Решение № 12699 от 27.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12699 гр. С, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110169432 по описа за 2022 година

Предявени са искове от А. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.В бл...., насочени срещу Ц. Г. С., с адрес гр.С, ж.к.В бл...., Г. Г. А., с адрес гр.С, ж.к.В бл...., М. Т. К., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Х Д бл...., Ж. Т. Д., с адрес гр.С, ж.к.Х Д бл...., Ж. Т. Д., с адрес гр.С, ж.к.Д-1 бл...., М. М. Н., ЕГН **********, с адрес гр.С, кв.Б, ул.„О“ № 3, В. М. Г., с адрес гр.С, кв.Б, ул.“О“ № 3, И. К Д., ЕГН **********, с адрес с.Л, Столична Община, местност П 1999, А. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Д бл...3 и И. Л. К., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.С Г бл...., за установяване, че ищецът е единствен наследник по закон и завещание на Х А. М. и П А. М., както и за осъждане на всяка една от ответниците М. К. и М. Н., да заплати на ищеца сумата от 806.40 лв., представляваща получена арендна вноска за периода от 2019 г. до 2021 г. вкл. от наследствени на страните имоти, съответстваща на дела на ищеца. Претендира се лихва върху претендираните главници, считано от 01.09.2019 г. до датата на подаване на исковата молба – 21.12.2022 г. в размер на по 102.28 лв. спрямо всяка от ответниците, както и лихва от подаване на исковата молба – 21.12.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че страните са наследници на А. М Б, който е оставил за преки наследници децата си Г А. М., Ц. Т. Д., В А Т, Х А. М. и П А. М.. Сочи се, че последните двама сина на А. Б нямат деца и др. наследници със запазена част, поради което са се разпоредили приживе с имуществото си чрез завещание в полза на ищеца.

Излагат се данни, че Х М. е оставил завещание освен в полза на ищеца, и на ответника И. К..

Ищецът изброява 11 недвижими имота, съсобствени на страните на основание наследство, като той е собственик на 7/15 ид.ч. от тях, ответниците Ц. С., Г. А., М. К., Ж. Д. и Ж. Д. – по 1/15 ид.ч., а ответниците М. Н и В. Г. – по 1/10 ид.ч.

Сочи, че ответниците М. К. и М. Н., са получили рентните плащания за периода 20192021 г., полагащи се на всички собственици на имотите, поради което ищецът иска същите 1 да му заплатят полагащата се от тях чяст /съобразно наследствените им права/.

Отделно от това, с оглед наличието на две завещателни разпореждания от страна на Х А. М., ищецът поддържа становище, че оставеното в негова ползва такова е действително, поради което иска да бъде признато за установено по отношение останалите наследници на Х М., че той е негов единствен наследник.

В срока за отговора, от ответниците Ж. Т. Д., А. К. Д., Ж. Т. Д., М. М. Н., В. М. Г., М.

Т. К. и И. Л К., са депозирани такива, в които се съдържат доводи по основателността на предявените искове.

Ответниците И. К. и М. К. оспорват исковете като недопустими и неоснователни.

По отношение осъдителния иск срещу М. К. и М. Н., се твърди, че ответницата К. е получила рентата за исковия период, която съотвества на правата на Ц. Д., и я е разпределила с останалите двама наследника на Ц. Д., а именно Ж Д и Ж. Д..

По предявения установителен иск се навеждат твърдения, че наследодателят на страните Х А. М., е направил завещателно разпореждане в полза на И. Л. К.. Отбелязва се, че през 2022 г. са отчуждени наследствени на страните недвижими имоти, като ищецът не е предявил своите права въз основа на завещателното разпореждане, на които основава иска си. С оглед на това се прави извод, че това представлява признание от страна на А. Г. М. на правата, които има И. К..

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли исковете.

Ответницата М. Н. излага подобни съображения в отговора си на исковата молба. В допълнение сочи, че рентата от съсобствените на страните земеделски земи е разделяна на три дяла, тъй като ищецът не е представил завещанието, на което основава иска си.

