Решение № 1411 от 24.10.2024, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1411 гр. Плевен, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20244430102876 по описа за 2024 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от Л. В. С. с ЕГН ********** против „Ф. България" ЕООД, ЕИК ***, в която се твърди, че между страните бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 1232514/20.01.2023г., съгласно който на ищцата била предоставена в заем сума в размер на 800 лева при фиксиран лихвен процент 11,99% и годишен процент на разходите 49,05%. Уговорен бил срок за връщане на заемната сума от 6 месеца с месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план към договора. Твърди се, че съгласно чл.5, кредитът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от „Мултитюд Банк“ в полза на Дружеството ответник, като одобряването на обезпечението се извършвало чрез одобряването на кредита. Излага се, че на 20.01.2023г. ищцата сключила с посредничеството на ответника договор за гаранция /поръчителство/ с „Мултитюд Банк“, по силата на който кредитополучателят дължал възнаграждение на дружеството – гарант чрез заплащане на месечни вноски в размер общо на 924лв. за срока на действие на кредитния договор. Уговорено било, че таксата за възнаграждението на дружеството гарант се дължала разсрочено на 6 месечни вноски, които се кумулирали към падежните вземания по погасителния план. На кредитополучателката бил предоставен обединен погасителен план, в който било посочено, че всички плащания по 1 договора за кредит и договора за поръчителство следвало да се извършват по посочени в плана банкови сметки на кредитодателя.

Твърди се, че ищцата усвоила изцяло заемния ресурс и изплатила всички свои задължения по договора за кредит и по договора за поръчителство.

Ищцата счита, че извършените от нея плащания, които не били за погасяване на главницата били без правно основание, т.к. договорът за кредит и договорът за гаранция били нищожни.

Твърди се, че кредиторът нарушил изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, т.к. посочения лихвен процент от 11,99% не съответствал на записаната лихва от 95,92лв. Липсвала ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита. Непосочването на компонентите, от които се състоял ГПР поставяло потребителя в неравностойно положение и го възпрепятствало да разбере икономическите последици на поетото от него задължение. Навеждат се доводи, че при спазване императивните изисквания на ЗПК, кредиторът следвало да включи в ГПР таксата за осигуряване на поръчителство от Мултитуд Банк. Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявало „заблуждаваща търговска практика” по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП и това представлявало един от елементите, на които можело да се основе преценката за неравноправния характер на договорените клаузи по смисъла на чл.143 и сл. от ЗЗП. Посочването в договора на ГПР, който не бил действителен обуславяло нищожност на клаузата на чл.4 от съглашението относно приложимия ГПК, а това съгласно чл.22 от ЗПК имало за правна последица недействителност на цялата кредитна сделка.

Излага се още, че в процесния договор липсвала информация за размера на лихвения процент на ден и че при упражняване на правото на отказ, кредиторът нямал право да изисква и да събира от потребителя обезщетение, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК.

Навежда се довод, че процесния договор е изначално недействителен на основание чл.22 от ЗПК и поради нарушаване изискването на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК кредиторът да включи в договорното съдържание условията за прилагане на лихвения процент.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на 2 решение, с което да се прогласи нищожността на процесния договор за кредит и да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 100лв., платена без правно основание за периода от 20.01.2023г. до 23.05.2024г.

В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, с който ответникът оспорва предявените искове.

В о.с.з. на 10.10.2024г. е допуснато изменение на предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, като същият се счита предявен за сумата от 148,66лв.

Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание представените по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

От представения препис на Договор за потребителски кредит №1231514 от 20.01.2023г. със страни ответника „Ф. България“ ЕООД, като заемодател и ищцата Л. В. С., в качеството на заемател, се установява, че по силата на обективираното в това съглашение, заемодателят е предоставил на заемателя кредит под формата на паричен заем в размер на 800лв. Договорът е бил сключен при уговорена възнаградителна лихва в размер на 95,92лв. и посочен лихвен процент – 11,99%. Кредитът е следвало да се върне на шест вноски, първата от които с падеж 19.02.2023г.

Видно е, че в чл.4 от съглашението Годишният процент на разходите е посочен в размер на 49,05%.

Според обективираното в чл.5 от процесния договор, кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Мултитуд Банк в полза на дружеството, като с одобряването на предоставеното обезпечение от кредитора, уговорката свързана с него не може да се отмени нито от кредитополучателя нито от лицето, предоставило обезпечението.

От заключението по допусната ССЕ се установява, че посочения в договора лихвен процент от 11,99% отговаря на размер на договорна лихва 28,21лв., а посочената лихва в размер на 95,92лв. отговаря на годишен лихвен процент в размер на 40,01%.

