2015г. по описа на ОД на МВР – Варна, съответно НОХД № 4954/2020г. по описа на ВРС и ВНОХД № 807/2022г. по описа на ВОС, приключили с оправдателна присъда за разликата над присъдените 5 550.00лв. до претендираните 20 000.00лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от датата на увредата – 22.12.2022г. до окончателното изплащане на задължението.

Счита решението на ВРС в обжалваната част за неправилно и необосновано, при съобразяване критериите за справедливост, визирани в чл.

52 ЗЗД. Съдът е следвало да съобрази продължителността на досъдебното производство от 5 години и след това съдебното производство от още близо 2 години, да отчете характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е настъпило, колко, с каква продължителност и интензитет са действията по разследване с негово участие, възрастта му, общественото и социалното му положение. Моли се първоинстанционното 1 решение в обжалваната част да бъде отменено и исковата му претенция да бъде уважена в пълен размер. Претендира присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 263 ГПК писмен отговор от Прокуратурата на Република България не е постъпил.

Подадена е и въззивна жалба № 34379/25.04.2024г. и допълнителна въззивна жалба вх. № 36531/07.05.2024г. от Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“, № 2, чрез прокурор З.З. и прокурор Е.К. против Решение № 1376/221.04.2024г. по гр. д. № 11789/2023г. на 10-ти състав на ВРС, в частта, в която ПРБ е осъдена да заплати на Е. В.

К., ЕГН ********** от гр. *****, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 5 550.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдание, стрес, невъзможност да извършва трудова дейност, в резултат на воденото срещу Е. В. К. ДП № 359/2015г. по описа на ОД на МВР – Варна, НОХД № 4954/2020г. по описа на ВРС и ВНОХД № 807/2022г. по описа на ВОС, приключили с оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увредата, т. е. от влизане в сила на оправдателната присъда – 22.12.2022г. до окончателното изплащане на задължението.

Счита, че първоинстанционното решение в обжалваната част е необосновано предвид събраните по делото доказателства. Присъденият размер от 5550.00лв. е прекомерно завишен. Ако съдът приеме, че искът е доказан по основанието си, моли размерът на обезщетението да бъде намален.

Писмен отговор от Е. В. К. не е постъпил.

Съдът прецени следното:

С исковата молба, освен иск за неимуществени вреди, първоначално са били предявени искове от ищеца в лично качество и в качеството му на управител на „Вилием 76“ ООД за имуществени вреди под формата на реална загуба с цена на иска 120 859,55лв. и под формата на пропусната полза с цена на иска 150 000лв. срещу ПРБ и МВР на РБ.

С влязло в сила Определение № 2341/16.06.2023г., постановено по гр. д. № 1068/2023г. по описа на ВОС, предявените от „Вилием 76“ ООД искове за имуществени вреди, съдът е приел за недопустими и е прекратил производството по тях.

С влязло в сила Определение № 2314/23.02.2024г., постановено по гр. д. № 11789/2023г. по описа на ВРС е прекратено производството в частта по отношение на предявения иск за неимуществени вреди срещу МВР.

Така производството пред първоинстанционният съд се е ограничило до предявения от ищеца Евтим В. К. срещу ПРБ иск за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000лв., в резултат на воденото срещу него ДП № 359/2015г. по описа на ОД на МВР – Варна, съответно НОХД № 4954/2020г. по описа на ВРС и ВНОХД № 807/2022г. по описа на ВОС, приключили с оправдателна присъда.

2

В исковата молба и уточнителните такива, ищецът излага, че на 19.06.2013г. регистрирал фирма „Вилием 76“ ООД. На 12.12.2014г. същият сключил договор със „Св. Св. Константин и Елена Холдинг“ АД за наем на търговски обект с № 72, представляващ терен за изграждане на павилиони, където е изградил четири павилиона и започнал да извършва търговска дейност, като предлагал за продажба дрехи, обувки, чанти и шапки. На 21.08.2015г. била осъществена специализирана полицейска операция, в която участвали множество служители на икономическа полиция, разследващи полицаи, в това число и полицейски служители. Било образувано ДП № 359/2015г. по описа на ОД МВР – Варна. В изготвените протоколи за изземване на стоките не се записвали иззетите вещи. Още в същия ден ищецът бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1 НК. На 09.10.2019г. отново бил привлечен в качеството на обвиняем. В края на 2020г. ВРП внесла обвинителен акт и било образувано НОХД № 4954/2020г. по описа на ВРС. С присъдата на първоинстанционния съд, ищецът бил признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение. Оправдателната присъда била обжалвана с протест на ПРБ, която била потвърдена от ВОС.

Ищецът сочи, че поради изложеното, претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, притеснения, стрес, невъзможност да извършва трудова дейност с фирмата, на която е управител и всичко това е с оглед на незаконосъобразно воденото срещу него наказателно производство.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от Прокуратурата на Република България, в който се излага становище за неоснователност на иска.

Оспорва се претенцията за претърпените неимуществени вреди като се посочва, че същата не е съобразена с икономическия стандарт в Република България и съдебната практика по аналогични дела. Моли се за отхвърляне на иска.

Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От материалите на приобщеното ДП № 359/2015г. по описа на ОД на МВР гр. Варна и НОХД № 4954/2020г. по описа на ВРС се установява, че на 02.08.2016г. Е. В. К. му е повдигнато обвинение за извършено престъпление на 21.08.2015г. по чл. 172б, ал. 1 НК, с предприемане на първите действия по разследване-оглед на местопроизшествие и доброволно предаване на вещи.

На 02.08.2016г. е издадено постановление за привличане на К. като обвиняем и спрямо него е взета мярка за неотклонение „Подписка“. На 20.02.2019г. отново му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 172б, ал.

1 НК и отново му е взета същата мярка за неотклонение, която е отменена на 21.11.2019г. Обвинителният акт срещу К. е първоначално внесен в съда на 24.07.2020г., като производството е прекратено и върнато на Районната прокуратура за отстраняване на констатирани пороци. На 15.05.2020г. досъдебното производство е изпратено с мнение за внасяне в съд. На 14.12.2020г. е внесен обвинителен акт по ДП № 359 по описа на ОД на МВР Варна срещу Е. К. като по него е образувано НОХД № 4954/2020г. по описа на 3

ВРС. С присъда от 09.05.2022г. по посоченото наказателно дело от общ характер, подсъдимият К. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено на 21.08.2015г. престъпление по чл. 172б, ал. 1 НК.

Оправдателната присъда е протестирана от ВРП с искане за нейната отмяна и постановяване на нова осъдителна такава. Делото е изпратено на ВОС, където е образувано ВНОХД № 807/2022г., приключило с влязло в сила Решение № 268/22.12.2022г., с което е потвърдена присъдата на ВРС.

За установяване на твърдените неимуществени вреди ищецът е ангажирал гласни доказателства по делото посредством разпита на свидетелите Е.Е.Г. – дъщеря на ищеца и Н.Ж.Д..

Свидетелката Г. сочи, че баща ѝ се занимавал с продажбата на дрехи, когато през лятото на 2015г. го обвинили в извършване на престъпление, което променило целия му живот, тъй като той бил точен, коректен и сериозен човек. След тези събития, случили се точно преди рождения ден на майка ѝ, той престанал да работи, защото нямал с какво да се занимава. Наложило ѝ се да започне работа, тъй като финансите не стигали. Майка ѝ не била добре, брат ѝ бил малък, а баща ѝ се чувствал ужасно. Споделял, че целият му живот бил съсипан и бил депресиран като не искал да говори с никого, нито да се вижда с близки. Затворил се в себе си. След загубата на работата и липсата на средства се наложило да замине с майка ѝ и брат ѝ за Германия, където да работи. Баща ѝ коренно се променил и не бил същият човек. Излага, че постоянно го викали на разпити, въпреки че тя не следяла много нещата, с които се занимавал адвоката на баща ѝ. Заявява, че по време на акцията, при изземването на дрехите от пазара на Дружба, където работел – продавал дрехи, баща й не бил там. Не знае дали са го викали в съда, но знае, че имало дело срещу него. Сочи, че според нея седем години по-късно е приключило делото като се оказало, че баща ѝ бил прав. Баща ѝ заминал за Германия през 2019-2020г. като взел майка ѝ, брат ѝ и баба ѝ по майчина линия. Не знае дали е посещавал лекари, но може да е ходил на психолог, предвид лошото му състояние. Излага съмнения, че може майка ѝ да го е накарала, но лично не знае дали е ходил на лекар.

Свидетелят Д. излага, че е работил заедно с ищеца, тъй като е държал съседен магазин. Не е присъствал на акцията, но Е. му споделил, как са му отнели цялата стока. След това бил принуден да прекрати дейността си, което се отразило лошо на него и семейството му. Познавал го като бодър, свеж, коректен, любезен човек, а след това се затворил в себе си, спрял да комуникира с околните. В комплекса се заговорило за случая като едва ли не Е. се оказал престъпник и повече колеги започнали да говорят. Изпаднал в депресия, емоционален психически срив, не искал да говори по темата.

Отбягвал комуникация с колеги и отказвал помощ. В продължение на пет – шест години, нямал възможност да възстанови бизнеса си и му се наложило да емигрира и в момента е в чужбина със съпругата си и едно от децата.

Причината за напускането на страната е, че му взели цялата стока и той е нямало как да работи, защото независимо че е оправдан, стоката не му била 4 върната. Твърди, че не виждал човекът, който бил Е. преди, чисто на емоционално и психическо ниво. Заявява, че около 2020-2021г. заминал за чужбина. В комплекса, където били магазините им, започнали и свършвали деня си заедно. В периода 2015-2020г. се виждали един път в месеца или са се чували веднъж седмично. Не знае дали Е. е ползвал специализирана медицинска помощ.

По делото не ангажирани доказателства чрез назначаване на експертиза, която да изследва, какво е емоционалното и психическо състояние на ищеца вследствие на воденото срещу него наказателно производство.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Основанието за ангажиране на отговорността на държавата за действия на органите на следствието и прокуратурата в хипотеза на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е обективният факт, че лицето е било незаконно обвинено в извършване на престъпление, а впоследствие е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

За успешното провеждане на осъдителния иск в тежест на ищеца е докаже, че по отношение на него е повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което е оправдан с влязла в сила присъда, както и обстоятелството, че от действията на длъжностните лица на ответника за него са произлезли конкретни вреди, техния вид и размер. Това дава основание на законодателят да квалифицира обвинението като незаконно, независимо че отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на съответните органи.