Решение № 5136 от 22.11.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 5136/ 22.11.2019г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети втори октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА при участието на секретаря

Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5249 по описа на Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 24499/ 03.04.2019 г. от Р.Т.М., ЕГН: **********, с адрес *** срещу

„С.” АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, *, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника солидарно да заплати на ищеца сумите от 2000.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - стойността на предаден и изгубен багаж, който е следвало да бъде превозен и доставен до местоназначението – * по силата на сключен между страните договор от 10.10.2018 год., формирана както следва: 2 броя сандали „*“, от естествена кожа, на ниска платформа, цвят пепел от рози и златисто-бежов, размер 38, с обща стойност 196.00 лв.; 3 броя обувки марка "*", от естествена кожа, тип"балеринки"цвят златист,сребрист и екрю, размер 38, всеки чифт по 60.00 лв., или общо 180.00 лв.; черни боти от естетвена кожа набук с декорация цвете от бежова кожа от страни, размер 38, на стойност 157.00 лв.; 1 бр. сандали марка "*, изработени от естествена кожа на дебел ток, цвят черен, размер 38, на стойност 59.00 лв.; 1 брой кожено яке, от естествена материал, марка "*-размер 40; цвят черен, на стойност 400.00 лв.; 1 брой дамска тениска, марка "*", цвят черен с апликации от червени рози и инкрустации с бели кристали тип „*“, с форма на череп, размер М, на стойност 180.00 лв.; 1 брой дълга официална вечерна рокля, марка" *", цвят екрю, размер L, на стойност 300.00 лв.; дамски памучен пуловер, марка "*, цвят розов, размер М, на стойност 65.00 лв.; дамски памучен пуловер, марка "*, цвят екрю, размер L, на стойност 65.00 лв.; 1 брой официална розова жилетка тип болеро, марка"*", размер L, на стойност 120.00 лв.1 брой дълга лятна рокля, марка "*", цвят черен, размер L, на стойност 85.00 лв., 1 брой спортни обувки тип маратонки, марка "*", цвят черен,размер 38, на стойност 115.00 лв.;

16 бр буркани по 800 мл. домашна лютеница, на обща стойност 78.00 лв., 33.99 лв., представляваща стойност на заплатената куриерска услуга, а също и сумата от 1000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на неизпълнението на поето от ответника задължение за превоз и доставка на багаж до местоназначението – *, поето по силата на сключения между страните договор от 10.10.2018 год., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и извършените в производството разноски.

В исковата молба се излага, че въз основа на сключен между страните договор за куриерска усруга от 10.10.2018 год., от страна на ответника е поето задължение за превоз и доставка до конкретен адрес в Р. Г. на пратка, състоящ асе от дрехи, обувки и хранителни продукти, за което от страна на ищеца, при сключване на договора, е заплатена цена от 35.99 лв. При сключване на договора и предаване на пратската, ищецът не е запознат с общите условия на превозвача, респ. с възможността за обяви стойността на багажа и да го застрахова. Предадената пратка не е доставен на местоназначението, поради което и от изпращача е заведена рекламация. С писмо от 22.11.2018 год., от ответното дружество е даден отговор, че пратката не може да се локализира, обявена е за изгубена, като на ищеца е предложена компенсация от 100.00 лв., а също и връщане на заплатената цена от 35.99 лв. До датата на предявяване на иска пратката не е локализирана, респ. и предадена на получателя. Договорът за превоз е развален на 22.11.2018 год., едностранно от ответника. Твърди се още, че багажът е изпратен, във връзка с конкретно събитие – годеж на дъщерята на ищеца, което поради недоставяне на пратката не се е състояло. Последното е довело на изостряне на отношенията в двеме семейства, поява на чувства на потиснатост и унижение при дъщерята на ищеца.

Ответникът - „С.“ АД, депозира писмен отговор в срока по чл.

131 ГПК, който релевира съображения за неоснователност на предявените искове.

Не оспорва твърденията за сключване на договора за куриерски услуги между страните, заплащане на цената от 35.99 лв. от страна на ищеца, а също така - обявяване на пратката за изгубена от куриера, направена от ищеца рекламация, поради изгубване на пратката. Не спори и относно отправеното от ответника към ищеца предложение за заплащане на обезщетение за изгубване на пратката в размер на 100.00 лв. и възстановяване на заплатената цена за услугата, възлизаща на 35.99 лв., което предложение е изцяло съобразно с общите условия на дружеството, приложими в отношенията между страните. Същите са изготвени на основание чл. 21, ал. 1 ЗПУ, одобрени от КРС и са съгласувани с КЗП.

Освен на интернет страницата на дружеството, коментираните ОУ се намират и на хартиен носител във всеки офис на дружеството. В случая, ищецът не се е възползвал от възможността да ползва допълнителна услуга и да обяви стойността на пратката, поради което и отговорността на куриера е ограничена до размер по чл. 72, т. 2 ОУ. В тази вързка, възразява, че дружеството следва да възстанови в пълен размер стойността на загубената пратка, като оспорва и стойността на съдържащите се в нея вещи. На следващо място- оспорва наличието на причинно следствена връзка между изгубването на пратката и твърдените от ищеца морални вреди. Отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Приобщена към доказателствения материал по делото е товарителница № */ * год., издадена от „С.“ АД, с посочен изпращач Р.Т.М. и получател М. Р. М., относно пратка в кашон, съдържаща дрехи, обувки, храна. Избраният вид услуга е „* *“, а заплатената от изпращача цена – 35.99 лв., видно от приложения на л. 5 касов бон.