Вещото лице е посочило, че от страна на ответника не е бил представен сключения договор за поръчителство, но според представена счетоводна справка, ищцата е заплатила в полза на „Ф. България“ ЕООД сума в 3 размер на 948,66лв. на 20.02.2023г., с което предсрочно погасила задълженията си по процесния договор. Видно е от заключението, че ответното дружество е осчетоводило като платени главница в размер на 800лв., договорна лихва в размер на 24,90лв., такса в размер на 4лв. и възнаграждение по договор за поръчитество с Мултитуд Банк в размер на 119,76лв. Видно е, че ответника е уведомил експерта при предоставяне на счетоводната справка, че възнаграждението по договор за поръчителство не е било задържано от него, а преведено на гаранта, но не са били предоставени първични счетоводни документи, установяващи подобен превод в полза на поръчителя.

Установява се още от заключението на вещото лице, че при съобразяване действително установения годишен лихвен процент от 40,01% и възнаграждението по договора за гаранция, размера на годишния процент на разходите би надхвърлил многократно над пет пъти законната лихва.

Обсъденото експертно заключение се възприема от съда, като компетентно, обективно и неоспорено от страните.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира, че от обсъдените по-горе доказателства се установи възникнало между страните правоотношение по силата на сключен между тях договор за паричен заем от разстояние по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние.

Според чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР за доказване на електронни изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Комуникацията между страните е осъществена посредством електронната страница на кредитора, на която кредитополучателя е подал искане за получаване на кредит, предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да получи заем. Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е реален договор, за да е действително съглашението, трябва реално да е предадена съответната сума на заемателя. Фактът на реално предаване на заемната сума от 800 лв. в случая не се и оспорва от ищцата.

Ищцата твърди нищожност на процесния Договор за потребителски кредит, поради неспазване изискването на чл.11,ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК.

4

Установи се от експертното заключение, че посочения в процесния договор лихвен процент от 11,99% не съответства на действителния, който при дължима лихва от 95,92лв., се изчислява на 40,01%. Поради това, съдът приема, че заемодателя не е спазил изискването на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК да посочи в договора лихвения процент по кредита.

Установи се също така, че в процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,05%, който формално не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Този размер обаче не отразява действителният такъв, както стана ясно от експертното заключение. На първо място, той не включва дължимата от потребителя такса за посочения от кредитодателя гарант.

Съобразявайки разясненията, дадени от СЕС при тълкуване Правото на ЕС в Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C 714/22, сезирания с настоящия спор съд изследва дали предвидената такса гарант попада в рамките на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на 3, буква ж) от Директива 2008/48, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на член 3, буква и).

За да осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ (решение от 16 юли 2020 г., Soho Group, C 686/19, EU:C:2020:582, т. 31), което означава всички разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора (решение от 21 април 2016 г., Radlinger и Radlingerová, C 377/14, EU:C:2016:283, т. 84).

Настоящият съдебен състав приема, че в случая платимата по сметка на кредитора Ф. Б. такса за предоставяне на гаранция представлява точно такъв разход, свързан с договора и известен на кредитора още при сключването му.

Съдът намира, че постигането на съгласие по клаузата, задължаваща кредитополучателя да предостави обезпечение с поръчителство е условие за сключването на договора и предоставяне на заемната сума. Възражението на ответника че договора за поръчителство с Мултитуд Банк не е задължително условие за получаването на кредита, доколкото кредитополучателя е можел да посочи и избрано от него лице за поръчител, е неоснователно. От текста на 5 чл.5 от процесното съглашение става ясно, че обезпечаването чрез поръчителство е задължително условие за сключването на договора за кредит и предоставянето на кредитните средства, като изборът на ищцата в тази насока се е свеждал само до това дали поръчителят да бъде посочения от кредитодателя такъв – Мултитуд Банк, или избрано от нея лице, което е кредитодателя да одобри. Фактът, че ищцата е избрала поръчителят да бъде посоченото и предварително одобрено от кредитодателя лице и договорът за кредит е бил сключен при предоставено от това лице поръчителство не променя извода че договора за поръчителство с Мултитуд Банк е задължително условие за получаването на кредита.

След като е избрана от длъжника опцията за обезпечаване с поръчителство, предоставено от лице, сочено от кредитора, то за последния е вече известен разхода за такса „Гарант“. Т. е. насочвайки потребителя към определено дружество-поръчител, кредиторът изначално е запознат с разходите, които потребителят ще се задължи да направи във връзка с договора за кредит, поради което тези разходи освен, че са пряко свързани с договора за кредит, но също така са и известни на кредитора още при сключването му.

Стана ясно от експертното заключение, че ответника е осчетоводил като дължими по процесния договор за кредит, както главницата и договорната лихва, така и таксата по договора за гаранция в размер на 119,76лв., след което е приел плащането на последната по своя сметка.

Изясни се от заключението на вещото лице, че при включване на действителния размер на лихвения процент от 40,01%, както и на дължимата сума за таксата за гарант в ГПР, същия би надхвърлил значително по размер максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.