Решение № 3347 от 18.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3347 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Х. при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Дамян Ив. Х. Въззивно гражданско дело № 20261100502479 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Производството пред въззивната инстанция е образувано по подадена въззивна жалба от ищеца И. К. срещу Решение № 1053/19.01.2026 г. постановено по гр.д. № 45318/2025 г. по описа на СРС, 53 състав, с което са отхвърлени предявените от ищеца срещу Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, искове с правно основание чл.344,ал.1, т.1 и т.2, с които е искал да бъде признато за незаконно наложеното му дисциплинарно наказание „уволнение“, извършено със Заповед № 45-56- 29/02.07.2025 г. на главен директор на ГР ГВА, както и да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост, като се излагат следните съображения: твърди се, че в заповедта за уволнение, ответника се позовавал се на доклад и справка, които никога не му били връчвани, а според практиката на ВКС, служителят трябвало да е запознат с конкретните документи, за да упражни правото си на защита, което в случая е опорочило цялата процедура по налагане на наказанието. Поддържа се, че представената от ГД „ГВА“ разпечатка за работното време не установявало нарушения на трудовата дисциплина, тъй като системата на ответното дружество не била сертифицирана или легална, справката представлява вторично обработени данни в таблица, а не директен извлечен лог и не било 1 ясно на коя от двете сгради на ГД „ГВА“ са данните и кой е съставил документа. Навежда, че в заповедта за уволнение бил посочен общ период (01.10.2024 г. – 23.05.2025 г.), без да са индивидуализирани конкретните дни и часове на закъсненията, което правело заповедта немотивирана и препятствало съда да провери всяко отделно нарушение. Сочи, че за голяма част от процесния период била изтекла давността за налагане на дисциплинарно наказание, като СРС признал този факт, но неправилно приел останалите дни за достатъчни, без отново да ги конкретизира. Поддържа, че работил в режим на гъвкаво работно време (задължително присъствие само между 10:00 и 16:00 ч.), а СРС не отчел правото на служителя сам да определя началото и края на деня си, стига да изработи часовете си, което той е правел, оставайки до 18:30 ч. По изложените съображения моли съдът да отмени процесното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивна жалба от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“,в който се излага становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се, че заповедта за уволнение била изчерпателно мотивирана съгласно чл. 195 КТ, като съдържа конкретни дати, часове и брой нарушения, което прави препращането към доклада само пояснително, а не задължително за законността . Оспорва се твърдението на въззивника, че докладите и справките не били връчвани, тъй како от извлечение от деловодната система се установявало, че те са били приложени към поканата за обяснения. Поддържа, че въззивника разбрал напълно какви дисциплинарни нарушения му се вменяват и упражнил правото си на защита като подал обяснения. Навежда се, че справката от системата за контрол на достъпа била официален документ, съгласно Правилника за вътрешния трудов ред и ищецът не е ангажирал доказателства които да, за да я обори своевременно. От нея се установявало, че 69 работни дни ищецът нарушавал задължителното присъствие (10:00 – 16:00 ч.), като липсвали доказателства тези отсъствия да са били служебно оправдани или компенсирани с доработване. Твърди се, че не е изтекла предвидената в закона давност, тъй като само нарушенията от месец май 2025 г., покривали критерия за „системност“. Поддържа се, че липсвали писмени разрешения за системни закъснения на ищеца. Счита, че наложеното дисциплинарно уволнение е съразмерно на тежестта на нарушенията (чл. 189 КТ), предвид техния повтарящ се и многоброен характер. Моли съдът да потвърди обжалваното решение.

За да постанови така обжалваното решение първата инстанция е приела, че заповедта с която е било наложено наказанието дисциплинарно уволнение е надлежно мотивирана в частта за нарушенията на работното време, тъй като са били посочени конкретни дати и продължителност на закъсненията. Установила е че по отношение на нарушенията на работното време е спазена и процедурата по чл.193 от КТ, тъй като на ищеца е била дадена възможност да даде писмени обяснения относно неспазването на установеното работно време. Посочила е че съгласно чл.194,ал.1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението, като в случая двумесечният преклузивен 2 срок за налагане на наказание започнал да тече от момента, в който работодателят е могъл да узнае за нарушенията чрез наличната система за контрол на достъпа, поради което е изключил нарушенията извършени преди 03.05.2025 г., като в периода след тази дата са били извършени седем нарушения на работното време, което е достатъчно за да обоснове наличие на системно неизпълнение на трудовите задължения. СРС не е приел за основателни твърденията на ищеца че е работил на други обекти, тъй като по делото липсвали доказателства за конкретните дни и часове на заетост извън основната сграда. Съдът е счел, че с оглед на доказаната системност и виновно поведение, ответника законосъобразно е упражнил правото си на дисциплинарно уволнение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Първото оплакване на въззивника е, че в обжалваната заповед ответника се е позовал на доклад, с реr. № 04-17-372 / 03.06.2025 г. и приложената към него справка, за които липсвали данни да са връчвани на ищеца, което било в противоречие със закона и практиката на ВКС.

