Решение № 14 от 16.01.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Габрово, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Габриела Б. Илиева при участието на секретаря Д.а Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело № 20254200500619 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. И., проц.представител на С. Й.

М. против решение № 21/7.05.2025 г., постановено по гр.д. № 281/2024 г. по описа на Районен съд *****.

В жалбата се твърди, че решението било неправилно и незаконосъобразно. От показанията на св. П.К. и Б.И.а ставало ясно, че извършеният от ответника строеж на лятна кухня с барбекю е изпълнен некачествено и следвало да се направи наново. Този факт се потвърждавал и от назначеното вещо лице инж. С. И.а, която изчислила и сумата похарчена за ремонта. Ищецът нямало как лично да приеме строежа от ответника, тъй като по това време живеел в чужбина и само през охранителните камери придобил бегла представа какъв е строежът. Едва с пристигането си в страната видял за какво става въпрос и изпратил нотариална покана до ответника, в която изрично заявявал, че не приема строежа и иска компенсация за некачественото изпълнение.

Иска се да бъде отменено обжалваното решение и съдът да се произнесе по същество, като уважи исковата претенция и се присъдят направените по 1 делото разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата, с който я счита за неоснователна по подробно изложени в него съображения.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:

През първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл.265 ал.1 пр.2 и чл.59 ЗЗД.

За да отхвърли предявените искове, районният съд е приел следното :

По иска с правно основание чл.265 ал.1 пр.2 ЗЗД.

Съобразно разпоредбата на чл. 264 от ЗЗД, задължение на възложителя е да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по - късно.

Установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства – техническа експертиза, както и с писмени и гласни доказателства. Анализирайки показанията на св.Г. и А., съдът е приел за установено, че посредством поставени в имота на ищеца камери същият е наблюдавал работата на обекта. Отделно ответникът снимал с камера свършената работа и ищецът одобрявал всеки етап от извършеното строителство. В подкрепа на свидетелските показания, съдът се е позовал и на показанията на св. И.а, посочена от ищеца. Същата в съдебно заседание на 13.01.2025г. е заявила, че случайно разбрала, че в имота има камери, когато писала на С. М. на имейл какво са работили през деня, а той отговорил да не му пише, защото гледал цял ден какво правят. Обясненията на ищеца в отговор на поставени въпроси по чл. 176, ал 1 от ГПК, че камерите нямат видимост към строежа, не са кредитирани от съда, тъй като са в противоречие с посочените по-горе свидетелски показания.От тези установявания, съдът е извел извод, че независимо, че не е бил в страната по време на извършваните строителни дейности, ищецът посредством поставени в имота му камери и проведени видеоразговори е приел извършените работи от ответника на всеки от етапите, след което ги е заплатил.

2

Обсъдени са и показанията на св. А., съгласно които ищeцът е знаел за твърдените несъответствия с архитектурния проект при изграждане на всеки етап от обекта, тъй като тези промени са направени от него и той е възложил на работниците да ги изпълнят по начина, по който той е определил.

Съдът е приел за безспорно между страните, че ищецът е заплатил на ответника възложената работа, което от своя страна означава приемане на извършеното с фактически действия, доколкото не са представени писмени доказателства. Няма твърдения за наличие на скрити дефекти.

При тези данни, първоинстанционният съд е приел за доказан факта, че извършената работа е приета в съответствие с разпоредбата на чл. 264, ал. 3 от ЗЗД от възложителя, въпреки отклоненията от проекта, които самият той е поръчал и променил, поради което възложителят не може да иска от изпълнителя нито поправяне на работата, нито заплащане на разходите, необходими за поправката.

По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

Прието е за безспорно, че ответникът е получил от ищеца сумата 83 262 лв., платена по банков път по начин, твърдян и от двете страни - част от нея лично на ищеца, а други части по сметки на неговите родители. Основание за плащането е сключеният между страните договор за строителство, съобразно приетите от ищеца писмени оферти, както и допълнително устно възложени дейности от ищеца за изпълнение от ответника. Това основание не е отречено от ищеца. Прието е за несъстоятелно твърдението на ищеца, че ответникът е получил за свършеното двойно повече от това, което му се следва, позовавайки се на извънсъдебното заключение на св. Б. И.а, изготвено след сключване на договора и извършеното плащане, тъй като цените на строителните работи, материали, труд и механизация се договарят свободно, без да бъдат ограничавани по административен или друг начин.

Настоящият състав на въззивния съд споделя изцяло изложените доводи от първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.

