Решение № 33 от 22.01.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. София, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VI ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Гражданско дело № 20241800100341 по описа за 2024 година

Ищецът С. М. К., с ЕГН ********** и адрес: с. К., С. о., ул. „Д.“ № .., представляван от упълномощения от него адв. Й. С. от САК, е предявил срещу Прокуратура на Република България обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 2 ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за осъждането й да му заплати сумата от 30 000 лева, от които 2 000 лева - обезщетение за причинените му имуществени вреди за платен адвокатски хонорар за водено срещу него наказателно производство, и 28 000 лева – обезщетение за причинените му неимуществени вреди - болки и страдания вследствие образувано срещу него наказателно производство по незаконно повдигнато и поддържано от ответника обвинение, продължило пет години, както и законната лихва върху сумите, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда, постановена по н.о.х.д. № 30/2018 г. по описа на Ихтимански районен съд, до окончателното им изплащане.

Претендира и присъждане на направените за настоящото производство разноски.

В исковата молба се посочва, че срещу ищеца било образувано 1 наказателно производство от РП – гр. Ихтиман за извършено на 18. 12.

2015 г. престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, с внесен в Ихтиманския районен съд обвинителен акт, където било образувано н.о.х.д. № 30/2018 г. по описа на съда, по което била постановена Присъда № 46 от 19.04.2019 г., с която подсъдимият, настоящ ищец, бил признат за невиновен и оправдан. С решение от 18. 06. 2020 г. по в.н.о.х.д. № 10/2020 г. Софийският окръжен съд потвърдил изцяло присъдата, влязла в сила на 18. 06. 2020 г.

Твърди се, че наказателното производство продължило пет години, през който период ищецът чувствал неудобство и потиснатост, притеснения от това, че околните обсъждали положението му на обвиняем и подсъдим, загубил доверието на близките си и били накърнени честта и достойнството му. Повдигнатото срещу него обвинение довело до стрес, а авторитетът му в обществото бил сериозно накърнен. Вследствие повдигнатото му обвинение ищецът променил поведението си към околните, станал необщителен и затворен в себе си, ограничавайки контактите дори с най-близките си до минимум. Търпял негативни емоции, свързани със страх и безпокойство, воденото срещу него наказателно производство засегнало репутацията му.

Поддържа се, че действията на наблюдаващия и водещия наказателното производство прокурор от РП - Ихтиман били тенденциозни и насочени единствено в посока на търсене на доказателства за извършени от ищеца деяния, за които му било повдигнато обвинение, като били ограничени действията на неговата защита, съответно игнорирани оневиняващите го доказателства.

От горното за ищецът възниквал правният интерес от предявяване на настоящата искова претенция към ответника – ПРБ.

Препис от исковата молба е връчен на ответника – Прокуратура на Република България, който в срока за отговор е подал такъв. Искът, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, счита за допустим, като 2 подаден от лице, което има правен интерес от него и срещу пасивно легитимирана страна, каквато е ПРБ. Оспорва иска за неимуществени вреди, като счита за недоказан по основание е размер. Посочва, че липсват доказателства за твърдените и претърпени от ищеца вреди, а отделно от това и такива за действия на нейните органи извън правно регламентираните. Липсвала и пряката причинна връзка между претендираните от ищеца вреди и дейността на представителите на прокуратурата.

Посочва се в отговора, че през цялото наказателно производство ищецът не е бил задържан и ограничаван в придвижването си, не е бил лишаван от възможността да упражнява професията си.

Възразява срещу претендираните вреди за целия период на наказателното производство, тъй като за продължителността му в съдебната фаза на процеса, не следвало да се ангажира отговорността на прокуратурата, тъй като тогава други правни субекти били отговорни за своевременното разглеждане и решаване на делото.

Твърди се, че ответникът не е ставал причина за отлагане на делото, както и не е причина за разглеждането му от въззивната инстанция.

Посочва, че в периода от време, през който е било повдигнато срещу него обвинението, за което се иска обезщетение, по отношение на К. е била налице осъдителна присъда. С оглед на това обстоятелство излага, че част от претендираните вреди са свързани с миналата съдимост на ищеца и водят до по-ниска степен на увреждане в сравнение с неосъждано лице.

Ответникът оспорва претенцията и по размер, като счита за изключително завишена и несъобразена с изискванията на чл. 52 ЗЗД за справедливост. Оспорва основателността и на акцесорната претенция за мораторна лихва, поради неоснователност на главния иск.

Ответникът оспорва и иска за имуществени вреди, като твърди, че направените от ищеца разходи касаели друго наказателно 3 производство, което било спряно с постановление на РП – Ихтиман.

В съдебно заседание страните поддържат позициите си, изразени в исковата молба и в отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С постановление за привличане на обвиняем от 14.03.2016 г. е привлечен в качеството на такъв С. М. К. за извършено престъпление по чл. 194, ал.1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

Внесен е обвинителен акт в РС-Ихтиман, по преписка 1848/2015 г. по описа на РП-Ихтиман, по досъдебно производство № 283/2015 г. по описа на РУ- К., с който С. М. К. е обвинен за извършено престъпление по чл. 194, ал.1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

С присъда № 46/19.04.2019 г., постановена по НОХД № 30/2018 г. по описа на РС-Ихтиман, С. М. К. е признат за невиновен по така повдигнатото обвинение.

С решение от 18.06.2020 г., постановено по ВНОХД № 10/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд е потвърдена присъда № 46/19.04.2019 г., постановена по НОХД № 30/2018 г. на РС-Ихтиман.

Присъдата е влязла в законна сила на 18.06.2020 г. – датата на постановяване на решението на СОС, което е окончателно.

По делото са разпитани двама свидетели на ищеца, от които се установява следното:

Свидетелят А. М. дава показания, че през месец декември докато бил на работа, С. му се обадил към 7-8 часа, че е закъсал в нивата с колата си. Свидетелят отишъл да му помогне. Било тъмно и тъкмо слязъл от колата и видял как на 100 м. след него се движи джип и някой святкал с фенерче. От джипа слезли двама човека и започнали да стрелят с ловна къса пушка. В този момент свидетелят не видях С. къде изчезнал. Видях го след два дена, бил целият прежълтял. Във 4 връзка с този случай било образувано дело, което продължило около пет, шест години. Преди обвинението С. бил уважаван в обществото, имал приятели. Сега приятелите му се брояли на пръсти. Колата на С. била задържаната в полицията три-четири месеца и не можел да кара баба си и дядо си до болницата. С. имал уазка, с която събирал дърва на хората, но от както станало това никой не го търсил за работа.

Приятелите му се отдръпнали от него. Говорело се, че е крадец, а сега хората не вярвали, че е оправдан. Вече никой не питал какво става с делото. С. се страхувал, че някой е стрелял, страхувал се и за семейството си. Търсел си работа, но никой не го вземал.

От разпита на свидетеля С. П. И. се установява, че знае за водено наказателно дело срещу С., защото тогава свидетелят правел ремонт в къщата му в с. К.. Вечерта С. закарал свидетеля до града и се разбрали на другия ден да го вземе, но ищецът не дошъл. Свидетелят не знаел какво е станало, но на втория ден разбрал, че е бил задържан. С. бил много изплашен. Дотогава го познавал по един начин, после станал съвсем друг човек. Обвинявали го в кражба, което го съсипало.

Известен бил в К. като работен и честен човек, занимаващ се с дърводобив. След обвинението се променил много, бил съсипан, затворил се в себе си. Свидетелят чувал как хората говорели, че С. краде. С. започнал да заеква и се отчуждил от хората. Продал си колата, за да може да заплати за извършения ремонт на свидетеля.

Вече не бил весел както преди, притеснявал се, че ще бъде осъден.

При така установените обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:

Искът е доказан по основание. Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, какъвто е и конкретният случай. Пасивно легитимиран да отговаря по 5 предявения иск е Прокуратурата, като държавен орган, който има правосубектност и чиито длъжностни лица, с неправилни действия или бездействия са причинили вреди на граждани. В този смисъл са дадените разяснения в ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС.

Държавният орган отговаря за обезщетяване на всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Установената съдебна практика включително и задължителните указания, дадени от Пленума на ВС РБ в Постановление № 4 от 1968 г. дават разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя обезщетението. Въпрос на фактическа преценка е определянето на конкретния му размер, с оглед конкретните факти и обстоятелства. Според настоящият състав такива конкретни обстоятелства, на които трябва да се основава преценката за вредите и обезщетението са тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, видът на взетата мярка за неотклонение, следва да се преценява има ли влошаване на здравословното съС.ие, конкретните преживявания на ищеца и отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда.

В случая, по отношение на ищеца е било предявено, повдигнато и поддържано обвинение за извършено тежко престъпление по чл. 194, ал.1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, в продължение на четири години и три месеца.

Предвид събраните по делото доказателства гласни, писмени обсъдени в тяхната съвкупност, съдът приема за доказани претърпените от ищеца неимуществени вреди –болки, страдания, преживян стрес, психическо неудобство по време на водения срещу 6 него процес. Безспорно е налице и правнорелевантната причинна връзка между действията на ответната страна и увреждането на ищеца, която се извежда от общите правила на чл. 51 от ЗЗД и чл.4 от ЗОДОВ.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът изхожда както от общия принцип за обезщетяване на причинените неимуществени вреди по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, така и от разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, според която границите на отговорността се простират до вредите, "които са пряка и непосредствена последица от увреждането".

При формиране на правните си изводи съдът взе предвид показанията на разпитаните в хода на производството свидетели А. М. и С. И., които имат преки и непосредствени впечатления от анализът, на които се установява, че ищецът е преживял определени отрицателни емоции-притеснение, стрес, страх от изхода на производството.

Свидетелите посочват, че в селото се знаело за наказателното преследване, хората се отдръпнали и не искали за общуват с ищеца, не го търсели за дърводобив, тъй като смятали, че е крадец. Съдът приема, че това отношение е такова, водещо до накърняване на личното достойнство и чест. Според показанията на св. Иванов, С. започнал да заеква, отчуждил се от хората, вече не бил весел както преди, притеснявал се, че ще бъде осъден.

При определяне на размера, настоящата инстанция взе предвид и фактите от съществено значение - как обвиненията са се отразили върху пострадалия именно с оглед на неговата личност, начина му на живот, среда и ценностна система, степента и интензитета на преживените от него емоционални страдания, неудобства и колко продължително са засегнати чувствата му. По делото не е ангажирана медицинска документация на ищеца за търпени здравословни проблеми през този период, но от друга страна повдигането на 7 обвинение в извършване на престъпление влияят негативно върху психиката на всяко лице и този извод съдът може да направи и без наличие на строго формални доказателства, доколкото липсват други, установяващи обратното /в този смисъл Решение № 480/23.04.2013 г., постановено по гр.дело № 85/2012г. на ВКС на РБ, четвърто г.о./.