В практиката на ВКС действително се приема, че мотивите на работодателя за налагане дисциплинарно наказание могат да се съдържат само в заповедта за налагането му, но не съществува забрана това да бъде направено и чрез други документи, към които заповедта препраща, независимо дали те изхождат от работодателя или не, като в този случай тези документи трябва да са известни на работника или служителя, или да са му били връчени, най-късно със заповедта за налагане на наказанието ( в този смисъл Решение № 309 от 14.03.2018 г. по гр. д. № 5464 / 2016 г. на Върховен касационен съд; Решение № 349 oт 04.11.2014 г. по гр. д. № 1106 / 2014 г. на Върховен касационен съд). Изложените постановки обаче се отнася когато самата заповед не съдържа собствени мотиви, а препраща към други документи ( доклади, справки и пр.). Процесния случай обаче не е такъв. От една страна в мотивите на процесната заповед са посочени изрично 69 дена в периода 01.10.2024 г.- 23.05.2025 г., в които ищецът не е спазил установеното работно време, тъй като е напуснал преждевременно работа или е закъснял, а от друга самата заповед препраща към справки от системата за контрол на достъпа на Министерство на транспорта и съобщенията, в които се съдържа конкретна информация за това на кои дати ищецът е закъснявал/ напускал преждевременно работното си място и колко часа е отработил, като с тези справки 3 ищецът е бил запознат към датата на даване на обяснения (видно от приложените по делото покана за даване на обяснения и извлечение от деловодната система на ответника).

Настоящия състав на съдът намира, че това е допустим начин за описване на нарушенията извършени от ищеца, при условие че справките са му били връчени още с поканата за даване на обяснения, поради което процесната заповед отговаря на изискванията на чл.195,ал.1 от КТ, а ищецът е имал възможност въз основа на съдържанието на заповедта и справките към които тя препраща да разбере точно какви нарушения му се вменяват и да проведе пълноценно защитата си производството по чл.344,ал.1 от КТ.

На следващо място съдът намира за неоснователни оплакванията на ищеца, че представените от ГД „ГВА“ разпечатки за работното време не установявали нарушения на трудовата дисциплина. Видно от чл.19, ал.4 от правилника за вътрешния трудов ред в ГД ГВА контролът за спазване на работното време се извършва посредством справки от системата за контрол на достъпа на Министерството на транспорта и съобщенията. В чл.19,ал.4, изр. второ е от същата разпоредба е посочено, че справките се изготвят от звено „Защита на класифицираната информация, охрана и вътрешна сигурност“ по искане на главния директор, главния секретар, директорите на дирекции и началниците на отдели, съгласувано с главния секретар на ГД ГВА. В съответствие с посочени разпоредби, с писмо от 29.05.2025 г., главния секретар на ГД ГВА е поискал от МТС да бъде представена справка от системата за контрол на достъпа в сградата на Министерство на транспорта и съобщенията за ищеца, като е поискал при възможност справката да съдържа информация за часовете на влизането/излизането на служителя в сградата, както и присъственото време (общ брой часове/минути в сградата), за период от 6 месеца назад (при възможност и поголям период). В отговор на така поисканото писмо МТП е представило две справкисправка от МТС за периода 01.10.2024 г.- 23.05.2025 г., в която се съдържат данни за това кога ищецът е влизал в сградата на МТС и кога е излизал от нея (като са посочени часовете на влизането и излизането), и втора, в която са отделно обработени данни за дните на отклонение от установеното работно време. Съгласно чл.13,ал.2 от „Инструкция за реда, сигурността, пропускателния режим и охраната в сградите и имотите, предоставени за управление на Министерство на транспорта и съобщенията“, служителите на министерството и останалите държавни институции, които се помещават в сградата / в т.ч и ГД ГВА/, трябва при всяко влизане/излизане в/от сградите да отбелязват влизането или излизането си с поставяне на личната си магнитна карта до устройството за достъп.

От изложеното е видно, макар и представените от МТС справки да не представляват официални удостоверителни документи, които да се ползват с материална доказателствена сила, същите имат висока доказателствена стойност, тъй като се изготвят от публично правен субект, който в случая се явява и трето неизаинтересовано от изхода на спора лице ( МТС), и по нарочен ред, като съдържащите се в справката данни са достатъчни за да установят твърденията на ответника за нарушения на работното време от страна на ищеца.

4

Пред първата инстанция ищецът е оспорил представената справка от МТС още с исковата молба, но не е ангажирал съответните доказателствени искания във връзка с направеното оспорване- напр. съдебно- компютърна експертиза, която да установи дали данните в представената справка не са манипулирани. С оглед на това съдът не намира за основателни оплакванията на ищеца, че представените справки не установяват нарушения на трудовата дисциплина.

Не е вярно и твърдението на въззивника, че представената справка не представлява извлечение от системата за достъп, а обработени данни, тъй като по делото са били представени два документа- справка от МТС за периода 01.10.2024 г.- 23.05.2025 г., в която се съдържат данни за това кога ищецът е влязъл в сградата на ответника и кога е излязъл от нея, и втора, в която са отделно обработени данни за дните на отклонение от установеното работно време. Твърденията, че не било ясно за коя от двете сгради на ГД „ГВА“ са данните и кой е съставил документа също не са верни. В писмото с което са поискани справките ясно е посочено, че се иска справка от системата за контрол на достъпа в сградата на Министерство на транспорта, която се намира на улица „Дякон Игнатий“ № 9 и където се намира работното място на ищеца. Не отговаря на действителността и твърдението, че е неясно кой е изготвил справката от МТС за периода 01.10.2024 г.- 23.05.2025 г., в която се съдържат данни за това кога ищецът е влязъл в сградата на ответника- видно от нейното съдържание тя е била изготвена на 02.06.2025 г. от служител по сигурността на информацията от МТС.