Определение № 3420 от 03.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3420 гр. София, 03.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

П. Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от П. Хорозова Частно касационно търговско дело № 20248003902489 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. П. К. от САК - процесуален пълномощник на ищеца Х. С.ов Ч., срещу определение № 370 от 31.10.2024 г. по в. ч. гр. д. № 309/2024 г. по описа на Бургаския апелативен съд. С обжалваното определение е отменено постановеното в производство по чл. 248 ГПК определение № 362 от 14.05.2024 г. по гр. д. № 476/2022 г. по описа на Сливенски окръжен съд за оставяне без уважение на молбата на жалбоподателя за изменение в частта за разноските на решение № 72 от 06.03.2024 г. по гр. д. № 476/2022 г. по описа на Сливенски окръжен съд и вместо него „Застрахователна компания Лев инс““ АД е осъдено да заплати на адв. К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв допълнително адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 1 070 лв. без ДДС (над присъдените 3 930 лв. с ДДС), вместо претендираните от нея 6 719.62 лв. с ДДС, т. е. искането по чл. 248 ГПК е оставено без уважение за сумата от 5 649.62 лв., чието присъждане се претендира с частната касационна жалба.

За да се обоснове твърдяната незаконосъобразност и необоснованост на определението на въззивния съд в съответната част, в частната касационна жалба се излагат оплаквания за извършено нарушение на правилата на 1

Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) в редакцията им към датата на приключване на устните състезания пред първата инстанция (ДВ, бр. 88/04.11.2022 г.), в резултат на което е присъдено адвокатско възнаграждение в неправилно изчислен и занижен размер; като съобразно уважената част от исковата претенция (83.33 %), приложимите разпоредби на чл. 7, ал. 2, т. 5 и чл. 7, ал. 9 НМРАВ и критериите за присъждане на справедливо и обосновано адвокатско възнаграждение, същият следва да възлиза на сумата 10 649.62 лв. с ДДС.

Оспорват се като незаконосъобразни и изводите на съда във връзка с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, което не се счита за приложимо при присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, както и изводите, че върху размера на адвокатското възнаграждение, което ответната страна е осъдена да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, не следва да се начислява ДДС. По подробно изложени съображения се моли определението в обжалваната отхвърлителна част да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искането по чл. 248 ГПК да бъде изцяло уважено.

Касационно обжалване на въззивното определение се моли да бъде допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси, които според жалбоподателя са обусловили решаващите мотиви на въззивния съд и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1. При проведено последно съдебно заседание след влизане в сила на измененията в НМРАВ (ДВ, бр. 88/04.11.2022 г.), при действието на които е постановено решението, т. е. след влизане в сила на измененията, по коя редакция на Наредбата следва да се определи адвокатското възнаграждение?;

2. Коя е меродавната дата за определяне на размера на адвокатското възнаграждение по редакцията на НМРАВ (ДВ, бр. 88/04.11.2022 г.), влязла в сила на 08.11.2022 г. – датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие, датата на последното съдебно заседание с даден ход по същество, датата на постановяване на съдебното решение или друга дата?; 3. Следва ли при присъждане на адвокатско възнаграждение на страната съдът да вземе предвид не само наличието на пълно или частично уважаване или отхвърляне на разгледаната претенция, а да съобрази и присъдения размер на хонорара с минимално предвидения в НМРАВ?; 4. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на процесуалния представител на страна следва ли да се присъди адвокатско 2 възнаграждение под установения с НМРАВ минимум, и ако да – колко под този минимум може да слезе съдът?; 5. Решението на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, с което е даден отговор дали и в каква степен при определяне на разноски за адвокатско възнаграждение националните съдилища са обвързани от тарифа за минимални адвокатски възнаграждения, приета от съсловна организация на адвокати, в която те членуват задължително, следва ли да се прилага в случаите на оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, след като адвокатът не се е съгласявал, поемайки защитата на страната, да работи за адвокатско възнаграждение под минимално установеното и до момента на постановяване на съдебното решение, с което съдът му присъжда определен от него размер, той не е получил възнаграждение, за разлика от случаите на подписан договор и определено от страните и изплатено предварително адвокатско възнаграждение? и 6. При присъждане на адвокатски хонорар за безплатна правна помощ в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, следва ли да се начислява ДДС?

По последния въпрос се сочи и практика на ВКС, на която обжалваното определение противоречи.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от насрещната страна „Застрахователна компания Лев Инс“ АД.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба изхожда от легитимирана страна, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

С определение № 269/28.01.2025 г. производството по настоящото дело е било спряно до приключване на производството по дело С-744/23 г. на СЕС. С постановяване на решение по него от 23.10.2025 г. на СЕС, Първи състав, са настъпили основанията за възобновяване на частното производство.

За да се произнесе в атакувания смисъл, въззивният съдебен състав на първо място е посочил, че с оглед задължителния характер на даденото от СЕС в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между 3 страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като същите не обвързват съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС.