Ответниците Ж. Т. Д, А. К. Д. и В. М. Г., оспорват исковете, тъй като не са имали представа за завещанието, направено от Х А. М. в негова полза. С оглед на това, А. Д. твърди, че той никога не е оспорвал правата на ищеца, нито е получавал обезщетение или ренти от наследствени имоти. Според Ж. Д пък М. К. и М. Н. не са ощетили никой, а завещанието в полза на И. К. е направено от Х А. М., тъй като той е изпитвал най-добри чувства към него.

Ответницата Ж. Д. не оспорва, че е получавала рента през последните 20 г. от наследствените имоти на страните в с.Л. По отношение извършеното завещателно разпореждане от Х А. М., в полза на И. К., ответницата твърди, че не вижда нищо нелогично в това, тъй като завещателят е бил в най-добри отношения именно със семейството на М. К., от всичките си роднини. Самата Ж. Д. пък не е чувала за завещание от Х М. в полза на ищеца.

В съдебно заседание ищецът и ответниците И. К. и М. К. се представляват от пълномощници, които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения. Останалите ответници не се явяват и не изпращат представител.

По делото са събрани писмени доказателства, допусната и приета е съдебнографическа експертиза.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото удостоверение за наследници от 19.09.2022 г. на А. М Б се установява, че същият е починал на 12.12.1960 г., като е оставил за свои законни наследници съпругата си С С М, починала на 06.10.1977 г. и петте си деца Г А. М., Х А. М., П А. М., Ц. А.а Д. и В А Т. Г А. М. починал на 24.09.1977 г. и оставил за свои наследници децата си Ц. Г. С., А. Г. М. и Г. Г. А. видно от представеното удостоверение за наследници на Г А. М. от 17.10.2022 г. П А. М. е починал на 23.03.1993 г., а Ц. А.а Д. – на 24.04.2013 г.

2 и е оставила за свои наследници децата си М. Т. К., Ж. Т. Д. и Ж. Т. Д.. В А Т е починала на 20.11.2014 г. и оставила за свои наследници двете си дъщери М. М. Н. и В. М. Г..

От представеното удостоверение за наследници от 17.10.2022 г. се установява, че на 10.05.2000 г. е починал Х А. М., който е оставил за свои законни наследници съпругата си Р Д. М.а, двете си сестри Ц. А.а Д. и В А Т и брат си Г А. М.. Р Д. М.а е починала на 15.05.2008 г. и оставила за свой наследник сина си Д Хв М., който починал на 03.10.2013 г. и от своя страна оставил следните наследници – първата си братовчедка И. К. Д. и първия си братовчед А. К. Д.. След смъртта си на 24.04.2013 г. Ц. А.а Д. е оставила за свои наследници децата си М. Т. К., Ж. Т. Д. и Ж. Т. Д.. В А Т е оставила за свои наследници двете си дъщери М. М. Н. и В. М. Г., а Г А. М. е оставил за свои наследници децата си Ц. Г. С., А. Г. М. и Г.

Г. А..

Представено е още удостоверение за наследници от 14.10.2022 г. на С К М, видно от което последната е починала на 06.10.1977 г. и е оставила за свои законни наследници внуците си Ц. Г. С., А. Г. М. и Г. Г. А., сина си Х А. М., дъщеря си Ц. А.а Д. и дъщеря си В А Т, които след смъртта си оставили за свои законни наследници посочените по-горе лица.

Представено е и удостоверение за наследници от 14.10.2022 г. на П А. М., починал на 23.03.1993 г. и оставил за свои наследници племенниците си Ц. Г. С., А. Г. М. и Г. Г. А., брат си Х А. М. и двете си сестри Ц. А.а Д. и В А Т, които след смъртта си оставили за свои законни наследници посочените по-горе лица.

Представено е саморъчно завещание на Х А. М. от 23.11.1992 г., с което последният е завещал цялото си имущество от земи и гори на племенника си А. Г. М., ведно с протокол за обявяването му от 04.01.2023 г. на нотариус И. Н, рег. №.... от РНК.

Представено е още саморъчно завещание от 18.01.1993 г., с което П А. М. е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на А. Г. М., ведно с протокол за обявяването му от 12.04.1993 г. на ноториус К Б, рег.№... от РНК.

Представено е саморъчно завещание на Х А. М. от 21.03.1992 г., с което Х М. е завещал на И. К. цялото свое недвижимо имущество, ведно с протокол за обявяването му от 22.03.2007 г. при съдия по вписвания при СРС В С.