С писмо от 22.11.2018 год., „С.“ АД информира изпращача, че пратката по товарителница № * не може да бъде локализирана, обявена е за изгубена, заведена е рекламация относно това. В текста на документа се съдържа изявление от куриера за заплащане на 100.00 лв. обезщетение и стойността на заплатената цена за услугата, общо 135.99 лв., като за целта е отправено искане за предоставяне на банкова сметка ***.

От страна на Р.Т.М. е депозирана жалба до КРС, касаеща неизправността на ищеца. В същата се съдържа изявление на М., че стойността на предметите не е обявена, тъй като ищецът е дългогодишен доволен клиент на компанията и до този момент не е имал основание за съмнение в точността на „С.“ АД.

Приобщена към доказателствения материал по делото е фактура № 166/ 21.09.2018 год., с получател - „*“ ЕООД, относно закупен един чифт обувки на стойност 337.00 лв. с ДДС

Приобщена към доказателствения материал по делото е фактура № **********/ 05.07.2018 год., с получател - „*“ ЕООД, относно закупен един чифт дамски обувки на стойност 59.00 лв. с ДДС Приобщена към доказателствения материал по делото е фактура № 1881/ 20.09.2018 год., с получател - „*“ ЕООД, относно закупени два вида стоки на стойност 196.00 лв. с ДДС. Към фактурата е приложен касов бон, издаден от доставчика за сумата от 142.00 лв.

Представена на л. 21 е „служебна бележка“, издадена от „*“ ЕООД, съдържаща изявление на управителя за извършена продажба на Р.М., през 2018 год., на кожено яке на стойност 400 лв., тениска на стойност 180 лв. и рокля на стойност 300 лв.

Приобщени към доказателствения материал по делото (л. 45 – 47) са и Общи условия на „С.“ АД.

За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса на ангажирани гласни доказателства, посредством показанията на свидетеля А. Й..

В показанията си свидетеля излага, че е присъствала в офиса на куриера при предаване на конкретната пратка, през есента на изминалата година, като поводът за изпращане на багажа е годежът на дъщерята на ищеца, плануван за м. *. Твърди, че е присъствала на закупуване на всички вещи, поставени в изпратения кашон – първо са закупени няколко чифта сандали, след това боти (по – скъпи от сандалите), кожено яке. Закупена и ютия от „* *“. В кашона е поставена и хубава, официална рокля, правното място е запълвано от дрехи, останали от лятото. В стари дрехи са завити и поставени буркани с лютеница. Свидетелят твърди още, че при предаване на товара, ищецът е изразил желание да се запознае с условията на куриера, но никой не му е обърнал внимание. Ищецът е изразил желание да обяви стойнстта на багажа, но никой не му е обърнал внимание.

Известно и е, че в резултат на загубата на багажа, дъщерята на ищеца се чувства предадена и тревожна, цялото семейство на ищеца е наранено.

Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Правната квалификация на предявените искове се определя от съда въз основа на изложените от ищеца в исковата молба фактически твърдения и формулирания петитум. В настоящата хипотеза, ищецът основава претенцията си на сключен с ответника договор за куриерска услуга, по който последния е неизправна страна, поради което и същия е развален, а в резултат на неизпълнението, обусловило и развалянето, от страна на куриера за ищеца за настъпили вреди – имуществени и морални.

Ето защо, следва да се приеме, че предявени обективно и субективно съединени искове, с правно основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗПУ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на облигационна връзка с ответника по силата на договор за куриерски услуги; изправността си по същия, включително и факта на заплащане на цената на куриерската услуги; изгубване на пратката от куриера; стойността на съдържащите се в пратката вещи; факта на настъпване на вредите – имуществени и морални; причинно – следствената връзка между изгубване на пратката от куриера и настъпване на вредите; едностранно разваляне на договора от ответника на 22.11.2018 г.

В тежест на ответника следва е да установи правоизключващото си възражение за ограничаване отговорността на куриера до предвидения в чл.

72.2 ОУ размер.

Безспорно е в настоящата хипотеза, че на 10.10.2018 год., между страните е сключен договор за куриерски услуги, обективиран в товарителница *, в изпълнение на който от страна на ищеца е заплатена цена на услугата, възлизаща на сумата от 35.99 лева;

Безспорно е, също така, че пратката е обявена за изгубена от куриера, поради невъзможност за нейното локализиране след напускане пределите на РБ, като в тази връзка от ответника към ищеца предложение за заплащане на обезщетение за изгубване на пратката в размер на 100.00 лв. и възстановяване на заплатената цена за услугата, възлизаща на 35.99 лв.

Не се спори между страните, относно факта на разваляне на договора от ответника, поради неизпълнение.

Касае се за разваляне поради неизпълнение, поради което и кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението - чл. 88, ал.

1, изр. 2 ЗЗД, като на обезвреда подлежат както имуществените, така и моралните вреди (в този смисъл са и разясненията по ТР № 4/ 2014 год.

ОСГТК).

Относно имуществените вреди:

В настоящата хипотеза, имуществените последици от неизпълнение на задължението на куриера са уредени в Общите условия на дружеството. Видно от съдържанието на приобщената на л. 5 товарителница, представа от ищеца, касае са пратка тип икономична (* *), чиято стойност не е предварително обявена на куриера. Ищецът доброволно е избрал вида на услугата, която желае да получи. Този извод се налага в предвид съдържанието на жалбата, адресирана до КЗП (л. 12, 13). Същата съдържа изявление от М., че стойността на предметите не е обявена, тъй като ищецът е дългогодишен доволен клиент на компанията и до този момент не е имал основание за съмнение в точността. Или ищецът не е декларирал съдържанието на пратката съвсем съзнателно, поради доверие в куриера, а не защото не му е предоставена тази възможност, както излага в показанията си свидетеля Й..