Решение № 589 от 04.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 589 гр. Пловдив, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20225300503361 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 29895/15.11.2022г. от Л. М. Г., ЕГН ********** чрез пълномощника адв. Пл. С. от АК Пловдив против решение № 260429 от 01.08.2022г., постановено по гр. д. № 16206 по описа за 2019г. на Пловдивски районен съд, Х гр. с., с което се отхвърля иска на Л. М. Г., ЕГН ********** против М. Н. Ц., ЕГН ********** относно признаване за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС, че ищецът е собственик по силата на давностно владение в периода от 2005г. – 2019г., на поземлен имот с пл. № 909 с площ от 550 кв. м. в землището на с. М., находящ се в м.

„О***, ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 24 кв. м., при граници на имота, съгласно скица на земл. на зона „Отдих“, както следва: запад – имот с пл. № 910; изток – имот с пл. № 867 и имот пл. № 866; север – имот пл. № 868 и юг – мера.Осъжда Л. М. Г. да заплати на М. Н. Ц. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 450 лева, представляваща деловодни разноски.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и доказателствата по делото.Оспорва се изводът на районния съд, че въз основа на представения по делото предварителен договор, не можело да се формира категоричен извод, че ищецът е упражнявал фактическа власт именно върху имота с пл. № 909 по помощния план.Оспорва се и изводът на съда, че през периода 19.07.2005г. – 23.05.2018г. е липсвал годен обект на 1 право на собственост, поради което не можело да бъде придобит по давност такъв.Развиват се доводи, че процесният имот е бил индивидуализиран, като същият бил с № 226 от помощния план на имотите преди образуване на ТКЗС.Моли се за отмяна на обжалваното решение, вместо което да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният иск.Претендират се направените разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемите Н. Н. Ц. и Я.

Н. Ц., като наследници на първоначалната ответница М. Н. Ц., починала на 02.02.2022г.

В хода на настоящето производство въззиваемите чрез пълномощника си изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба.Молят същата да се остави без уважение, а решението на районния съд като правилно и обосновано да бъде потвърдено.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Пред районния съд е предявен установителен иск за собственост на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на процесния поземлен имот на основание изтекла в негова полза 10-годишна придобивна давност.

Твърденията на ищеца в исковата му молба са, че от 19.07.2005г. без прекъсване владеел и своял ПИ с пл. № 909, с площ от 550 кв. м. в землището на с. М., находящ се в м.

„***, Община Хисаря, Област Пловдив, ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 24 кв. м., при граници на имота: запад – имот пл. № 910; изток - имот пл. № 867 и имот пл. № 866; север - имот пл. № 868 и юг мера.Владението върху целия имот придобил въз основа на предварителен договор за покупко-продажба от 19.07.2005г., сключен с В. А. Й., срещу сумата от 3500 лева.Твърди, че след сключването на договора до предявяването на иска, никой не е смущавал владението му, като същото демонстрирал пред всички явно и открито.След придобиване на владението разбрал, че статута на поземления имот е бил на земи по § 4 от ППЗСПЗЗ, които преди 1989г. били раздавани за задоволяване на нуждите на гражданите.През 2018г. разбрал, че Община Хисаря е изготвила план на новообразуваните имоти в М 1:1000 на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ППЗСПЗЗ за м.

„Отдих“ в землището на с. М., Община Хисаря, Област Пловдив, където попадал и неговия имот, но не бил отразен като собственик на имота, което обстоятелство му дало основание да обжалва заповедта на областния управител за одобряване на плана.По жалбата му било образувано гр. д. № 11194/2018г. по описа на РС Пловдив, като от отговора на областния управител разбрал, че процесният имот е бил възстановен на основание чл. 10 от ЗСПЗЗ на 2 наследниците на Т. Т. Р..В хода на съдебното производство по това дело ответницата в настоящето производство била конституирана като трето заинтересовано лице в качеството на наследник на първоначалния собственик на имота.В писмения й отговор същата оспорила правото на собственост на ищеца по отношение на процесния имот, като същевременно не твърдяла, че го владее.Твърденията на ищеца в случая са, че владеел и своял този имот явно и спокойно повече от 14 години и никой не е смущавал владението му и не е имал претенции към него.В закупената сграда извършил редица подобрения – изграждане на солидни стени, измазване, изграждане на баня с тоалетна със съответните облицовки, поставяне на плочки около сградата и в поземления имот, обновяване на оградата на имота, засаждане на овощни дръвчета и ежегодна обработка на земята чрез засаждане на зеленчуци.През цялото време живял в имота от м. февруари до началото на м. ноември, заплащал ел. ток и вода, а през зимата посещавал имота веднъж месечно.Преди установяване на неговото владение имота бил владян и своен от праводателя му по начина, по който го правил той впоследствие.Поради това имал правен интерес от предявяване на иска за собственост.