От представеното по делото решение № 80100 от 12.04.2000 г. на ПК - община Н И, се установява, че е възстановено правото на собственост на наследниците на А. М Б по удостоверение за наследници №..., съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Л следните недвижими имоти: нива №... от 2.000 дка, нива №... от 1.540 дка, нива №... от 1.200 дка, нива №... от 2.920 дка, нива №... от 0.800 дка, нива №... от 5.670 дка, нива №... от 2.480 дка, нива №... от 3.730 дка и нива №...2 от 9.965 дка.

Видно от нотариален акт за доброволна делба на недвижими имоти №..., том I, рег.

№..., дело № 52 от 18.11.2019 г., съставен от нотариус М Д, рег.№... от РНК, наследниците на С К Ч, са поделили доброволно оставените им в наследство имоти.

От представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.11.2022 г., обективиран в нотариален акт №...., том XVI, рег. №...., дело № 2662/2022 г., се установява, че А. Г. М., Ц. Г. С., Г. Г. А., И. Л. К., М. Т. К., Ж. Т. Д., Ж. Т. Д., М. М. Н. и В.

М. Г. са прехвърлили на трето лице собствения си недвижим имот с идентификатор ..., представляващ нива №... от 0.800 дка срещу продажна цена в размер на 25 034,62 лв.

Представени са и 9 договора за наем на описаните в тях земеделски земи, сключени между М. М. Н., като наемодател и ЗП – ЕТ „М 91“ като наемател за периода 2017 г. 2024 г.

В раздел три от договорите е уговорена наемната цена в размер от 30 кг./дка до 50 кг./дка зърно от произведената продукция в натура или нейната равностойност в лева по цена при прибиране на реколтата.

От представената служебна бележка от ЕТ „К Б – М 91“ се установява, че наемът за предоставените земеделски земи в землището на с. Л и с. Н, е изплатен както следва: за 3

2017/2018 г. – по 1/3 или по 588 лв. на наследниците на Г А. М., Ц. А.а Д. и В А Т, за 2018/2019, 2019/2020, 2020/2021 земеделски години – по 1/3 или по 672 лв. на същите лица, а за 2021/2022 г. – по 600 лв. на наследниците на Г А. М., Ц. А.а Д. и В А Т, 390 лв. по завещание на И. Л. К. и 390 лв. по завещание на А. Г. М..

Видно от приетите като писмени доказателства 4 касови ордера за периода 2019 г. – 2022 г., за отдаваната под наем земеделска земя М. Т. К. е получила от арендатора сумата от по 672 лв. за 2019 г., 2020 г. и 2021 г., както и сумата от 600 лв. за 2022 г.

От заключението по съдебно-почерковата експертиза, което съдът цени на основание чл. 202 ГПК като компетентно, обективно и пълно изготвено, се установява, че ръкописно изписаните буквени и цифрови текстове в саморъчно завещание на Х М. от 21.03.1992 г. в полза на И. К. и в саморъчно завещание на Х М. от 23.11.1992 г. в полза на А. М. са написани от едно и също лице.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.59 от ЗЗД.

По предявените искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже посочените в исковата молба наследствени права на заявеното основание – завещание.

Не се спори между страните и се установява от представеното саморъчно завещание на П А. М. от 18.01.1993 г., ведно с протокол за обявяването му от 12.04.1993 г. на нот. К Б, че същият е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на А. Г. М.. Съгласно чл.16, ал.1 ЗН завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени. Съдът намира, че процесното завещание има характер на универсално такова, доколкото със същото завещателят се е разпоредил с цялото си имущество. Така извършените завещателни разпореждания придават качеството на наследник на А. Г. М., поради което и предявеният иск за установяване качеството наследник на ищеца по завещание на П А. М. се явява основателен. Следва да се посочи, че на основание чл.8, ал.1, вр. чл.10, ал.2 ЗН ищецът се явява наследник на П А. М. и по закон като негов племенник съгласно представеното удостоверение за наследници от 14.10.2022 г. на П А. М., починал на 23.03.1993 г., поради което основателна се явява и тази претенция на ищеца.