Предвид действието на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС следващото се на основание чл. 38, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 38, ал. 1 ЗАдв възнаграждение не може да бъде определено съгласно размерите, предвидени в НМРАВ, а наличието на празнота в закона относно конкретния размер на възнаграждението следва да се преодолее, като се тълкува нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗАдв, съгласно която възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и по размер следва да е справедливо и обосновано, с изключение на частта, с която се препраща към НМРАВ. Предвидените в наредбата размери могат да служат само като ориентир при определяне справедлив размер на адвокатското възнаграждение.

На следващо място въззивният съд е приел, че доколкото действието на договора за правна услуга е от момента на сключването му, вкл. когато се уговаря безплатна адвокатска защита, при определяне на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв следва да се ползва като ориентир редакцията на НМРАВ към момента на сключване на договора за правна помощ и съдействие, в случая – редакцията на НМРАВ, ДВ, бр. 68/2020 г.

С оглед гореизложеното съдът е съобразил образователната квалификация на лицето, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатска колегия, както и поетата отговорност от адвоката със сключване на договора за предоставяне на правна помощ. При отчитане на фактическата и правна сложност на делото е посочил, че в конкретния случай предмет на спора е прекият иск на увредено лице срещу застраховател на делинквента по застраховка „Гражданската отговорност на автомобилистите“ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди при ПТП, при следните обстоятелства - неприключило към момента на постановяване на първоинстанционното решение досъдебно производство, заявено възражение за съпричиняване и доказателствени искания за установяване на обстоятелствата, относими към приложението на чл. 52 и чл.

51, ал. 2 ЗЗД. Въззивният съдебен състав е взел предвид и това, че по делото са били проведени шест открити съдебни заседания, като процесуален 4 представител на ищеца се е явил в три от тях, а за останалите е била депозирана писмена молба; представени са били писмени доказателства, назначени и приети са били СПЕ, комплексна САТМЕ и повторна комплексна експертиза по въпроса за значението на предпазния колан, предвид сложния механизъм на ПТП; изслушани са били свидетелски показания. При тези данни и след отчитане на обстоятелството, че извършените процесуални действия са обичайни по такъв вид дела, при съобразяване на горепосочените критерии и защитения материален интерес (100 000 лв.) съдът е намерил, че справедливото и обосновано възнаграждение, дължимо на адв. К., следва да се определи в размер на сумата от 5 000 лв., т. е. искането за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските е основателно за сумата от още 1 070 лв. (наред с присъденото с първоинстанционното решение възнаграждение от 3 930 лв. с ДДС).

Споделяйки даденото в определение № 917 от 02.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1323/2023 г. на ВКС, IV г. о. разрешение, съставът на Бургаския апелативен съд е намерил, че независимо от регистрирането по ЗДДС на адв. К., ДДС върху размера на адвокатското възнаграждение, което ответната страна е осъдена да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, не се дължи, тъй като постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС.

По приложното поле на касационното обжалване настоящият съдебен състав приема следното:

Всички формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК въпроси, относими към: съобразяване на дължимото адвокатско възнаграждение по чл.

38, ал. 2 ЗАдв с минимално предвидените в НМРАВ размери, кои следва да бъдат „приложимите редакции“ на същата Наредба, колко под минимума по Наредбата може да „слезе“ съдът при определяне на възнаграждението по чл.

38, ал. 2 ЗАдв, приложимо ли е решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С438/22 в случаите на оказана безплатна правна помощ от адвокат и пр., не удовлетворяват допълнителното селективно изискване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно трайноустановената практика на ВКС, създадена именно въз основа на решението на СЕС по дело С-438/22 (представляващо задължителна съдебна практика, чието неспазване е основание за достъп до касация по чл.

5

280, ал. 1, т. 2 ГПК), минималните размери на адвокатските възнаграждения по НМРАВ нямат обвързващ съда характер, включително в хипотезата на чл.

38, ал. 2 ЗАдв, в какъвто смисъл се е произнесъл и въззивният съд. Наличието на актуална практика на касационната инстанция, в съответствие с която е постановено обжалваното определение, изключва възможността поставените от жалбоподателя въпроси да имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Следователно по тях касационна проверка не може да бъде допусната.

По отношение на последния въпрос – дали при присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, следва да се начислява и съответно да се включва ДДС, са налице кумулативно изискуемите предпоставки на закона за селектиране на частната касационна жалба. Въпросът има значение за изхода от повдигнатия спор – разгледан е от въззивния съд и е обусловил решаващите му правни изводи, същевременно даденото разрешение се намира от една страна в противоречие с многобройната и трайна практика на съставите на Търговска колегия при ВКС, част от която е цитирана и от жалбоподателя, а от друга – продължава да се разрешава противоречиво от различните съдебни инстанции, включително настоящата. В този контекст български съд е отправил преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на понятията „доставка на услуги“, „безвъзмездна услуга“, „възмездна услуга“ и „данъчно задължено лице“ съгласно Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, като въз основа на образуваното по запитването дело С-744/23 на СЕС настоящото частно производство е било спряно.

Разпечатката съдържа 34 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/446f3918-cb6d-4570-b246-1b49e59d84e8