С писмения отговор на ответната страна по чл. 131 от ГПК предявеният иск за собственост е оспорен като неоснователен.Оспорени са твърденията на ищеца, че е владял процесния имот необезпокоявано, явно и открито в продължение на повече от 10 години и го е придобил по давност.Първоначалната ответница е оспорила твърдението, че се е дезинтересирала от имота.От своя страна е твърдяла, че докато майка й Я. Б. е била жива до 2004г., заедно с нея, са посещавали имота.В част от него имало засадено лозе, а останалата част се ползвала от възрастни хора от Пловдив – И. и съпругата му, които построили вилна сграда там.След като И. починал имотът се ползвал от неговия зет Ж., който бил учител.Майка й се карала първо с И. и след това с Ж., че този имот е останал от нейния баща, а те са й го взели.Впоследствие А. В. Й. и съпругата му започнали да ползват вилата и имота.През 1991г. наследодателката Я. Т. Б., в качеството на наследник на баща си Т. Т. Г., подала заявление вх. № 10013/03.09.1991г. до ПК Хисаря за възстановяване на притежаваните от наследодателя й земеделски земи, сред които и процесният имот.С решение № 10013/23.09.1998г. на ПК Хисаря на наследниците на Т. Т. Г. било признато и възстановено правото на собственост на земеделските земи, притежавани от него.С писмения отговор е направено възражение, че претедираният имот е земеделски, попадащ в приложното поле на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което придобиването му по давност било изключено до приключване на административната процедура по възстановяването на собствеността, когато се извършвала и индивидуализацията на имота.По отношение на процесния имот това станало едва с одобряване на ПНИ за м. „Отдих“ със Заповед № ДС-111/23.05.2018г. на Областния управител на Пловдив на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ.Представеният писмен договор за покупко-продажба, с който се легитимирал ищеца, не бил сключен в изискуемата от закона форма и бил непротивопоставим, като с него била закупена само вилна сграда, но не и собствеността върху земята.Не били ангажирани и доказателства за придобивното основание на праводателя на ищеца относно сградата и законността на същата.Направено е и възражение, че в случая не е налице субективният 3 елемент на упражняваната фактическа власт, а именно ищецът да е владял процесния имот като свой собствен, тъй като още при сключването на предварителния договор ищецът е бил наясно, че праводателят му не е бил собственик на процесния имот.В подкрепа на това било и обстоятелството, че ищецът подал молба вх. № 94-00-Л-22/26.04.2017г., че желаел за закупи имот пл. № 909.От друга страна неползването на имота от собственика в продължение на години, неподдържането и неплащането на данък за него, не водело до изгубване на собствеността и не представлявало отказ от права.

Първоинстанционният съд след анализ на събраните по делото доказателства е приел, че ищецът няма статут на ползвател по смисъла на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, като такъв статут липсвал и относно лицето В. Й., по отношение на когото ищецът твърди, че е негов праводател.Решаващият съд е съобразил и липсата на доказателства, ищецът или лицето, сочено като негов праводател, да са подали съответни заявления с искане за преобразуване на право на ползване в право на собственост съобразно § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. § 61 и сл.

ПЗР на ППЗСПЗЗ.

Относно позоваването на изтекла придобивна давност в полза на ищеца, районният съд е приел, че въз основа на представените доказателства не може да се формира категоричен извод, че ищецът е упражнявал фактическа власт именно върху имот с пл. № 909 по помощния план.В тази насока съдът е изложил съображения, че за осъществяване на състава на чл. 79, ал. 1 от ЗС, следва да е налице годен обект на собственост.Посочил е, че когато предмет на правото на собственост е поземлен участък, той следва да бъде индивидуализиран посредством граници, чрез които се обособява като вещ.Взел е предвид твърденията на ищеца, че е установил владение върху земеделски имот, въз основа на договора, чийто предмет е продажба на построената в мястото сграда.Отчел е обаче, че в договора не са описани границите на поземления имот, в който се намира въпросната сграда.Посочена е само граница „път“, от която не може да се направи извод за идентичността на имота.Освен това е посочил, че в представения договор е налице заличаване и поправка на номерацията на имота.Първоначално тя е била „89“, като така е възпроизведена и с думи.Впоследствие има нанесена ръкописна поправка, без тя да е удостоверена от лицата, подписали договора.

Районният съд е приел също в решението си, че в хода на процедура по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, не е възможно имот, подлежащ на земеделска реституция, да бъде придобит по давност.Това според решаващия състав следва и от обстоятелството, че границите на подлежащите на реституция имоти, намиращи се в територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, се определят към момента на одобряване на плана на новообразуваните имоти.Обосновано е, че с този акт завършва административната процедура, чрез която се обособяват обектите на земеделска реституция.И доколкото заповедта на областния управител на гр. Пловдив относно одобряване на плана за конкретната местност в землището на с. М. е от 23.05.2018г., е направен извод, че в периода на който се позовава ищецът – 19.07.2005г. – 23.05.2018г., процесният имот не би могъл да бъде придобит по давност, тъй като е липсвал годен обект на право на собственост.Поради 4 това решаващият съд е приел, че в случая не е изпълнен фактическия състав на чл. 79 ЗС и ищецът не може да се легитимира като собственик въз основа на изтекла придобивна давност.

Настоящият съдебен състав, за да се произнесе по съществото на спора, взе предвид и следното:

Като писмени доказателства в първоинстанционното производство са представени: решение № 10013 от 25.05.1993г. на ПК Хисаря, с което по заявление вх. № 10013/03.09.1991г. на Я. Т. Б., на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ, се възстановява правото на собственост на наследниците на Т. Т. Г. в съществуващи (възстановими) стари реални граници, по отношение на 9 земеделски имота, между които: нива от 0, 900 дка, осма категория, в м. Г., нива от 1, 300 дка, осма категория, в м. В***, нива от 1, 700 дка, осма категория, в м. Б***, нива от 2, 000 дка, осма категория, в м. В***, лозе от 0, 400 дка, осма категория, в м. Б***, всички находящи се в терен по § 4 на землището на с.