Определение № 7779 от 24.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7779 гр. София, 24.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20251110154716 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от Г. Р. Д., ЕГН: **********, с адрес:

******************* съдебен адрес: ********************, чрез адв. В. Е., срещу „ТБА“ ЕАД, ЕИК ***********, с адрес: ****************** за която съдът констатира, че е редовна, а предявените с нея искове – допустими.

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3 ГПК, Софийският районен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.03.2025 г. от 10.40 часа, за които дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:

Производството е образувано по искова молба на Г. Р. Д., ЕГН: **********, с адрес: ******************* съдебен адрес: ********************, чрез адв. В. Е., срещу „ТБА“ ЕАД, ЕИК ***********, с адрес: ****************** с която се иска да се прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № *****************, сключен на ************ г. между Г. Р. Д. и „ТБА“ ЕАД.

Ищецът твърди, че на ************ г. е сключил процесния договор, като била използвана типова бланка изцяло предварително изготвена от ответното дружество, наброяваща 76 страници.Сочи се, че съгласно §1, т.3 от ЗПК „общ размер на кредита“ е легалното понятие за общия размер на сумата, която е пре[1]доставена на потребителя. В случая е посочено, че ще му бъде предоставена сумата от 1 030.80 лв. / 527.04 €. Бърза справка в чл. 7.1 от Договора, обаче, показва че за посочен общ размер по кредита (главницата) фигурира сумата от 300.00 лв., колкото е и получил. По-нататък, във формуляра е записано, че договорът за кредит не е предпоставен от сключването на договор за 1 застраховка. Това се определя като подвеждащо и невярно, тъй като с документите, които са били изпратени на потребителя, е фигурирал и документ, озаглавен „Заявление - Декларация за установяване на договорни отношения“.От съдържанието на същия е видно, че обективира волята на потребителя за сключване на договор за кредит с ответното дружество.

В същото време със същия документ потребителят дава съгласието за сключването на застраховка, при която ответното дружество действа като „застрахователен агент“ на застрахователното дружество „КЖКБ“ КЧТ и „КОЗБ“ КЧТ.

Излагат се доводи, че документите по застраховката да се разглеждат като нераздел[1]на част от договора за кредит. Дори и преглед с невъоръжено око на документите, касаещи застраховката, недвусмислено сочи, че не е бил използван еднакъв по вид, размер и формат шрифт. Отделно се поддържа че е нарушен чл. 11, ал. 1 вр. с чл. 5, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, въвеждащ изискването за договор, който е написан на ясен и разбием български език.

Сочи се, че застрахователната премия не е главница, а част от самото оскъпяване;

ГПР възлиза на около 360 %, което очевидно нахвърля допустимия размер от петкратния размер на законната лихва в съответствие с чл. 19, ал. 3 от ЗПК.

Представени са писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с която искът се оспорва като неоснователен.

Твърди се, че процесният договор за кредит е сключен от разстояние, чрез използването на мобилното приложение на банката и електронната поща на ищеца, като средства за комуникация от разстояние. Действията по кандидатстването и сключването на договора за кредит са изцяло автоматизирани от страна на банката.

Излагат се доводи, че застрахователната премия не е общ разход по кредита, съответно не следва да се включва при изчисляването на ГПР. Сочи се, че още при кандидатстването за кредит през приложението на банката, при избора на сумата и срока на кредита, потребителят е уведомен, че застраховката не е условие за получаване на кредита Предвид че застраховката не е била условие за сключването на процесния договор за кредит, за което в хода по кандидатстване клиентът е бил уведомен няколко пъти и все пак същата е доброволно и изрично заявена от кредитополучателя, факта, че последната е могла да бъде прекратена от ищеца без никакви последствия по процесния договор за кредит, съобразявайки разписаното в чл.3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО и § 1. т. 1 от ДР на ЗПК, се поддържа, че в настоящия случай застраховката не следва да се приема като част от общите разходи по кредита, съответно не трябва да бъде включена при изчислението на ГПР.

Поддържа се, че в процесния договор ясно са посочени и компонентите – главница и лихва (чл. 7 и чл. 9.1. от Договора). Тези разходи в договора са представени по ясен и недвусмислен начин и процесният договор е в унисон с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 124, ал.1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД/ във вр чл. 19, ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК/.

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:

2

-В тежест на ответника е да установи че по валидно облигационно правоотношение между него и ищеца, породено от договор за потребителски кредит, е изпълнил задълженията си точно, в т,ч, че страните са били обвързани от валидни клаузи за застраховка на кредитополучателя.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и чл. 7, ал. 3 ГПК.

ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора факти.

НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.

УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3