Решение № 284 от 06.08.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Перник , 06.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РЕНИ П. КОВАЧКА

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИЕТА СТ. ДИНЕВАПАЛАЗОВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА

Въззивно гражданско дело № 20211700500312 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Здравей-2004“ ЕООД, подадена чрез пълномощника адв. А.А. против решение № 58/22.01.2021 г., постановено по гр.д. № 264/2019 г. на Районен съд-Трън, с което на основание чл. 64 от ЗС е определена в полза на „ПЛАМЕКС ГРУП“ ЕООД част от поземления имот на „Здравей-2004“ ЕООД, представляващ Урегулиран поземлен имот XXXIII-132 (тридесет и трети отреден за имот планоснимачен номер сто тридесет и две), кв. 14 (четиринадесет), по действащия подробен устройствен план на с. Слишовци, одобрен със Заповед № 213 от 25.10.2004 г. на Кмета на Община Трън, обл. Перник, целия с площ от 8558 (осем хиляди петстотин петдесет и осем) кв. м., при съседи по скица: път за с. Слишовци, път за с. Рани луг и канал, която „ПЛАМЕКС ГРУП“ ЕООД може да ползва като собственик на МОТЕЛ - РЕСТОРАНТ „Слишовци", находящ се в с. Слишовци, общ.

Трън, обл. Перник, представляващ ДВУЕТАЖНА МОНОЛИТНА МАСИВНА СГРАДА, сьс застроена площ от 675 (шестстотин седемдесет и пет) кв. м. и разгърната застроена площ от 935 (деветстотин тридесет и пет) кв. м., ЗАЕДНО с ТЕРЕНА ВЪРХУ 1

КОЙТО Е ПОСТРОЕНА СГРАДАТА: върху площ от 4 734 кв. м., която площ на скицата, приложена по основната СТЕ /депозирана с рег.896/23.07.2020г. по описа на ТРС/, изготвена от вещото лице инж.А. Ц., и съставляваща неразделна част от настоящото решение, е заключена между букви АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСША /граници зелени линии и точки със зелен цвят/. Посочено е, че дружеството-ищец „Здравей-2004“ ЕООД, ползва площта от 3 824 кв.м. от Урегулиран поземлен имот XXXIII-132 (тридесет и трети отреден за имот планоснимачен номер сто тридесет и две), кв. 14 (четиринадесет), по действащия подробен устройствен план на с.

Слишовци, заключени на скицата, приложена по основната СТЕ / депозирана с рег.896/23.07.2020г. по описа на ТРС/ между т. ГДЕЦ, т. ЖЗИЙКЛЖ и т.

МНОПРСТУФХЧМ. С решението е обявена за неразделна част от него преподписаната от съда скица-вариант втори, по гр. дело 264/2019г, приложена по основната СТЕ /депозирана с рег.896/23.07.2020г. по описа на ТРС/.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в противоречие на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят счита, че при определяне на прилежаща площ към сградата на ответното дружество са нарушени нормите на чл. 64 ЗС, ЗУТ, Наредба № 7 от 2003 г. и пар. 1 от ДР на ЗДДС. Сочи, че за сградата няма издадени строителни книжа, същата няма предназначение на мотел-ресторант и не е категоризирана като туристически обект. Поддържа, че прилежащият терен на сградата следва да се определи по правилата за обществено жилищно строителство, посочени в Приложение № 1 към чл. 21 от Наредба № 7 от 2003 г. и съгласно пар. 1 от ДР на ЗДДС. Намира за правилни изготвените вариант IV от разширената допълнителна СТЕ и вариант VI-1 и VI-2 от допълнителното заключение на вещото лице. Поради това моли решението да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което правилно да се определи за ползване на ответника прилежащата част към сградата му, в която да не се включва бъдещо застрояване на паркинг или изграждане на алеи, озеленяване или каквито и да е други бъдещи мероприятия в имота. Претендира разноските по делото.

С въззивната жалба не се представят и не се сочат доказателства.