В допълнение на изложеното и във връзка с възраженията на жалбоподателя, съдът намира следното:

Не е било спорно между страните по делото, че ищецът С. Й. М. през лятото на 2022г. постигнал с ответника устна договореност, ответникът да 3 извърши строителни работи в имота на ищеца, съобразно представени оферти от ответника за изпълнение на лятна кухня, барбекю и навес, японска вана, основи за басейн, конструкция на врати и път, бордюр от страна на скимера на басейна, замазка около басейна, подравняване на терена с фракция, изпълнение на ландшафт, подравняване на терена с фракция и изпълнение на довършителни работи басейн. Ищецът сам в исковата молба заявява, че е приел предложените оферти и за извършените строителни дейности заплатил на ответника общо 83 262 лв. по банков път, като част от парите в размер на 24 410 лв. били преведени по негова банкова сметка, друга част в размер на 11 292 лв. по сметка на баща му С.М. и трета част в размер на 47 560 лв. по сметка на майката на ответника Т.Ц.. От показанията на разпитаните свидетели Г. и А., се установява, че строителните дейности са извършвани на етапи, като след завършване на всеки етап от строежа, изпълнителят предявявал обекта на възложителя чрез видео връзка чрез охранителните камери и снимки по мобилно приложение, като след одобрението на ищеца, продължавали с другите ремонтни дейности, а възложителят заплащал определената сума за тази част от извършените строителни работи.В подкрепа на гласните доказателства са и приложените извлечения за извършени парични преводи от ищеца към ответника и неговите родители/л.7 и 8от делото на РС/, като последният превод е осъществен на 12.12.2022 г. Ищецът заявява, че се е върнал в страната на 14.12.2022 г., когато лично установил на място очевидните некачествено извършени строителни работи. На 23.03.2023г. с нот.покана, връчена на същата дата, ищецът уведомява ответника, че извършеното от него строителство било видимо некачествено, поради което извикал експерт, който да го оцени и да даде становище. По преценка на експерта свършената работа била за 48 012,23 лв. с ДДС, а не за 83 262 лв., като отделно от това били нанесени щети от некачествено изпълнение в размер на 17 397 лв. с ДДС. Даден е срок от един месец ответникът да предприеме стъпки по компенсиране на ответника.

Предвид изложеното, съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че от показанията на св. Пл.К. и Б.И.а се установявало, че извършеният строеж на лятна кухня и барбекю е изпълнен некачествено.Както вече се посочи, строителните работи на обекта са извършване поетапно, като при всеки завършен етап, възложителят е бил уведомяван и след одобрението му се преминавало към следващите дейности, 4 след което той извършвал плащане чрез банков превод.Твърденията на ищеца са за констатирани от него явни, видими недостатъци, установени от него лично на място при завръщането му в страната на 14.12.2022 г., а нотариалната покана до ответника за тяхното установяване е връчена на 23.03.2023 г., повече от три месеца от твърдяното установяване на недоктатъците.

Както вече се посочи, от доказателствата по делото е безспорно установено, че ищецът е приел извършените от ответника строителни работи и е заплатил уговорената цена, без да направи възражение.

Дори и да се приеме, че такива недостатъци са установени от него, предвид показанията на св. Пл.К. и Б.И.а, за да запази правата си по чл. 265 от ЗЗД, възложителят при констатирани явни недостатъци или отклонения – такива, които са видими при обикновен преглед на работата, е длъжен да направи всичките си възражения пред изпълнителя, незабавно при предаване на работата, тъй като уговорка за определен срок за това не е твърдяна и установена между страните. В случая нотариалната покана, с която ответника се уведомява за некачествен строеж, е връчена няколко месеца след преустановяване на строителните работи и след осъществяване на последващи такива от друг изпълнител. Във връзка с изложеното следва да бъде съобразено, че бездействието на възложителя да направи възраженията си своевременно, води до предвидените в чл. 264, ал. 3 от ЗЗД неблагоприятни последици за него – работата се счита приета от възложителя. В този случай се преклудира правото му да прави последващи възражения за неточно изпълнение.

Предвид установеното по делото настоящият състав намира за недоказано твърдението, че поръчващият е известил изпълнителя веднага след откриването на недостатъците. Поради това работата следва да се счита приета и по арг. от чл. 264, ал. 3 от ЗЗД, а правото по ал. 2 погасено.

По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението на районния съд като е правилно и обосновано следва да бъде потвърдено.

През въззивната инстанция ответникът по жалбата е представляван от адвокат на основание чл.38 ал.1т.3 пр. второ от ЗА, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие. С оглед изхода на спора, на адв. Н. следа да бъде присъдено адвокатско възнаграждения, определено 5 съобразно фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия и проведеното едно съдебно заседание без сълиране на доказателства. Съобразявайки изложените критерии, съдът определя възнаграждение в размер на по 400 лв. за двата иска, тъй като решението е обжалвано изцяло, въпреки, че конкретни оплаквания по отношение на иска с правно основание чл.59 ЗЗД в жалбата няма. Върху сумата от 800 лв. следва да се начисли ДДС, тъй като по делото са представени доказателства за регистрация по ДДС на адв. Н., поради което дължимата сума за адвокатско възнаграждение става 960 лв.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 21/7.05.2025 г., постановено по гр.д.

№281/2024 г. по описа на Районен съд *****.

ОСЪЖДА С. Й. М., ЕГН **********, съдебен адрес адв.Р.И., гр. *****, ул. ***** № 95 да заплати на адвокат Г. Х. Н., ЕГН ********** от АК – *****, гр. ******, ул. ****** № 1А сумата 960 лв. с ДДС, адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Габрово, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: