Определение № 472 от 21.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 472 гр. Пловдив, 21.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20245300500232 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.413 ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба депозирана от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 против Разпореждане от 10.01.2024 г., инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №222/10.01.2024 г. постановена по ч.гр.д.№19081/2023г. по описа на ПдРС, четиринадесети гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за обезщетение за забава в размер на 226,20 лева върху просрочената главница и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер. Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане по съображения подробно изложени в жалбата. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираната сума.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба се явява допустима, доколкото е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт. Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.

Заповедното производство е образувано по заявление на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК срещу длъжника З. П. А., ЕГН: ********** от **********************, за заплащане на обезщетение за забава в размер на 226,20 лева върху просрочената главница, произтичаща от договор за потребителски кредит от 01.02.2023 г. С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение, в частта касаеща сумата от 226,20 лева, представляваща обезщетение за забава върху просрочената главница, като е приел, че реално прилаганият от страната лихвен процент за обезщетението за забава се равнява на 50.73%. Констатирал е, че е приложена клаузата на чл. 9.1, в която е уговорен размерът на възнаградителната лихва и чл. 9.4, в която е договорена, че се дължи и законната лихва, като двата лихвени процента са приложени заедно върху главницата. Сумата се претендира като обезщетение за забава и 1 като такава е описана в извлечението от счетоводните книги. С оглед на това, заповедният съд е приел, че подобна клауза, позволяваща начисляването на обезщетение за забава над законната лихва, се явява неравноправна на основание чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, защото задължават потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано високо обезщетение. С оглед на това, съдът е направил извода, че е налице обоснована вероятност това искане да се основава на неравноправна клауза, с която реално се заобикаля забраната на чл. 33, ал. 2 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Настоящата инстанция споделя изводите на заповедния съд.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение след като извърши преценка относно наличието на неравноправни клаузи в договора с потребителя или относно обоснована вероятност за това и при наличие на подобен извод да откаже издаването на заповед за изпълнение. Претендираното обезщетение за забава се основава на уговорката в чл.9.4 от договора между страните, съгласно която при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочие. В уточняващата молба заявителят е посочил, че размерът на претендираната мораторна лихва е определен за срока на забава на уговорените месечни анюитетни вноски като сбор от договорната лихва от 40.73% и законната лихва за периода от 10% или общо 50.73%. Отделно от това договорната клауза, на която се позовава, противоречи на императивна законова разпоредба – чл.33, ал.2 от ЗПК, съгласно която при забава на потребителя на дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Ето защо е налице обоснована вероятност за неравноправност на клаузата за мораторни лихви, поради което и заявлението за издаване на заповед за изпълнение за това вземане правилно е било отхвърлено.

Обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора на жалбоподателят не се дължат разноски.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 10.01.2024 г., инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №222/10.01.2024 г. постановена по ч.гр.д.№19081/2023 по описа на ПдРС, четиринадесети гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за обезщетение за забава в размер на 226,20 лева върху просрочената главница и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3