Решение № 260517 от 13.04.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 260517

13.04.2021г., град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VI -ти граждански състав

На 17.03.2021 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВИДЕЛИНА КУРШУОВА

ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

Секретар: Елена

Димова като разгледа докладваното от съдия В.Куршумова в.гр.дело № 2231 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г.А.Р. с ЕГН **********, подадена чрез особения представител адвокат И.С., против Решение № 260079 от 20.08.2020 г. постановено по гр.д.№ 16144 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XVIII -ти с., в частта му, с която е признато за установено, че Г.А.Р. дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А”, Париж рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А”, клон България, ЕИК *********, сумата за разликата над 2002, 70 лева до пълния размер на главницата от 3 158, 94 лева, както и в частта му, с която е признато за установено задължението й за сумата от 702, 96 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017 г. до 20.04.2019 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10802/2019 г. на ПдРС.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваната част на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, за необоснованост и нарушение на материалния закон. Посочва се, че съдът не е коментирал повдигания въпрос досежно размерът на предоставената в заем сума, а така и възражението, че сумата от 3 921, 68 лева, сочена от ищеца като главница, включва и сумата от 631, 68 лева към трето лице - застраховател, при което главницата е в размер на 3 290 лева. Намира се, че размерът на застрахователната премия от 631, 68 лева се установява от Стандартен европейски формуляр и Сертификат № CREX-14730118. Възразява се срещу задължението за заплащането на възнаградителна лихва с довода, че в договора не са посочени условията за прилагането на лихвения процент. Поддържа се, че от сумата в размер на 3 290 лева следва да се приспадне върнатата от потребителя сума от 1 287, 30 лева. Моли да се отмени решението в обжалваните му части и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърлят исковите претенции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А”, Париж рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А”, клон България, ЕИК *********, чрез пълномощника по делото юрисконсулт П., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения по оплакванията в жалбата, както и доводи за правилността и законосъобразността на първоинстанционното решение. Настоява се, че процесният договор отговаря на императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, която хипотеза не следва да се смесва с тази по т.12 от същата разпоредба. Твърди се, че не е налице противоречие на договора с изискването на чл.11, т.10 от ЗПК. Поддържа се, че исковата претенция е доказана по основание и размер. Въз основа на изложеното в отговора се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено. Претендира се присъждането на разноските, включително за юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е сезиран с искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл. 415 ГПК, предявени от БНП Париба Пърсънъл Файнен С.А. Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс„ С.А. клон

България против Г.А.Р. за установяване, че последната дължи на дружеството заплащането на сумата от 4 331, 47 лева по договор за потребителски кредит CREX -14730118 от 05.04.2017 год., формирана, както следва 3 158.94 лв. - неизплатена главница; 702, 96 лв.

- възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017 г. до

20.04.2019 г. и 469, 57 лева - законна лихва за забава за периода 20.12.2017 г. - 06.06.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 27.06.2019г. до окончателното заплащане, за което вземане е издадена заповед № 5978/ 01.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 10802/2019 г. на ПдРС.

Ищцовото дружество твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит с номер CREX -14730118 от 05.04.2017 год., по силата на който е отпуснало на ответницата паричен кредит в размер общо на 3 921, 68 лева. Усвояването на посочената сума ответницата удостоверила с полагане на подписа си в поле „Удостоверение за изпълнение“. Въз основа на ал.1 от договора за ответницата възникнало задължение да погаси заема на 24 месечни вноски, всяка от които съствалява изплащане на главницата, ведно с оскъпяването, съгласно параметрите в договора на годишния процент на разходите и годишния лихвен процент. Ответницата преустановила плащанията по договора на 20.11.2017 г., към която дата била погасила 6 месечни вноски. Съгласно чл.3 от договора вземането на ищеца ставало изискуемо в пълен размер при просрочие от кредитополучателя на две или повече месечни вноски, считано от датата на падежа на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответницата следвало да изплати остатъка от заема в размер на 3 861, 90 лева, представляваща оставащите 18 броя погасителни вноски към 20.12.2017 г., към която дата вземането станало изискуемо в пълен размер, което не било изпълнено. Алтернативно ищецът счита всички претенции за дължими, поради падежирането на последната погасителна вноска по погасителния план на 20.04.2019 г., тоест към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК всички вноски са били с настъпил падеж, поради което счита вземането за изискуемо на посоченото основание.

В писмения си отговор ответницата, чрез назначения й особен представител адвокат И.С., е оспорила предявените искове по основание и размер. Особеният представител е възразил за недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК, поради неспазване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т.11, т.12 от ЗПК. Оспорил е й размера на предоставения заем от 3921, 68 лева като е твърдял, че същият е 3 290 лева - сбора от цената на стоката, а сумата от 631, 68 лева представлява дължима застрахователна премия и е допълнителен разход по кредита.

Първоинстанционният съд е уважил предявените искове след като е приел, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит CREX -14730118 от 05.04.2017 год., който отговаря на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК. За да уважи вземането за главницата районният съд се е позовал на обстоятелството, че падежът на последната вноска е настъпил на на 20.04.2019 г. и ответницата не е доказала погасяването на претендираната главница от 3158,94 лева, при което е основателно и искането за присъждането на законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. РС е уважил претенцията за възнаградителната лихва като е приел, че ГПР е в размер на 29,94%, а ГЛП е в размер на 26,47 %, при което същите не са договорени в противоречие на ЗПК. РС е уважена претенцията и за мораторна лихва.

Недоволна от постановеният съдебен акт е останала жалбоподателката, която чрез особения представител, обжалва решение в частта за главницата над 2002, 70 лева до пълния уважен размер от 3 158, 94 лева, както и в частта относно възнаградителната лихва от 702, 96 лева.

Първоинстанционното решение не се обжалва и е влязло в сила в следните части: в частта, с която е установено вземането за главницата за размера на 2002, 70 лева, както и в частта, с която е установено вземането за мораторна лихва в размер на 469,57 лева, дължима за периода от 20.12.2017 г. до 06.06.2019 г.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК въззивният съд намери, че същото е валидно и допустимо в обжалвната част, като при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от

ГПК следва да бъде проверена правилността на решението в обжалваната част, съобразно оплакванията в жалбата, като въззивният съд се произнесе по правния спор между страните.

От фактическа страна по делото се установява сключването на договор за потребителски кредит CREX -14730118 от 05.04.2017 г. между ищеца в качеството на кредитор и ответницата в качеството на кредитополучател със следните параметри и условия: обща цена на стоките - 3 290 лв., първоначална вноска – 0,00 лв., размер на кредита - 3 921, 68 лв., месечна погасителна вноска -214, 55 лв., брой погасителни вноски – 24, обща стойност на плащанията – 5 149, 20 лв., годишен процент на разходите – 29, 94 %, лихвен процент -

26, 47 %. Отразено е, че се финансират следните стоки и услуги: стоката - спален комплект за цена от 3 290 лева; услуга - сигурност на плащанията - застрахователна декларация CREX -14730118 , групова полица № 5/2008 г. с премия от 631, 38 лева. Отразени са размерите на погасителните вноски и падежът на всяка вноска, като падежът на последната погасителна вноска настъпва на 20.04.2019 г. Към договора за кредит е сключена и застраховка, за което е издаден сертификат, като е предвидено, че срокът на застраховката е равен на срока на договора за кредит. Подписан е и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Представена е като доказателство Фактура за закупен спален комплект Лори на стойност 3290, 00 лв. Приложено е извлечение по кредит CREX -14730118.

На 14.03.2018 г. е изготвено уведомително писмо до Г.А. Р. за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като липсват данни същото да е връчено.

Във въззивната инстанция се приеха две заключения на допусната съдебно-счетоводна експертиза, изготвени от вещо лице И.Г.. От заключението на ССчЕ, прието в о.с.з. на 28.01.2021 г., се установява, че размерът на усвоената сума по кредита възлиза на 3 921, 68 лева, включваща следните компоненти: цена на закупена стока - 3 290 лева по фактура, застраховка по застрахователна полица със срок на действие 24 месеца - 631, 98 лева. Общият размер на начисленото по договора задължение е 5 149, 20 лева, формирано от главница - 3 921, 68 лева и лихва от 1227, 52 лева. В табличен вид са представени платените вноски като се установява, че от главницата е погасена сумата от 762, 74 лева, а от лихвата - 524, 56 лева, тоест общо е погасена сумата от 1 287, 30 лева. Неплатеният размер на задължението по договора е посочено също в табличен вид и се установява, че не са платени 18 вноски за периода 20.11.2017 г - 20.04.2019 г., всяка от 214, 55 лева като общият размер на неплатената главница е 3 158, 94 лева, а на непогасената възнаградителна лихва е 702, 96 лева. От заключението на ССчЕ, прието в о.с.з. на 17.03.2021 г., се установява, че сумата по договора за потребителски кредит в размер от 3 290 лева е заплатена на 06.04.2017 г. на магазин в гр.Пловдив, ул.“Възход“ № 15 по кредит на Г.А.Р., както и че застрахователната премия от 631, 68 лева е платена на застрахователното дружество „Кардиф животозастраховане“. Заключенията на ССчЕ не са оспорени по предвидения за това ред, нито са ангажирани други допустими доказателствени средства, които да ги опровергават, поради което и предвид необходимостта от специални знания, за които е назначено вещото лице, настоящата инстанция възприема изцяло изводите в двете заключения на ССчЕ.

С оглед на установеното от фактическа страна и предвид оплакванията във въззивната жалба, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:

Сключеният между страните договор е за предоставяне на потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК. След самостоятелна преценка на представения договор, настоящият съдебен състав намира, че същият не страда от пороци, водещи до неговата недействителност. Процесният договор е сключен в писмена форма и отговаря на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК към датата на неговото сключване. Посочени са индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне, годишният процент на разходите, годишния лихвен процент по кредита, условия за издължаване на кредита- брой и размер на погасителните вноски и периодичността и датите на плащането им, както и останалото се изискуемо съдържание според цитираните разпоредби.