Въззиваемата страна- „ПЛАМЕКС ГРУП“ ЕООД, с писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал.1 ГПК чрез пълномощника адв. А.Д., е оспорила жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

2

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо (постановено е от компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита).

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Производството е по иск с правно основание чл. 64 ЗС, предявен от „Здравей2004“ ЕООД срещу „ПЛАМЕКС ГРУП“ ЕООД. В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 45, том I, рег. № 83, дело № 48 от 2005 г., ищецът е собственик на Урегулиран поземлен имот XXXIII-132 (тридесет и трети отреден за имот планоснимачен номер сто тридесет и две), кв. 14 (четиринадесет), по действащия подробен устройствен план на с.

Слишовци, одобрен със Заповед № 213 от 25.10.2004 г. на Кмета на Община Трън, обл. Перник, целия с площ от 8558 (осем хиляди петстотин петдесет и осем) кв.м., върху който е построен мотел - ресторант „Слишовци", находящ се в с. Слишовци, общ. Трън, обл. Перник, представляващ двуетажна монолитна масивна сграда, сьс застроена площ от 675 (шестстотин седемдесет и пет) кв. м. и разгърната застроена площ от 935 (деветстотин тридесет и пет) кв. м. Сочи се още, че след проведена публична продан ответникът като купувач е придобил единствено сградата, но използва неоснователно и целия собствен на ищеца терен, върху който същата е построена, като извършва и неправомерни строителни действия. Ищецът поддържа, че е изпратил нотариална покана до ответника за заплащане на наем за ползването на УПИ, но договор между страните не е сключен. Поради това иска да бъде определена прилежащата площ към процесната двуетажна монолитна масивна сграда, която може да ползва ответникът като собственик на сградата, като по този начин се разпредели ползването на поземления имот между страните.

В отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът признава, че е собственик на процесната двуетажна монолитна масивна сграда.

Оспорва ищцовите твърдения, че използа целия урегулиран поземлен имот, в който сградата е построена, че разрушава инфраструктурата, както и че е получил нотариална покана за заплащане на наем за собственото на ищеца УПИ. Твърди, че за определяне на прилежащия към сградата терен, следва да се съобрази нейното предназначение на мотел-ресторант и изискванията за функционирането на такъв обект.

Първоинстанционният съд с решението си е определил като прилежаща към процесната сграда площ от 4 734 кв. м., представляваща част от собствения на „Здравей-2004“ ЕООД Урегулиран поземлен имот XXXIII-132, която площ на скицата, приложена по основната СТЕ /депозирана с рег.896/23.07.2020г. по описа на ТРС/, 3 изготвена от вещото лице инж. А. Ц., и съставляваща неразделна част от решението, е заключена между букви АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСША /граници зелени линии и точки със зелен цвят/.

Между страните не се спори, а и от приетия като писмено доказателство по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 45, том I, рег. № 83, дело № 48 от 2005 г., се установява, че с обективирания в него договор ищцовото дружество е закупило следния имот: МОТЕЛ - РЕСТОРАНТ „Слишовци", находящ се в с. Слишовци, общ. Трън, обл. Перник, представляващ двуетажна монолитна масивна сграда, сьс застроена площ от 675 (шестстотин седемдесет и пет) кв. м. и разгърната застроена площ от 935 (деветстотин тридесет и пет) кв. м., състояща се от: сутерен с котелно помещение, цистерна за гориво, резервоар за дневна дажба и склад, първи етаж, сьстоящ се от входно антре, рецепция, коридори, шест стаи сьс собствени санитарни възли, ресторант, банкетна зала, тераса, кухня, миялно, складови помещения, помещения за главно ел. табло и хладилен агрегат и втори етаж, сьстоящ се от шест стаи и два апартамента сьс собствени санитарии възли, четири стаи за персонал, мокро помещение, антре и коридори, ЗАЕДНО С ТЕРЕНА, върху който е построена сградата, целият с площ от 8558 (осем хиляди петстотин петдесет и осем) кв. м., представляващ урегулиран поземлен имот ХХХШ-132 (тридесет и трети отреден за имот планоснимачен номер сто тридесет и две), кв. 14 (четиринадесет), по действащия подробен устройствен план на с. Слишовци, одобрен сьс Заповед № 213 от 25.10.2004 г. на Кмета на Община Трън, обл. Перник, при съседи по скица: път за с. Слишовци, път за с. Рани луг и канал.

