Решение № 536 от 22.08.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 536 гр. Видин, 22.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20261320100851 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание с чл. 222, ал. 3 от КТ.

Претенциите на ищцата произтичат от възникнало трудово правоотношение с ответника. Посочва се, че ищцата е работила при ответника по трудов договор близо 37 години като започнала работа през 1988г. и продължила да работи след приватизацията на дружеството като търговки представител в клона в гр. Видин. Посочва, че през 2025г. придобила право на пенсия, но продължила да работи при ответника до м. декември 2025г.

Със Заповед № 2/ 22.12.2025г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ трудовото правоотношение с ответника е прекратено, считано от 23.12.2025г. В заповедта е посочено, че следва да се изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 6 брутни трудови възнаграждения. Към момента на подаване на исковата молба това обезщетение не е платено.

Иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 4136.56 евро / 8090.40 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва за забава, считано от 01.02.2026г. до окончателното издължаване.

Ответникът в срока за отговор е оспорил исковата претенция като неоснователна поради изплащане на процесното обезщетение на 09.04.2026г. Представил е платежно нареждане. Навел е доводи, че ищцата е била материално отговорно лице и е следвало да даде отчет при прекратяване на трудовото правоотношение. Същата не е отговаряла на телефонните обаждания и поради това е станала причина за забавяне при изплащане на обезщетението.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

1

Съдът, след като взе предвид изложеното от страните и като прецени събраните доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено следното :

Не се спори от страните, че са се намирали в трудово правоотношение като ищцата е работила при ответника.

Със Заповед № 2/ 22.12.2025г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ трудовото правоотношение с ответника е прекратено, считано от 23.12.2025г. В заповедта е посочено, че на ищцата следва да се изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 6 брутни трудови възнаграждения.

По делото са представени допълнително споразумение към трудов договор № Н0105/30.05.2003г. , Заповед № 04/12.02.2013г. , преписи на трудова книжка на ищцата, от които е видно, че същата е работила при ответника по трудово правоотношение на различни длъжности повече от 20 години.

С платежно нареждане от 09.04.2026г. ответникът е изплатил на ищцата претендираното в исковата молба обезщетение в размер на 4136.56 евро, което обстоятелство не е оспорено от ищцата.

Разпитаният по делото свидетел П. В. – съпруг на ищцата установява, че същата е работила в ответното дружество на длъжност „ ****“. Свидетелят посочва, че ищцата е правила опити да предаде събирана от нея на добра воля документация на служителката, която е постъпила на нейно място, но въпреки опитите, последната отказала да приема каквито и да било документи. Свидетелят посочва, че документите се намират в ответното дружество в клона в гр. Видин.

Съдът кредитира показанията на този свидетел като обективни и логични, независимо от близките му отношения с ищцата, тъй като същите са дадени под страх от наказателна отговорност.

При така установената фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна следното :

Право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за шест месеца има работник, който е работил при същия работодател през последните 10 години и чийто трудов договор е прекратен, след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването му.

Това означава, че е необходимо кумулативното наличие на следните три предпоставки:

1.трудовото правоотношение на работника или служителя да е прекратено, като е без значение от кого, на какво основание и по какъв начин,

2. работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без да е необходимо именно на това основание да е прекратено трудовото му правоотношение и

3. работникът или служителят да е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години.

2

В настоящия случай, е безспорно наличието на посочените по-горе предпоставки.

Поради това за ищцата е налице право на обезщетение по чл. 222, ал. 3, предл. 2 от КТ.

След завеждане на делото с платежно нареждане от 09.04.2026г. ответникът е изплатил на ищцата дължимото й се обезщетение на посоченото основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, при постановяване на решението, съдът е длъжен да вземе предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Поради извършеното в хода на делото плащане на главницата, исковата претенция за сумата от 4136.56 евро ще следва да бъде отхвърлена.

По делото не се ангажираха доказателства, ответникът да е платил на ищцата претендираната законна лихва върху дължимото се обезщетение, считано от 01.02.206г. до плащането на 09.04.2026г.

Съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от КТ, дължимото обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплаща не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. В случая, трудовото правоотношение е прекратено на 23.12.2025г. и крайния срок за плащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ е до 31.01.2026г. Същото не е платено в този срок и поради това, работодателят дължи законна лихва за периода от 01.02.2026г. до 09.04.2026г. – момента на плащане на обезщетението. След направени изчисления с електронен калкулатор, се установява, че дължимата законна лихва за посочения период възлиза на сумата от 79.31 евро, който размер следва да се присъди на ищцата.

С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да заплати държавна такса по сметка на РС- Видин в размер на 25.56 евро.

Ответникът следва на основание чл. 78, ал.1 от ГПК да понесе и направените от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение, които видно от представения договор за правна защита и съдействие са в размер на 600.00 евро.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е. В. В. с ЕГН ********** от гр. ******* против „АГРОМАШИНАИМПЕКС - СОФИЯ” ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Възкресение № 1, представлявано от Д. С. иск за сумата от 4136.56 евро, представляваща дължимо обезщетение по чл. 222, ал.3, предл. 2 от КТ поради извършено в хода на делото плащане.

ОСЪЖДА „АГРОМАШИНАИМПЕКС - СОФИЯ” ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Възкресение № 1, представлявано от Д. С. да заплати на Е. В. В. с ЕГН ********** от гр. ******* сумата от 79.31 евро, представляваща законна 3 лихва за забава върху главницата от 4136.56 евро за периода от 01.02.2026г. до 09.04.2026г.

ОСЪЖДА „АГРОМАШИНАИМПЕКС - СОФИЯ” ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Възкресение № 1, представлявано от Д. С. да заплати на Е. В. В. с ЕГН ********** от гр. ******* разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 евро.

ОСЪЖДА „АГРОМАШИНАИМПЕКС - СОФИЯ” ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Възкресение № 1, представлявано от Д. С. да заплати по сметка на Районен съд- Видин държавна такса в размер на 25.56 евро, както и 2.56 евро в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________

4