По делото не е спорно, а и видно от удостоверение с изх. № 9668/10.04.2018 г., издадено от ЧСИ С. Б., е извършена публична продан на гореописания мотел ресторант „Слишовци", находящ се в с. Слишовци, общ. Трън, обл. Перник, представляващ двуетажна монолитна масивна сграда, сьс застроена площ от 675 (шестстотин седемдесет и пет) кв. м. и разгърната застроена площ от 935 (деветстотин тридесет и пет) кв. м., заедно с правото на строеж върху мястото, без самото място, върху което е построена сградата, собственост на „Здравей-2004“ ЕООД , представляващ Урегулиран поземлен имот XXXIII-132 (тридесет и трети отреден за имот планоснимачен номер сто тридесет и две), кв. 14 (четиринадесет), по действащия подробен устройствен план на с. Слишовци, одобрен със Заповед № 213 от 25.10.2004 г. на Кмета на Община Трън, обл. Перник, целия с площ от 8558 (осем хиляди петстотин петдесет и осем) кв. м., при съседи по скица: път за с. Слишовци, път за с.

Рани луг и канал. Процесните сграда и право на строеж са възложени на купувача и ответник в настоящото производство „ПЛАМЕКС ГРУП“ ЕООД с приложеното по делото Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.12.2017 г. на ЧСИ С. Б., влязло в законна сила на 16.01.2018 г.

4

В настоящото производство по чл. 64 ЗС не подлежи на изследване каква площ от процесния УПИ фактически се използва от носителя на правото на строеж върху него, нито дали от суперфициаря са извършвани неправомерни строителни дейности в имота на ищеца, доколкото последният не е предявил иск за заплащане на обезщетение за ползването и останалите посочени действия. Поради това въззивният съд не следва да обсъжда въведените в този смисъл твърдения в исковата молба.

Според правилото на чл. 64 ЗС собственикът на постройката може да се ползва от земята, само доколкото това е необходимо за използването на постройката съобразно нейното предназначение. Целта на разпоредбата е при разделна собственост на земята и постройките върху нея да бъде максимално защитена възможността за ползване на земята от нейния собственик. Използването на земята от суперфициарния собственик не може да е безпределно, а следва да се простира единствено в рамките на необходимото ограничаване на правото на собственика на земята да я използва. В своята практика ВКС последователно приема, че при липса на уговорено "друго" между собственика на земята и суперфициарния собственик на сградата, правото на последния по чл. 64 ЗС включва ползването на такава част от терена, която му осигурява нормален достъп до входа на сградата и прилежаща към нея площ, необходима за извършването на евентуални ремонтни работи с оглед поддържането ѝ в нормално и годно за ползване по предназначение състояние.

Тази практика се споделя от настоящия състав. Нормата на чл. 64 ЗС е императивна. Тя брани не само правата на суперфициарните собственици, но и на собственика на земята, като не допуска неговото право да ползва незастроената част да бъде ограничавано извън необходимото за ползване на сградата. Наличието на сграда, собственост на трето лице, не лишава собственика на земята да ползва незастроената част от нея за свои нужди, включително да я застроява, или да отстъпва право на строеж на друго лице. Неговото задължение се свежда до това да не извършва действия, които лишават суперфициарния собственик от достъп до сградата и създават пречки да осъществява правата си. Затова необходимата за ползване площ по чл. 64 ЗС следва да бъде определена по начин, който предоставя на суперфициарния собственик достъп до сградата и същевременно засяга в най - малка степен правото на собственика на земята да ползва незастроената част (в този смисъл- решение № 20 от 15.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1934/2019 г., I г. о. ). Именно това е целта на експертизите, допуснати пред първата инстанция.